Решение № 6626 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15176/2012 г.

Решение № 6626 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15176/2012 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по два броя касационни жалби, съответно на Валентин Стоянов Табаков от гр. Пазарджик, и на Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител юрк. И. Савов, против решение № 567 от 5.11.2012 г. по адм. д. № 256/2012 г. на Административен съд Пазарджик с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са допустими, но касационната жалба на Табаков е неоснователна, а тази на Министерство на правосъдието е основателна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на Табаков е неоснователна, а тази на Министерство на правосъдието е основателна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, съдът е установил незаконосъобразността на действие на съдебния изпълнител при Районен съд Пазарджик, с което той е изпратил оригинала на изпълнително дело № 1082/2010 г. извън съдебно изпълнителната служба в периода от 5.07.2010 г. до 15.10.2010 г. На това основание административният съд е осъдил Министерството на правосъдието да заплати на Валентин Стоянов Табаков обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 лв., причинени му от гореспоменатото действие на съдебния изпълнител, заедно със законната лихва от 3.04.2012 г. до датата на окончателното изплащане на сумата. Тази част от решението се жали от Министерство на правосъдието. В останалата част от обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният иск до пълния му размер от 999 лв., като е посочено, че това се отнася за действията и бездействията на държавния съдебен изпълнител при Районен съд Пазарджик по изп. д. № 1082/2010 г. относно това, че същият не е наложил глоба на председателя на Общински съвет Пазарджик, а незаконосъобразно е наложил глоба на кмета на община Пазарджик. Тази част от решението се жали с касационната жалба на Валентин Стоянов Табаков. Решението, в частта с която е уважена частично исковата претенция на Валентин Стоянов Табаков, е неправилно и следва да се отмени. С оспореното решение съдът е приел, че искът на Валентин Стоянов Табаков е основателен в частта му, отнасяща се до действието на съдебния изпълнител, с което той е изпратил оригинала на изпълнителното дело в Административен съд Пазарджик, а не негово копие. Изведен е изводът, че липсата на делото е довела до невъзможност ищеца в качеството му на взискател да се запознава с него и съответно да подава молби и жалби, както и до невъзможност на самия съдебен изпълнител да извършва процесуални действия, което съответно е причинило неимуществени вреди на Валентин Стоянов Табаков, изразяващи се в нерви, напрежение, възмущение и други негативни изживявания. Настоящата инстанция не споделя това заключение на съда. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че в случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ насочено срещу Министерство на правосъдието, а именно: да е настъпила вреда от незаконосъобразно действие/бездействие и да е налице причинна връзка между соченото действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Действително в чл. 297, ал. 3 от АПК е посочено, че при обжалване на действията на органа по изпълнение на съда се изпраща копие от преписката, но съгласно чл. 297, ал. 1 от АПК производството се провежда по реда на глава 13 от АПК, а именно - обжалване на определенията и разпорежданията, и в случая съдът като е получил оригинала на делото, а не копието, е бил длъжен да констатира неспазване на изискването. Също така редно е да се отбележи, че съгласно чл. 297, ал. 4 от АПК подаването на жалбата не спира изпълнението, което също показва, че правата на взискателя не са засегнати. Също така съгласно чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, което ще рече, че Валентин Стоянов Табаков е имал възможност да обжалва изпращането от стана на ДСИ на оригинала на делото на съда, но не го е сторил. Процесуално задължение на съда е да следи за изпълнение на процедурата по започнатото пред него производство, вкл. и правилното комплектоване на приложенията към жалбата, което в случая не е изпълнено. Предвид на вече посоченото, че изпълнителното дело е било висящо и неизпълнените процесуални задължения на съда, изводът за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на ДСИ и твърдените неимуществени вреди от лицето е необоснован. Настоящата инстанция счита, че неправилно изпращането на оригинала на изпълнителното дело на съда е определено като незаконосъобразно действие на държавния съдебен изпълнител. Това е така поради факта, че в действителност се касае за неспазване на процедурно изискване (изпращане на копие, а не на оригинал на изпълнително дело), за правилното изпълнение на което следи съответния съд. От казаното до тук се налага изводът, че в настоящият случай не се касае за незаконосъобразно действие, осъществено от държавния съдебен изпълнител, което ще рече, че по така подадената от Валентин Стоянов Табаков искова молба не са налице елементите на хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което решението в тази му част, включително в частта за присъдените разноски в размер на сумата 1 лев, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на Валентин Стоянов Табаков разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Валентин Стоянов Табаков да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение