Решение № 2223 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14971/2012 г.

Решение № 2223 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14971/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касаторът Станимир Гърков обжалва решение № 2162/14.09.2012 г. постановено по адм. д. № 276/2012 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, ХIХ състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-СИР-236/21.11.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район и оспорването й обявяването и за нищожна.

Наведени са оплаквания за отмяната й като неправилно.

Ответникът РДНСК - Североизточен район гр. Варна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението.

Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените оплаквания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна.

Решението е правилно.

С процесната заповед е наредено премахването на незаконен строеж "Обособяване на апартамент № 12Б на 5-ти етаж от жилищна сграда, чрез преустройство на килер към ап. 8 и приобщаване на тераса, находяща се в УПИ-1159а, кв. 46 по плана на 25 м. р. гр. Варна, ул. "Роза" № 19", извършен от Гърков.

Настоящият състав споделя установената фактическа обстановка, поради което не се налага повторното й обсъждане.

За да постанови този правен резултата, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и не е налице нищожност на същата.

1. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия в установената от закона форма, при спазване целта на закона, както и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена на основание делегираните от началника на ДНСК правомощия със заповед № РД-13-466/01.11.2010 г. съобразно разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, поради което доводите за нищожност, наведени с касационната жалба, са неоснователни.

1. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и от неоспореното заключение на в. л. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, са направени обосновани изводи за наличие на незаконен строеж, констатиран с КА № 140/27.10.2011 г., чиито констатации не са опровергани, както в хода на административното, а така също и в този на съдебното производство. Правилно е прието, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, а не "текущ ремонт", по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, каквото е било твърдението на касатора, както и законосъобразно е определена неговата квалификация. За такъв вид строеж се изискват инвестиционен проект и разрешение за строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен и законосъобразно е наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразни са съображенията, че строежът не е търпим и разпоредбата на § 16, ал. от ПР на ЗУТ е неприложима с оглед на годината на извършването му - 2008 г.

Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания, посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.