Решение № 12744 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2012 г.

Решение № 12744 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на областния управител на област София срещу Решение от 17.11.2011 г., постановено по адм. дело № 103/2000 г. от СГС, АО. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът - Михаил Петров Михайлов, чрез пълномощника си адв. К. Михайловска представя писмено становище, в което поддържа неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, по жалба на Михаил Петров Михайлов мълчаливия отказ на Областния управител на област София-град да се произнесе заявление вх. 97006324 от 20.11.1998 г., за обезщетение за 1/8 идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. "Бъкстон", ул. "Ген. Суворов", блок 6, ет. III, апартамент № 6, с площ 75,31 кв. м и вместо това е признал право на обезщетение за същия недвижим имот, заедно с 1.648 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя, ведно с прилежащото му зимнично помещение и 1,648 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, като е определил като начин на обезщетение жилищни компенсаторни записи. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

С представеното заявление вх. 97006324 от 20.11.1998 г. жалбоподателят Михаил Михайлов е поискал да бъде обезщетен по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) за завзетия без правно основание недвижим имот, представляващ 1/8 ид. част от апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж. к. "Бъкстон", ул. "Ген. Суворов", бл. 6, състоящ се от две стаи, кухня, хол и сервизни помещения със застроена площ от 75,31 кв. м, ведно с прилежащото му зимнично помещение и 1,648 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата. В заявлението е посочено, че с присъда по НОХД № СА-7 от 1982 г. СГС, НК е разпоредил да бъде конфискуван изцяло така описаният недвижим имот от осъдените по чл. 280, ал. 1 от НК съсобственички Тинка Христова Стоянова и Василка Петрова Михайлова, без да съобрази, че 1/8 ид. част от този имот е придобил по наследство Михаил Михайлов. Като доказателства за основателността на претенцията, към заявлението, е приложен препис от нот. акт № 119 от 31.12.1969 г., видно от който (л. 7) Василка Петрова Михайлова и Петър Михайлов Стоянов са. закупили от СГНС, по реда на чл. 55 от ЗПИНМ, описания в акта апартамент № 6, в блок № 6, трети етаж, в ж. к. "Бъкстон", ул. "Ген. Суворов" с площ 75,31 кв. м, подробно описан в акта. Приложено е и удостоверението за наследници от 23.07.1993 г. (л. 8), с което удостоверява, че Петър Михайлов Стоянов е починал на 24.10.1971 г. и е оставил като наследници по закон съпруга - Тинка Христова Стоянова, дъщеря - Василка Петрова Михайлова и син - жалбоподателя Михаил Петров Михайлов.

Представен е още препис от присъда от 10.12.1982 г. на СГС, НК - VII състав, от която е видно, че Василка Петрова Михайлова и Тинка Христова Стоянова за признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 280, ал. 1 от НК (за това, че като български гражданки са излезли от страната на 10.10.1981 г. с разрешение на надлежните органи на властта и не са се завърнали в страната без уважителна причина в продължение на три месеца след изтичане на срока за разрешението им, като на основание ал. 2 на текста е постановена конфискация в полза на Държавата на движимото (описано подробно) и недвижимото им имущество, включително и апартамент № 6, в ж. к. "Бъкстон", бл. 6.

На 25.03.1983 г. в Кирковски РНС - гр. София е бил съставен акт за държавна собственост № 10214 за процесния апартамент, конфискуван въз основа на присъдата, в който изрично е вписано, че същият е бивша собственост на Василка Петрова Михалкова (Михайлова) и Петър Михалков (Михайлов) Стоянов.

На 20.10.1989 г. процесният апартамент е продаден на трети лица - Евгения Пеева Пеева - Плачкова и Илийчо Георгиев Плачков (л. 10).

От представените решения, в материалите по приложеното дело № 6190/1993 г. се установява, че жалбоподателят е предявил иск за признаване за установено, че е собственик по наследство на 1/8 ид. част от описания апартамент спрямо приобретателите му - Плачкови - и за нищожност на прехвърлителната сделка., който е отхвърлен с влязло в сила решение на СРС, 49 състав от 16.06.2003 г., потвърдено с решение на СГС, II-в отд. по гр. дело № 446/2009 г., касация на което не е допусната с определение № 853 от 28.09.2010 г. на ВКС, I отд. по гр. дело № 248/2010 г.

При така установената фактическа обстановка съдът е достигнал до извода, че жалбата е процесуално допустима и основателна.

Приел е за безспорно установено, че жалбоподателят е наследник по закон на бившия съсобственик на имота Петър Стоянов, който го е закупил от СГНС през 1969 г. заедно с Василка Петрова, като доколкото не е уговорено друго, квотите на съсобствениците са равни, т. е. по * ид. част. След смъртта на Петър Стоянов - на 24.10.1971 г. са останали като негови законни наследници съпруга - Тинка Христова Стоянова, дъщеря - Василка Петрова и син - Михаил Петров. Съобразно разпоредбите на приложимия Закон за наследството и Семейния кодекс от 1968 г. наследствения дял на жалбоподателя е 1/8 идеална част от наследството, оставено от наследодателя му към момента на откриване на смъртта му.

За безспорно е прието също, че с присъдата от 1982 г. е постановена конфискация на цялото недвижимо имущество на осъдените Тинка Стоянова и Василка Петрова, но към този момент те двете са притежавали само 7/8 ид. части, а не целия ап. № 6, явяващ се, към този момент, част от наследството оставено от покойния вече Петър Стоянов.

При това положение съдебният състав е намерил, че е налице хипотезата на завземане, от страна на Държавата, на 1/8 идеална част от недвижим имот, спрямо който конфискацията не е породила действие, тъй като имотът не е бил изцяло в патримониума на осъдените лица. Приел е още, че този имот не подлежи на реално възстановяване, тъй като е продаден на трети добросъвестни лица преди влизане на ЗВСОНИ и ЗОСОИ в сила. Ето защо е счел, че са налице предпоставките за признаване на право на обезщетение по реда на ЗОСОИ за завзетата без основание от Държавата 1/8 идеална част от процесния апартамент - собственост по наследство на Михаил Петров.

По отношение на начина на обезщетяване съдът е приел, че единственият възможен начин за обезщетение е заявения и от жалбоподателя, а именно чрез жилищни компенсаторни записи.

Решението е правилно е законосъобразно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

За да бъде признато право на обезщетение по реда на ЗОСОИ следва да се докаже по безспорен начин, че заявителят е собственик или наследник по закон на собствениците на имущество, което е било одържавено, че одържавяването е извършено по един от законите, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ или имуществото е завзето от държавата не по установения в закона ред без да е получено обезщетение.

Неоснователни са доводите на касатора.

1. Решението на съда от първата инстанция не е недопустимо. Съдът се е произнесъл по процесуално допустима жалба. Възраженията, че в случая не е бил налице мълчалив отказ, тъй като за административния орган не е било налице задължение да се произнесе са неоснователни. Заявлението е депозирано в срока по чл. 6, ал. 1 от реституционния закон, от страна, която има правен интерес от оспорването, в предписаната от закона форма и с приложени доказателства и затова за административния орган е възникнало задължението да се произнесе в законоустановения срок. Обстоятелството, че към този момент е бил налице висящ спор пред гражданския съд не променя това задължение. Административният орган е в правомощието си да спре преписката до постановяването на окончателен съдебен акт, за което страната е следвало да бъде уведомена своевременно и по реда, установен в Закона.

1. Неоснователно е и твърдението, че целият имот е бил конфискуван с влязла в сила осъдителна присъда. Това е така, тъй като осъдителната присъда по НОХД № СА-7/1982 г. не засяга жалбоподателя М. Петров, който към момента на постановяването й се явява наследник на Петър Стоянов - починал през 1971 г., чието наследство е разпределено между наследниците му - съпруга и две деца - съгласно нормите на СК и ЗН, в действащата им към 1971 г. редакция.

1. Ето защо, и след като неговата припадаща се част от наследството е била одържавена без правно основание, е бил в правото си да поиска обезщетяване по реда на ЗОСОИ, а не по този на ЗАВОИ, както твърди касаторът.

1. Невярно е твърдението на ответната страна, че за собствеността досежно 1/8 ид. части не са налице категорични доказателства за собственост. По делото е представен нот. акт. № 119 от 1969 г., от който е видно, че Василка Петрова Михайлова и Петър Михайлов Стоянов са собственици на процесния имот. Съгласно действащия по онова време чл. 13 от Семейния кодекс: "Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи... ", т. е. правилно съдът е приел по 1/2 ид. част за всеки от тях. Квотата, принадлежаща на починалия П. Стоянов се разпределя между неговите наследници съгласно действащата към 1971 г. редакция на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН (ДВ, бр. 275/22.11.1950 г., в сила от 01.01.1951 г.).

1. Съставеният АДС № 10214/25.03.1983 г. и изповяданата прехвърлителна сделка между Държавата и Евгения и Илийчо Плачкови без попълнена декларация по чл. 33 от ЗС от съсобственика М. Петров е още едно потвърждение, че имотът не само е бил одържавен изцяло, но и с него е извършено разпореждане.

Обстоятелството, че по отношение на М. Петров е постановено влязло в сила съдебно решение - по гр. дело № 6190/1993 г., с което съдът е отказал да уважи предявения от М. Петров установителен иск за признаване правото на собственост по наследство върху 1/8 ид. част от процесния апартамент спрямо приобретателите му - Плачкови - и за нищожност на прехвърлителната сделка, не може да рефлектира върху правото на жалбоподателя да получи обезщетение по реда на реституционния закон за неправомерно отнетия от Държавата недвижим имот. Това е така, тъй като съдът не е отрекъл правото на собственост нито на М. Петров, нито на осъдените Василка и Тинка Михайлови, но е приел, че като собственици на процесния имот, конфискуван по силата на осъдителната присъда те трябва да реализират правото си на обезщетение по специалния Закон за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ). Това съждение не е вярно по отношение на М. Петров, тъй като той не е лице, спрямо което е постановена осъдителната присъда от 1982 г. и не може да бъде засегнат от последиците на осъждането, поради което не би могъл да реализира правата си по специалния закон - ЗАВОИ.

При така изложените съображения касационната жалба е е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Досежно начина на обезщетяване съдът правилно е приел, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 2 от ЗОСОИ - с жилищни компенсаторни записи.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение