Решение № 11898 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив против Решение 6121/07.07.2025 г., постановено по адм. дело 988/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-74/30.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-260/20.03.2025 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 3 от Кодекса на социалното осигуряване (КСО) на Н. Я. М., е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответната страна Н. Я. М. не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Н. Я. М. е подала заявление на 27.01.2025 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към тази дата тя е навършила [възраст]. По представените документи по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е установено, че за периода от 1977 г. до 2025 г., с прекъсвания, тя има общо малко над 19 години осигурителен стаж от трета категория. От този стаж обаче като действителен са признати само 13 години и малко над 6 месеца. Пенсионният орган не е включил в действителния стаж периодите, през които Н. М. е гледала децата си като неработеща майка, както и времето, през което е получавала обезщетение за безработица. Общата продължителност на незачетения период като действителен стаж е 03 г. 03 м. 09 дни. С оглед на тези констатации, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е издал процесното разпореждане с което, на основание чл. 68, ал. 3 КСО на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 година действителен осигурителен стаж. Същото е оспорено по административен ред като Директорът на ТП на НОИ Пловдив се произнесъл с Решение 2153-15-74/30.04.2025 г., с което потвърдил оспореното разпореждане. С решението, предмет на инстанционен контрол, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон. По тази причина същия е отменен, а административната преписка е върната на пенсионния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните касае стажа на Н. М. като неработеща майка до 1999 г. и дали същият за процесните периоди може да бъде зачетен като действителен, след което биха били налице материалноправните основания по чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ. Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. според действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В конкретната хипотеза, от данните по делото е било установено, че за процесните периоди от 26.12.1981 г. до 26.12.1982 г. 01 г., от 17.03.1983 г. до 17.05.1984 г. 01 г. 02 м. и от 03.07.1984 г. до 15.08.1984 г. 00 г. 01 м. 12 дни, с обща продължителност 2 г. 03 м. и 12 дни е действала разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП)(отм.) която сочи, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Съгласно действалата към момента на придобиване на процесния стаж Инструкция 2492/29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж - времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск се зачита за трудов стаж (респ. осигурителен) по ЗП(отм.). Обосновано съдът е приел, че с приемането на § 1, т. 12 от ДР на КСО законодателят не е целял отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае процесния период от 02 г. и 03 м. и 12 дни за действителен осигурителен стаж. Неговата продължителност е детерминирана като съвкупност от времето по майчинство на жалбоподателката за детето й съгласно Постановление на Министерския съвет 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта. Незачитането на времето на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на Република България, уреждащи закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права. А съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Правилни са изводите на административния съд, че пенсионните органи не са приложили точно чл. 68, ал. 3 от КСО, приемайки че не е налице едно от кумулативните материалноправни основания от фактическия състав за придобиване правото на ЛПОСВ, а именно осигурителен стаж с продължителност от 15 години. При тази констатация за органите на НОИ е налице задължение да издадат претендирания позитивен за страната административен акт, действайки при условията на обвързана компетентност. С оглед на така изложените съображения, процесното първоинстанционно решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение