Решение № 21 от 22.3.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002103534/2022 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Образувано е по молба на Я. П. М., със съдебен адрес – град София, приподписана от пълномощника и адвокат Т. М., за отмяна на влязлото в сила решение №20220211 от 08.12.2021 г. по гр. дело № 3433/2021 г. на Софийския районен съд. С решението молителката е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 687.52 лв. – незаплатена топлинна енергия; сумата 24.01 лв. – такса за дялово разпределение и 475.10 лв. – мораторна лихва. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмЯ. по чл. 303, ал.1, т.6 ГПК. Направено е и искане по чл.192 ГПК без да е посочено третото лице и без да са индивидуализирани документите. Въпреки дадената и възможност молителката не е уточнила искането си по чл.192 ГПК. Тя твърди, че в нарушение на процесуалните правила е била представлявана от лице по чл.29 ГПК, защото още през 2014 г., подавайки документи за издаване на международен паспорт, е декларирала промяна в своя настоящ адрес, като е посочен новият и адрес във Виена, Австрия. След 2014 г. адресната и регистрация в град С., ул. „Х., на която са предприети опити за връчване на съобщения по делото, не е актуална независимо от приложената по делото справка за постоянен/настоящ адрес. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, град София, оспорва молбата за отмяна. Претендира деловодни разноски. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била или не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Ответницата по гр. дело № 3433/2021 г. на Софийския районен съд Я. П. М. не е намерена на посочения в исковата молба адрес – в град С., ул. „Х., който е нейният постоянен и настоящ адрес съобразно приложената по делото справка. Молителката Я. П. М. не е представила никакви доказателства и в настоящото производство във връзка с твърденията си, че от 2014 г. настоящият и адрес е в град Виена, Австрия. Ето защо трябва да се приеме, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.6 ГПК и молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмЯ. трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.