Решение № 10994 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2018 г.

Решение № 10994 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Александрова от [населено място] против решение № 464 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 754/2017 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна–Областен управител на област Велико Търново в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отхвърля жалбата на С. Александрова против заповед № РД-04-07-01/11.09.2017 г., издадена от Областен управител на област Велико Търново, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът, че при издаване на заповедта е спазено императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), като от служителката са поискани писмени обяснения и същата е изслушана. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са спазени и изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Правилно е прието от обстоятелството, че са извършени няколко еднотипни нарушения в условията на системност, не са предприети мерки за отстраняването им, което е мотивирало дисциплинарно наказващият орган да наложи именно второто по тежест наказание, от посочените в чл. 90, ал. 1 ЗДСл - "порицание". В тази връзка твърдението в касационната жалба, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма съобразно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, е неоснователно. Формата на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е регламентирана в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., като същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на цитираната норма. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че жалбоподателката осъществява описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено: На първо място е прието, че държавния служител не е изпълнил задълженията си, като в продължителен период от време не е предприел необходимите действия за планиране, организиране, координиране и контролиране дейността на служителя в ръководената от нея дирекция и не е изготвена актуална, утвърдена от областен управител "Областна транспортна схема". На второ място- държавния служител не е изпълнил задълженията си, като в продължителен период от време не е предприел необходимите действия за планиране, организиране, координиране и контролиране дейността на служителя в ръководената от нея дирекция и не е изготвена актуална, утвърдена от областен управител "Програма по енергийна ефективност", изискуема съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за енергийна ефективност. На следващо място е прието, че Александрова, в качеството й на директор на дирекция "АКРРДС не е осъществила ефективен контрол за изпълнение в срок и изискуемия обем на възложена на експерт от дирекцията задача за изготвяне на отговор по постъпило от Министъра на образованието и науката искане, поради което не са изпълнени в срок разпорежданията на висшестоящи органи. Несъстоятелен е довода на касатора, че съдът не е зачел факта, че за първото от сочените нарушения, възможността за налагане на дисциплинарно наказание е преклудирана – с твърдение че същото е наложено извън сроковете на чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Както правилно приема и първоинстанционния съд- ирелевантен е факта дали областната транспортна схема е актуализирана и в предходни години, от администрацията на друг областен управител. Несъмнено е установено, че в соченият в оспорената заповед период е налице бездействие както на самата касаторка, така и на подчинените й служители, както във връзка с актуализиране на транспортните схеми, така и за програмата за енергийна ефективност. Правилен е извода на съда, че признатото от Александрова бездействие, не се дължи на обективни критерии- липса бюджетни средства, свръхнатовареност на жалбоподателката и ръководената от нея дирекция; в липсата на квалифицирани кадри. Настоящата инстанция напълно споделя изводите, че не липсата на средства, обучени кадри и увеличен обем на работа са довели до бездействието на Атанасова, а е проява именно на дисциплинарно нарушение. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че оспорената заповед е законосъобразна. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане касаторката следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, възнаграждение да юрисконсулт за тази инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,