Решение № 2784 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2014 г.

Решение № 2784 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Подадена е жалба от Мария Иванова Иванова от гр. София против решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по точка 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., с които на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Жалбоподателката поддържа наличие на основанията по чл. 146, т. т. 2-5 АПК, поради което моли оспореното решение на ВСС да бъде отменено. В жалбата, в допълнително писмено становище от 16.05.2014 г. и писмено становище с характер на писмена защита от 29.09.2014 г., последните две представени от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Георги Миленов /пълномощно от 14.04.2014 г. на л. 19 от делото/, се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС, които, обобщени, са в следния смисъл:

1. Решението е постановено при нарушение на изискванията за форма по чл. 59 АПК, предвид това, че същото не е било издадено в писмена форма към 10.04.2014 г., както и впоследствие - до изпращане на преписката в съда, когато не е бил съставен пълен стенографски протокол от заседанието на ВСС на 10.04.2014 г. Наред с това е допуснато нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, поради това че в акта не е посочена действителната дата на издаването му.

2. Оспореното решение е немотивирано и необосновано. Според жалбоподателката липсват ясни мотиви за налагане на дисциплинарното наказание, като е налице противоречие между фактическите обстоятелства и изводите, които са направени в мотивите на решение № 10-00-005/14.02.2013 г., изменено с решение № 10-00-011/25.03.2013 г., постановени от дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 12/2011 г., по което е постановено оспореното решение на ВСС и изказванията на членовете на ВСС в проведеното заседание на 10.04.2014 г. От наличните мотиви, включително от изказванията на членовете на ВСС, не може да се установи за кои точно действия или бездействия на жалбоподателката е прието, че са извършени виновно и съответно е наложено наказанието; при налагане на наказанието, който е по-тежко от това, което е предложено от дисциплинарния състав, не е направена преценка и обосноваване от фактическа страна на противоправността на твърдяното дисциплинарно нарушение; липсват мотиви за тежестта на наложеното наказание, както и отговор на съществените възражения на дисциплинарно наказаното лице.

3. Допуснато е нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/, предвид това, че не е взето предварително разрешение от инспекцията по труда, въпреки че жалбоподателката страда от онкологично заболяване, което е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, и това обстоятелство е било известно на ВСС.

4. Наказанието е наложено за нарушения, за които е изтекла давността, предвидена в чл. 310, ал. 1, предл. второ ЗСВ. Според жалбоподателката давностният срок следва да не е изтекъл, докато наложеното наказание влезе в сила и в тази връзка следва да намерят субсидиарно приложение правилата на Наказателния кодекс /НК/.

5. Допуснато е нарушение на правото на справедлив процес, като в нарушение на забраната по чл. 313, ал. 3 ЗСВ в средствата за масова информация и електронните медии многократно и тенденциозно е била изнесена информация във връзка с дисциплинарното производство срещу жалбоподателката.

6. Нарушенията, за които е наложено наказанието, не са осъществени.

6.1. Относно приетото нарушение по ч. гр. дело № 5358/2011 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ жалбоподателката поддържа, че допустимостта на произнасянето й по това дело в тричленен състав по жалба против действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ е било мотивирано с ТР № 3/2005 г. на ОСГК и ТК на ВКС РБ, както и предвид практиката на Административен съд София - град по идентичен случай. Наред с това, с последващо решение по гр. дело № 1293/2011 г. по описа на ВКС, IV-то отделение е отменено решението от 09.05.2011 г. на СГС по ч. гр. дело № 5358/2011 г., но не като недопустимо, а като неправилно. В тази връзка поддържа, че неправилността на съдебния акт не доказва умисъл при постановяването му с цел извършване на противоправно деяние, което да обосновава налагане на наказание.

6.2. Относно приетото нарушение по гр. дело № 10394/2011 г. жалбоподателката поддържа, че не е имала пряк или евентуален умисъл да извършва нарушения с цел да облагодетелства страна по делото, като в тази връзка се позовава на приетото в мотивите на решение № 13036/09.10.2013 г. по адм. дело № 6000/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Поддържа също, че от ВСС не е изследвано и доказано да е налице мотив у жалбоподателката за умишлено допускане на твърдяните нарушения, поради което наложеното наказание е несправедливо и незаконосъобразно.

6.3. Относно приетите за установени нарушения по ч. гр. дело № 4906/2011 г. и ч. гр. дело № 4916/2011 г., изразяващи се в това, че не са били отменени служебно допуснатите обезпечения, жалбоподателката поддържа, че такива нарушения не са извършени. Твърди, че според представените пред дисциплинарния състав доказателства с молба от 15.08.2012 г. /определение от 03.05.2011 г., молба от 03.05.2011 г. и молба с вх. № 66608/14.07.2011 г. по ч. гр. дело № 4906/2011 г./, допуснатото обезпечение не е отменено, тъй като по делото от молителя е била представена молба с приложена към нея искова молба, доказваща предявяването на иска в срок. Относно нарушението по ч. гр. дело № 4916/2011 г. жалбопадетелката поддържа, че макар да е допуснала бездействие относно задължението си служебно да отмени допуснатото обезпечение на бъдещ иск, който не е предявен в срок, то това бездействие макар и формално да осъществява признаците на дисциплинарно нарушение по същество не представлява такова от гледна точна на обема на свършената работа през същия период.

7. Допуснати са нарушения на чл. 309 ЗСВ, като дисциплинарнонаказващият орган не се е съобразил с част от критериите за определяне на наказанието - формата на вината, тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено - личната и най-голямата натовареност на СГС, правната и фактическа сложност на разглежданите за периода първоинстанционни и въззивни дела, данните за качеството на постановените актове, условията на труд.

Наред с това поддържа, че ВСС е постановил оспореното решение при липсата на правила за налагане на най-тежкото наказание и при липсата на пропорционалност. Допуснато е противоречие с изискванията на Европейската харта за статута на съдиите от 08-10.07.1998 г., по глава 5 "Отговорност" относно налагането на наказание на даден съдия за неизпълнение на негови задължения. Твърди, че органът, който е наложил наказанието не е в състав, от който повече от половината членове са съдии; при вземане на решението за налагане на обжалваното наказание жалбоподателката не е поканена и изслушана от законно формиран дисциплинарнонаказващ орган, наложеното наказание е непропорционално и неоправдано тежко за твърдяните нарушения, без отнапред съществуващи ясни правила за налагането му.

8. Наложеното наказание не съответства на целта на закона - да бъде мобилизиран виновния магистрат, за бъдат предотвратени бъдещи негови нарушения и да се въздейства предупредително на останалите магистрати, тъй като същото не почива на обективни и ясни критерии за оценка на дейността на жалбоподателката като магистрат, което от своя страна да гарантира законността и справедливостта на решението.

По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, жалбоподателката моли да бъде отменено решение по т. 83 от протокол № 16 от 10.04.2014 г. на ВСС. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. В писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт Деница Захариева се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, като издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Инспекторът към Висшия съдебен съвет, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение на ВСС и счита, че подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е редовна и допустима, като е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от лице, на което е наложено дисциплинарно наказание и при наличие на правен интерес от оспорването.

Производството пред Висшия съдебен съвет е инициирано от Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ с подаването на предложение за налагане на дисциплинарно наказание с изх. № Ж-01-653/20.10.2011 г. В предложението е посочено, че на основание заповед № Ж-01-653/22.07.2011 г. на главния инспектор на ИВСС е извършена проверка в Софийски градски съд със задача: проверка по образуването, движението и приключването на гражданските дела и обезпечителните производства през 2011 г., разпределени на съдия Мария Георгиева, която е възложена на инспектор Незабравка Стоева; проверката е приключила с издаването на акт за резултатите от извършена проверка, представляващ приложение към предложението на ИВСС. От Инспектората е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Мария Георгиева - съдия в Софийски градски съд за извършените от нея нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗСВ, с оглед налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" /фамилното име на съдията е по акта за граждански брак, който е прекратен в хода на дисциплинарното производство и след това е използвано предбрачното фамилно име; имената Мария Иванова Георгиева и Мария Иванова Иванова са на едно и също лице/.

Предложението на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание е обосновано с констатираните при проверката нарушения от съдия Мария Георгиева, които подробно са описани в мотивите на предложението и по същество са следните:

I. Дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 235, ал. 5 ГПК по 44 дела, подробно описани в табличен вид - по номер на година, дата на образуване, дата на обявяване за решаване и продължителност на срока, в който не е постановено решението /между 9 и 17 месеца/, от които по 34 дела не са били постановени решения към 05.08.2011 г. Посочено е, че през периода от 10.05.2010 г. до 31.03.2011 г. съдия Мария Георгиева е била в отпуск по болест и посочените 44 дела са били обявени за решаване преди началото на продължителния отпуск по болест, но въпреки наличието на обективни причини за постановяване на решенията по тези дела в едномесечен срок, дори след завръщането на съдията на работа на 31.03.2011 г. е изтекъл период от повече от четири месеца без по делата да са постановени решения /в действителност са описани общо 45 дела, а не 44/.

Системно неспазване на процесуалните срокове е обосновано още с наличието на 12 дела, образувани по молби за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по които към 11.07.2011 г. няма произнасяне на съдия Мария Георгиева в нарушение на разпоредбата на чл. 395, ал. 2 ГПК, които са били образувани в периода 18.04.2011 г. - 21.04.2011 г., като периодът, в който няма произнасяне е почти 3 месеца; към приключване на проверката е било налице произнасяне по 6 от тези дела /делата също са подробно описани в табличен вид с номер на делото, дата на образуване, дата на постановяване на съдебния акт - за случаите, в които има произнасяне, респективно - отразена е липсата на произнасяне за останалите/. Забавеното произнасяне по посочените дела е съпоставено с констатираното при проверката изключително бързо извършване на процесуални действия от същия съдия по определени дела, като са посочени примери с ч. гр. д. № 9712/2011 г. и ч. гр. д. № 10394/2011 г., при които са допуснати обезпечения с актове от деня, следващ деня на образуване на делото, при което е направен извод за тенденциозно отношение на съдия Георгиева и неравно третиране на участниците в процеса.

II. Дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Това нарушение е обосновано с констатациите по следните дела:

II. 1. По ч. гр. д. № 5358/2011 г. не са извършени реални действия по администриране и изпращане на подадена жалба във ВКС повече от два месеца. Изложено е, че на 01.07.2011 г. е постъпило писмо от ВКС до СГС във връзка с постъпила молба за спиране на изпълнението на решение от 09.05.2011 г., за което е необходимо делото да бъде изпратено; на 21.07.2011 г. е постъпило напомнително писмо от ВКС до председателя на СГС с искане за незабавно изпращане на делото на ВКС във връзка с постъпила втора молба с вх. № 6741/2011 г. от кмета на Столична община. Посочено е, че върху молбата са поставени две резолюции от 02.08.2011 г. - "да се изпрати" и "да се извърши незабавно .... върнах в деловодството". По делото е постъпило и трето писмо от ВКС с искане за изпращане на делото - от 22.08.2011 г. Делото е изпратено във ВКС едва с писмо изх. № 15141/26.08.2011 г., въпреки че отговор по постъпилата молба за отмяна е депозиран от другата страна още на 30.06.2011 г.;

II. 2. По ч. гр. дело № 4944/2011 г. и ч. гр. дело № 5196/2011 г. не е направена проверка и не се следи своевременно за редовността на подадени жалби до Апелативен съд - София, което е основание за връщането им за окомплектоване.

II. 3. Гр. дело № 9879/2011 г. без основание е задържано в кабинета на съдията.

III. Дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Това нарушение е обосновано със следните констатации и изводи:

III. 1. Съдията не е изпълнила служебното си задължение по чл. 126, ал. 1 ГПК, като по молби с едни и същи страни и предмет, по които са образувани дела и същите са разпределени на доклад на съдия Мария Георгиева, съдебният състав не е прекратявал по-късно образуваното дело, което създава впечатление, че съдията съзнателно е задържал и двете производства с цел постановяване на ново определение за допускане на обезпечение, в случай на отмяна от горната инстанция на допуснатото вече обезпечение. Това нарушение е прието за допуснато по няколко дела, като в предложението подробно са описани извършените процесуални действия от страните и от съда по тези дела - ч. гр. дело № 5064/2011 г. и ч. гр. дело № 5054/2011 г. - с идентичен предмет, свързан с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск; ч. гр. дело № 5186/2011 г. и ч. гр. дело № 5091/2011 г. - с идентичен предмет, също за обезпечение.

III. 2. Съдията е нарушила правилата, определени с чл. 14, ал. 1 ГПК, чл. 389, ал. 1 ГПК и чл. 390, ал. 1 и 3 ГПК, обосновано с констатации по следните дела:

III. 2.1. По ч. гр. дело № 9705/2011 г. е допуснато спиране на изпълнително дело, образувано от частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Бургас, с което е нарушен чл. 390, ал. 3 ГПК;

III. 2.2. По ч. гр. дело № 5076/2011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който не е бъдещ, тъй като по същия иск вече е било образувано и висящо гр. дело № 2976/2010 г. на СГС, с което е нарушен чл. 389, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 ГПК;

III. 3. Съдията не е спазила разпоредбите на чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ГПК във връзка с определяне на размера на гаранцията при обезпечение на бъдещ иск по следните дела: ч. гр. дело № 4926/2011 г., ч. гр. дело № 4906/2011 г., ч. гр. дело № 5056/2011 г., ч. гр. дело № 805/2010 г., ч. гр. дело № 5076/2011 г. В предложението е изложено, че липсата на законови критерии за определянето на конкретните парични гаранции е осигурило възможност за прилагане на безпринципен и недобросъвестен подход от съдия Мария Георгиева, довел до нееднаквото третиране на различните молители в отделните производства от една страна и до неравностойни възможности за ответниците, от друга страна, за обезщетяване на причинените им от обезпечителните мерки вреди; тези обстоятелства създават недопустими по отношение на орган на съдебната власт съмнения за тенденциозност, ангажираност и игнориране на очакванията за професионална отговорност при изпълнението на един от основните принципи в работата на съдията - безпристрастност, определен с Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

III. 4. Съдията не е спазила изискването на чл. 390, ал. 2, изр. последно ГПК, като по дела, по които е допускано обезпечение на бъдещ иск и е определян срок за представяне на доказателства, че същият е предявен, съдебният състав не е изпълнявал служебното си задължение да следи за изтичане на указания срок, след който да предприеме служебно действия за отмяна на обезпечението.

Това нарушение, според предложението, е допуснато по ч. гр. дело № 4906/2011 г., по което с определение от 03.05.3011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 307 от Търговския закон /ТЗ/, който ще бъде предявен от "София Риал Естейтс" ООД и е определен едномесечен срок да предявяване на бъдещия иск; молителят е уведомен за определението и е получил обезпечителната заповед на 03.05.2011 г., а на 05.07.2011 г. е подадена молба от ответника - "Обединена българска банка" АД за служебна отмяна поради непредставяне на доказателства за предявения бъдещ иск.

Същото нарушение е допуснато и по ч. гр. дело № 4916/2011 г., по което с определение от 19.04.2011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск; не е определена парична гаранция; уведомяването за определението и получаването на обезпечителната заповед са осъществени на 20.04.2011г; не са представени доказателства за предявяване на бъдещия иск.

III. 5. Съдията не е спазила разпоредбата на чл. 128, т. 3 ГПК, като по гр. дело № 10394/2011 г. са налице различни искови молби по делото - едната е молбата по самото дело, друга е исковата молба, определена за връчване на ответника; намиращият се по делото препис от исковата молба с отбелязване "за ответника" не е идентичен с исковата молба, която се намирана л. 4-7 от делото.

III. 6. Съдията е заобиколила установения с чл. 49, ал. 1, т. 4 от ПАРОАВАС /несъмнено се има се предвид Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, издаден от ВСС, обн., ДВ, бр. 66/2009 г., отм. ДВ, бр. 8/2014 г., в сила от 01.02.2014 г./ ред за приемане на молби по делата. Това нарушение е допуснато по ч. гр. дело № 4906/2011 г. - приложена е искова молба за предявен иск без входящ номер, подпис и печат на деловодството; по ч. гр. дело № 5358/2011 г.; делата, по които се отчита свръх бързина на произнасяне /ч. гр. дело № 9712/2011 г.; гр. дело № 10394/2011 г. и др./; по гр. дело № 10394/2011 г., видно от компютърната му разпечатка, по три молби, постъпили в един и същ ден, произнасянето от съдията до обработването им в деловодната система се е извършило от 11,12 ч. до 13,56 часа.

III. 7. Съдията не е изпълнила задълженията си по чл. 5 и чл. 7 ГПК, като това нарушение е извършила по следните дела:

III. 7.1. По гр. дело № 10394/2011 г. е допуснала обезпечителна мярка - спиране на изпълнението на четири обезпечителни заповеди, издадени от СГС по други дела - търг. дело № 2457/2011 г., ч. гр. дело № 8634/2011 г., ч. гр. дело № 8640/2011 г. и ч. гр. дело № 9560/2011 г. Посочено е, че с допускането на тази обезпечителна мярка, съдията е допуснала заобикаляне на законоустановения процесуален ред за обжалване на определението на съда по обезпечение на иска, регламентиран в чл. 396 ГПК /нарушен чл. 5 ГПК - съдът да разглежда делата според точния смисъл на законите/, като на практика обезсилва действието на съдебните актове, постановени от равни по степен съдии.

По това дело съдия Мария Георгиева с определение от 04.08.2011 г. е допуснала обезпечение на иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: забрана за разпореждане с правата върху търговската марка на общността RED KING, рег. № 004501128, словна за стоки клас 34, от "Морой Ассетс Лимитед" ТД и "Ен Джи Мобил" ЕООД; забрана за използване на правата върху търговската марка на общността RED KING, рег. № 004501128, словна за стоки клас 34, от притежателя "Морой Ассетс Лимитед" ТД и ползвателя на изключителна лицензия "Ен Джи Мобил" ЕООД; спиране на изпълнението на обезпечителните заповеди, издадени от СГС по търг. дело № 2457/2011 г., ч. гр. дело № 8634/2011 г., ч. гр. дело № 8640/2011 г. и ч. гр. дело № 9560/2011 г. В предложението е изложено, че следва да се обърне особено внимание на факта, че по идентични като съдържание молби /разликата е само в посочените ответници и ищци/ на 03.08.2011 г. са образувани още 12 дела, исковите молби по които са неподписани и към тях няма никакви приложения, въпреки че са описани такива. Посочено е също, че по повечето от тези дела, с изключение на гр. дело № 10396/2011 г. и гр. дело № 10400/2011 г., са постъпили молби с дата 03.08.2011 г. от Дорета Иванова Ангелова - "молба за оттегляне и прекратяване на погрешно внесени искови молби", поради това, че адресата на така подадената искова молба следва да бъде Окръжен съд гр. Пловдив.

III. 7.2. По ч. гр. дело № 5358/2011 г. - съдия Мария Георгиева образувала и разгледала делото без да отчете, че изпълнителното дело, по което е постановен обжалвания отказ на ЧСИ /има се предвид частен съдебен изпълнител/ Чолаков, е образувано във връзка с изпълнението на решение № 38/11.08.2009 г. по адм. дело № 3585/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е изменена заповед на кмета на Столична община в частта, относно определения размер на обезщетението за отчужден недвижим имот и в случая ЧСИ действа като орган по изпълнението по смисъла на чл. 271, ал. 1 АПК и затова контролът върху действията на ЧСИ следва да бъде осъществен от административния съд по мястото на изпълнението, съгласно чл. 296, ал. 1 АПК /нарушен чл. 7 ГПК, задължаващ съда да следи служебно за допустимостта/. В предложението е посочено, че в конкретния случай съдията, приел за разглеждане делото, не е съобразил, че изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно, тъй като в решението на АССГ, послужило като основание за предприемане на изпълнителни действия, липсва осъдителен диспозитив и не представлява годно изпълнително основание.

III. 8. Съдията грубо е нарушила чл. 9 ЗСВ, като това нарушение е констатирано в следните случаи:

III. 8.1. По ч. гр. дело № 4944/2011 г., ч. гр. дело № 4906/2011 г. и ч. гр. дело № 4910/2011 г. е допуснала обезпечение на бъдещ иск по отношение на молител, който не фигурира в молбата за обезпечение, по която е образувано делото и обезпечителните мерки са наложени спрямо ответник по бъдещия иск, данни за когото също не се съдържат в молбата, по която е образувано съответното дело; с уточняващи молби по тези дела са въвеждани различни страни и предмет. Посочено е, че с тези действия на практика се е стигнало до заобикаляне на принципа за случайния подбор при разпределянето на делата, регламентиран в чл. 9 ЗСВ, както и правилата за образуване и разглеждане на граждански дела.

В предложението подробно са описани извършените процесуални действия по посочените три дела, като по-конкретно по ч. гр. дело № 4944/2011 г. е изложено, че производството е образувано по молба за обезпечение на бъдещ иск, подадена от Диана Кишкилова против "И ЕФ Джи Лизинг" ООД, а с допълнителна молба, подадена от същата и от "Фурнир" АД против "Амбро Ойл Пром Систем" ЕООД е предявено искане съдът да признае за установено, че "Фурнир" АД не дължи на ответника суми, които са присъдени на последния с решение от 02.02.2010 г. по т. дело № 1435/2008 г. на СГС. С определение от 02.06.2011 г. е допуснато поисканото обезпечение по този иск, който ще бъде предявен от "Фурнир" против "Амбро Ойл Пром систем" ЕООД.

По ч. гр. дело № 4906/2011 г. е изложено следното: с определение от 03.05.2011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 307 ТЗ, който ще бъде предявен от "София Риал Естейтс" ООД, представлявано от Генчо Йорданов Дачев против "Обединена българска банка" /"ОББ"/ АД чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело по описа на ЧСИ Ст. Якимов, въпреки че делото е било образувано по молба с вх. № 35189/18.04.2011 г. за обезпечение на бъдещ иск, подадена от "Евростилл" ООД; молбата се състои само от една страница, която е идентична с първа страница на молба с вх. № 35198/18.04.2011 г., по която е образувано ч. гр. дело № 4910/2011 г. Със същото определение молбата на "Евростилл" ООД е оставена без уважение, като съдът е приел, че не е подкрепена с писмени доказателства. "Обединена българска банка" АД е посочена като ответник по бъдещия иск едва в постъпилата "уточняваща молба" с вх. № 39730/03.05.2011 г., подадена от "Евростилл" ООД, представлявано от Генчо Йорданов Дачев и "София Риал Естейтс" ООД, представлявано от Милко Иванов Талев. Във връзка с депозираната на 05.07.2011 г. молба от "ОББ" АД за служебна отмяна на допуснатото обезпечение, поради непредставяне на доказателства за предявения бъдещ иск, съдът с нарочен акт е разпоредил да се уведоми "Евростилл" ООД, че следва да представи доказателства за предявения иск, след което делото да се докладва за произнасяне по молбата, въпреки разпоредбата на чл. 390, ал. 3 ГПК, съгласно която ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

III. 8.2. Според предложението, многобройните молби, депозирани от Борислав Монгов през 2010-2011 г., както и развитието на производствата по тях създават вероятни и основателни съмнения за съзнателно заобикаляне на принципа на случайния подбор при определяне на съдии-докладчици и преднамерено "търсене" на подходящия съдебен състав, предвид преследвания и достигнат в случая правен резултат.

В предложението са описани по-конкретно процесуалните действия по ч. гр. дело № 805/2010 г.: делото е образувано на 27.01.2010 г. по молба по чл. 390 ГПК с вх. № 4998/16.01.2010 г. от Борислав Иванов Монгов за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД против Веселина Георгиева - Балабанова; с определение от 28.01.2010 г. съдия Мария Георгиева е допуснала обезпечение чрез спиране на публична продажба по изп. дела № 4405/2009 г. и № 915/2009 г. с взискател "Уникредит Булбанк" АД, като при цена по предварителния договор от 750 000 евро е определила парична гаранция в размер на 10 000 лв. Това определение е обжалвано от банката и е отменено с определение № 2084/30.12.2010 г. по ч. гр. дело № 1533/2010 г. на Апелативен съд - София, с определение № 1144/02.07.2010 г. и искането за обезпечение е оставено без уважение с мотиви, че представените писмени доказателства не установяват допустимостта е вероятната основателност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По бъдещия иск, във връзка с който е било допуснато обезпечението е образувано гр. дело № 2076/2010 г. на 24.02.2010 г. и същото е разпределено на друг съдия; на 18.01.2011 г. е било изпратено съобщение за внасяне на държавна такса по делото, а на 01.07.2011 г. е било изпратено ново съобщение; към момента на проверката делото е било висящо. На 20.04.2011 г. е образувано ч. гр. дело № 5076/2011 г. по молба за обезпечение на бъдещ иск, подадена от Борислав Монгов и същото е разпределено на съдия Мария Георгиева, която е допуснала обезпечение на бъдещия иск с определение от 12.05.2011 г. при парична гаранция от 3000 лв., като претенцията се отнася до имот, предмет на висящото и неприключило производство по гр. дело № 2076/2010 г.

В предложението е посочено, че ч. гр. дело № 805/2010 г. и ч. гр. дело № 5076/2011 г. - с тъждествен предмет на бъдещия иск, еднаква обезпечителна мярка - спиране на изпълнително дело, налагана повторно, след отмяна от горестоящата съдебна инстанция, с което налага продължителност на действието на обезпечителната мярка, като по този начин съдия Мария Георгиева е толерирала шиканьозно упражняване на права от молителя и едновременно е препятствала възможността взискателя да реализира своите законни права и интереси.

III. 8.3. По жалби на "Ирис-БН" ЕООД срещу действията на съдебен изпълнител по изп. дело № 00073/2011 г. в СГС са образувани общо 65 дела в периода 23.03.2011 г. - 28.04.2011 г. Жалбата на посоченото дружество срещу постановлението от 14.03.2011 г. на ЧСИ Иван Чолаков е уважена единствено по ч. гр. дело № 5358/2011 г. с докладчик съдия Мария Георгиева.

III. 8.4. На 20.07.2011 г. са образувани 8 частни граждански дела по молби за допускане на обезпечение на бъдещ иск, подадени от Диан Драгомиров Митев, като по 7 от делата производството е прекратено. Молбата е уважена единствено по ч. гр. дело № 9712/2011 г. с докладчик съдия Мария Георгиева. В предложението е изложено, че по описаните дела се констатират съмнения за определена зависимост между молителя и съдия Мария Георгиева. Създаденото впечатление за нерегламентираната ангажираност е несъвместимо с професионалната етика и морал, на които трябва да отговаря цялостното съдийско поведение.

Прието е, че изброените в т. III нарушения на други служебни задължения са нарушения, имащи пряко отношение към образуването, движението и приключването на частните граждански и на гражданските дела. Същите се характеризират със своята многобройност, от една страна и изключителна тежест, от друга.

В предложението е посочено още, че за периода 2010 г. - м. август 2011 г. по дела с докладчик съдия Мария Георгиева в ИВСС са постъпили 10 отделни сигнала. Посочени са две публикации - "Проверяват бирник, блокирал 11 млн. лв. на София" - в. "24 часа" от 01.08.2011 г. и "Отчужден имот подпали София" - в. "Труд" от 15.08.2011 г., в които е коментирано ч. гр. дело № 5358/2011 г. на СГС, по което с акта за резултатите от извършената проверка са направени констатации за нарушения.

Направен е извод, че разгледани в съвкупност нарушенията, осъществени от съдия Мария Георгиева, водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и компрометират доброто му име; тези действия разколебават моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й в обществото и представляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ.

От комисията по дисциплинарните производства на ВСС е взето решение на заседание на комисията от 25.10.2011 г. и е направено предложение до ВСС, съгласно предложението на Ана Караиванова - главен инспектор на Инспектората към ВСС, да образува дисциплинарно производство и да избере дисциплинарен състав, който да се произнесе по направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на Мария Георгиева - съдия в СГС

С решение по т. 55.1 по протокол № 34 от заседание на ВСС, проведено на 27.10.2011 г., е взето решение на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на Мария Георгиева - съдия в СГС; с решение по т. 55.2, на основание чл. 316, ал. 3 ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав: Светла Данова, Димитър Фикиин, Божидар Сукнаров. С определение от закрито заседание на 01.11.2011 г. дисциплинарният състав е избрал за свой председател Божидар Сукнаров, а с разпореждане от същата дата председателят на дисциплинарния състав е определил за докладчик Димитър Фикиин по образуваното дисциплинарно дело № 12/2011 г. по описа на ВСС.

От съдия Мария Георгиева е направено писмено възражение против предложението на ИВСС, заведено във ВСС с вх. № 11-12-124/15.11.2011 г.

По искане на ИВСС, чрез главния инспектор, с вх. № 11-12-124/25.11.2012 г., дисциплинарният състав е направил предложение по чл. 232 ЗСВ с решение от 30.11.2011 г., въз основа на което с решение по т. 24 на протокол № 40 от заседание, проведено на 01.12.2011 г., Висшият съдебен съвет е отстранил съдия Мария Георгиева от длъжност за срок от 6 месеца, считано от датата на решението.

От дисциплинарния състав е насрочено заседание за 30.11.2011 г., което е отложено по искане на съдия Мария Георгиева, поради представяне на болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност. Последователно са насрочвани заседания на дисциплинарния съвет за дати 14.12.2011 г., 18.01.2012 г., 21.03.2012 г., 25.04.2012 г., 12.06.2012 г., 26.06.2012 г., които са отлагани или поради подадени молби на съдия Мария Георгиева, към които са били приложени болнични листи за временна неработоспособност поради различни заболявания, или поради нередовно призоваване, като последното е наложило предприемане на действия за установяване на постоянния и настоящия адрес на съдията и искане на съдействие от председателя на СГС за призоваването й.

От адвокат Георги Миленов, като пълномощник на съдия Мария Георгиева /пълномощно от 22.06.2012 г., договор за правна помощ и съдействие от същата дата, серия А, № 0183370 на Адвокатска колегия - София/ е подадена молба до ВСС, заведена с вх. № 11-12-124/25.06.2012 г. С молбата са представени описаните в нея писмени доказателства, поискано е издаване на съдебни удостоверения за запознаване с описаните частни граждански дела, както и получаване на заверени копия от книжата по същите дела, поискано е още назначаване на медицински експертизи от съответни специалисти, които да дадат заключения относно здравословното състояние на съдия Георгиева от началото на 2010 г. и през проверявания период, преведеното лечение и отражението му върху трудовата й дейност; поискано е допускане до разпит на един свидетел, който да даде показания относно психичното състояние на съдията през месеците януари - май 2010 г.

С разпореждане от 27.06.2012 г. докладчикът по дисциплинарното дело се е произнесъл по направените с молбата на адв. Г. Миленов от 25.06.2012 г. доказателствени искания, като е изложил подробни мотиви по всяко от тях.

На 10.07.2012 г. е проведено първото заседание на дисциплинарния състав, на което привлечения към дисциплинарна отговорност съдия не се е явила, а е била представлявана от пълномощника адвокат Георги Миленов. На заседанието е разпитан като свидетел съпругът на съдията - Георги Иванов Георгиев, който е дал показания относно обстоятелствата, свързани с диагностициране на онкологичното заболяване на Мария Георгиева, проведеното оперативно лечение, издаването на експертно решение на ТЕЛК за 80 % трайно намалена работоспособност за 1 г., състоянието й през тези периоди.

Следващото заседание на дисциплинарния състав е проведено на 07.08.2012 г., на което е участвал пълномощника, делото е отложено за събиране на доказателства. Делото е насроченото за 21.08.2012 г., когато е отложено поради представяне на болничен лист от съдия Георгиева, пренасрочено е за 25.09.2012 г., когато не е даден ход на делото поради непредставяне на допуснатите доказателства /на същата дата била подадена и молба от съдията за отлагане на делото с представяне на болничен лист/.

Поради това, че междувременно е изтекъл мандатът на ВСС, новият състав на ВСС, с решение по т. 25 на протокол № 46 от заседание на 01.11.2012 г., е избрал чрез жребий нов дисциплинарен състав, който да продължи производството по дисциплинарно дело № 12/2011 г. - Светла Петкова, Даниела Костова и Румен Боев. С определение от 07.11.2012 г. на дисциплинарния състав за председател на състава е избрана Светла Петкова, а с разпореждане на председателя от 13.11.2012 г. за докладчик е определена Светла Петкова и делото е насрочено за 28.11.2012 г., с резервна дата 05.11.2012 г.

От новия дисциплинарен състав е проведено заседание на първата от посочените дати, на което се е явила привлечената към дисциплинарна отговорност съдия Мария Георгиева, изразила е лично становище по предложението за налагане на дисциплинарно наказание на ИВСС, направила е подробни обяснения и бележки относно нарушенията, посочени в предложението. Същата е пояснила, че фамилното й име е променено от "Георгиева" на "Иванова", предвид прекратяването на брака й с развод. На заседанието са приети всички представени доказателства и делото е приключено поради липсата на други искания.

От дисциплинарния състав е постановено решение № 10-00-005/14.02.2013 г., с което е направено предложение до Висшият съдебен съвет да наложи на съдия Мария Иванова Иванова дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка", за установеното в дисциплинарното производство нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, състоящо се в неспазване на изискването по чл. 390, ал. 3, изр. второ ГПК по ч. гр. дело № 4906/2011 г. и ч. гр. дело № 4916/2011 г.

В мотивите на решението е изложено, че от доказателствата по дисциплинарното дело се потвърждават констатациите по предложението на ИВСС относно тези две дела. Посочено е, че по отношение на ч. гр. дело № 4916/2011 г. констатациите на ИВСС не се оспорват от съдията. Прието е също, че възражението, че по ч. гр. дело № 4906/2011 г. е представена молба от 14.07.2011 г. с приложена към нея искова молба, с която се предявява проектирания бъдещ иск, който е бил обезпечен, не води до друг извод, тъй като в определения срок, изтекъл на 03.06.2011 г., не са били представени доказателства за предявения иск, но наложените обезпечителни мерки не са били отменени служебно, съобразно задължението на съда по чл. 390, ал. 3, изр. второ ГПК. В решението си дисциплинарният състав се е позовал на практиката на ВАС, петчленен състав, изразена в решението по адм. дело № 16008/2011 г.

В мотивите на решението на дисциплинарния състав е изложено още, че нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ във връзка с чл. 397, ал. 3 ЗСВ се състои във виновно извършване или пропускане за бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответния магистрат. По смисъла на тези законови норми неизпълнение на служебните задължения представлява нарушение на такива задължения, които не са включени в решаващата дейност на магистрата - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на съдия. Дисциплинарната отговорност на магистрата е ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Действията и актовете, свързани със свободната преценка на фактите и обстоятелствата и с тълкуване и прилагане на закона, са предмет на инстанционния контрол и са извън обхвата на дисциплинарната отговорност на магистрата. Като се е позовал на това разбиране, дисциплинарният състав е направил извода, че предложението на ИВСС е доказано само в частта му по т. III. 4 - относно ч. гр. дела № 4906/2011 г. и 4916/2011 г. В решението са изложени подробни съображения, поради които се приема, че съдия Мария Иванова не следва да носи дисциплинарна отговорност за останалите нарушения, които са посочени в предложението на ИВСС.

Предложението на дисциплинарния състав е разгледано на заседание на ВСС на 21.02.2013 г. по протокол № 7, на което по т. 28 от дневния ред е решено да се отложи вземането на решение по предложението на дисциплинарния състав, както и да се изиска информация от ВКП за резултата от извършени проверки по сигнал на ИВСС.

От дисциплинарния състав е проведено ново заседание на 20.03.3013 г., с участието на пълномощника на съдия Мария Иванова - адв. Г. Миленов. На заседанието са приети като доказателства материалите, изпратени до ВСС с писмо № 11-12-124/2012 г. от 13.03.2013 г. на главния прокурор на Р България и с писмо № 11-12-124/12 г. от 07.03.2013 г. на председателя на СГС, на пълномощника е дадена възможност да изрази писмено становище по новите доказателства, а на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия - да даде обяснения пред ВСС на заседанието на 28.03.2013 г. Последният е сторил това с писмено становище, представено във ВСС с вх. № 11-12-124/21.03.2013 г.

С решение № 10-00-011/25.03.2013 г. за допълване и изменение на решение № 10-00-005/14.02.2013 г. дисциплинарният състав е изменил решението си в частта, с която е предложено налагане на дисциплинарно наказание "забележка" и е предложил Висшият съдебен съвет да наложи на съдия Мария Иванова Иванова дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от една година". В мотивите на това решение е прието, че са извършени още две от нарушенията, описани в предложението на ИВВС, съответно по т. II. 1 и т. III. 7.1.

Първото нарушение се изразява в неизвършване от съдия Мария Иванова през периода от 01.07.2011 г. до 22.08.2011 г. на дължими процесуални действия по администриране и изпращане във ВКС на ч. гр. дело № 5358/2011 г. Посочено е, че твърдението на адв. Миленов, че през посочения период делото не е било докладвано на съдията във връзка с постъпили писма от ВКС се опровергава от поставените от докладчика две резолюции от 02.08.2011 г. върху молбата и от обясненията на съдия Мария Иванова пред дисциплинарния състав и при изслушването й от ВСС на заседанието на 21.02.2013 г., проявеното от съдията бездействие за администриране на молбата на кмета на СО и забавяне с два месеца изпращането на делото във ВКС неоправдано е забавило производството, с което е осъществен състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ и представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ, като в този смисъл дисциплинарният състав е допълнил решението си от 14.02.2013 г.

Второто нарушение се изразява в нарушения на принципа за законност по чл. 5 ГПК и на служебното начало по чл. 7 ГПК, допуснати по гр. дело № 10394/2011 г. Изложено е, че с определението от 04.08.2011 г. по това дело, съдия Мария Иванова е допуснала обезпечение чрез спиране на изпълнението на четири обезпечителни заповеди, издадени от СГС - по търг. дело № 2457/2011 г., гр. дело № 8634/2011 г., гр. дело 8640/2011 г. и гр. дело № 9560/2011 г. Това определение е било отменено от Софийски апелативен съд с определение от 23.12.2011 г. по ч. гр. дело № 4133/2011 г.; без да е налице ново сезиране /по делото липсва молба за ново обезпечение/, съдия Мария Иванова Иванова отново е допуснала същата обезпечителна мярка, като освен това и без да има искане за разноски е присъдила на "Кингс Табако" ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на 108 000 лева и е постановила издаване на изпълнителен лист за горната сума; с определение № 650/26.03.2012 г. по ч. гр. дело № 1016/2012 г. на САС е обезсилено като недопустимо определението от 23.08.2011 г. по гр. дело № 10394/2011 г. на СГС, както и издадения по него изпълнителен лист. В решението на дисциплинарния състав е изложено, че постановеното в нарушение на чл. 5 и чл. 7 ГПК определение от 23.08.2011 г. по гр. дело № 10394/2011 г. на СГС не е от кръга на правораздавателните актове, част от решаващата дейност на съдията, за които инстанционната проверка изключва обсъждането им в дисциплинарното производство; обратно, в случая съдията виновно и недобросъвестно е упражнил по гражданско дело процесуалните си правомощия, като се е произнесъл с недопустим съдебен акт, чрез който се е целяло да се постигнат незаконосъобразни правни последици. Направен е извода, че с недобросъвестното изпълнение на служебните си задължения съдия Мария Иванова е осъществила фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, като дисциплинарният състав е допълнил решението си от 14.02.2013 г. в този смисъл.

В заключение дисциплинарният състав е приел, че по дисциплинарно дело № 12/2011 г. на ВСС се установяват за безспорно доказани извършените от съдия Мария Георгиева дисциплинарни нарушения, както следва:

• по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - за неоснователно задържане и неизпращане на ВКС на ч. гр. дело № 8358/2011 г. през времето от 01.07.2011 г. до 22.08.2011 г. /несъмнено е, че предвид мотивите на решението на дисциплинарния състав и съдържанието на предложението на ИВСС, към което първото препраща, се касае за очевидна фактическа грешка при изписване на първата цифра от номера на това дело, като вместо "5" е изписано "8", т. е. нарушението е допуснато по ч. гр. дело № 5358/2011 г./ - пункт II, т. 1 на предложението;

• по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ - за нарушение на чл. 5 и чл. 7 ГПК при допускане на обезпечителни мерки по гр. дело № 10394/2011 г. - пункт III, т. 7 на предложението;

• по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - за неизпълнение на служебните задължения по чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК по ч. гр. дело № 4906/2011 г. и ч. гр. дело № 4916/2011 г. - пункт III, т. 4 от предложението.

В решението е посочено, че отчитайки тежестта на нарушенията, натовареността на магистрата, сериозните здравословни причини и ползвания продължителен отпуск по болест през време на проверявания период, дисциплинарният състав намира за съразмерно и справедливо извършеното от привлечения към дисциплинарна отговорност съдия дисциплинарно нарушение да бъде санкционирано с наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от една година".

Предложението на дисциплинарния състав е обсъдено на заседание на Висшият съдебен съвет на 11.04.2013 г., за което е съставен протокол № 14. На заседанието е изслушана съдия Мария Иванова, проведено е обсъждане от членовете на ВСС и е взето решение по т. 29, с което на съдия Мария Иванова Иванова, съдия в Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2, 4 и 5 от ЗСВ. Решението е взето по предложение на члена на ВСС Калин Калпакчиев, който го е обосновал в изказването си. Преди гласуването членът на ВСС Незабравка Стоева е направила самоотвод, предвид обстоятелството, че е извършила проверката, въз основа на която е изготвено предложението на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание.

Решението на ВСС по т. 29, протокол № 14 от заседание на 11.04.2013 г. е обжалвано от съдия Мария Иванова Иванова пред Върховния административен съд, който с решение № 13036/09.10.2013 г. по адм. дело № 6000/2013 г., шесто отделение го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 328 ЗСВ е изпратил делото на Висшия съдебен съвет, който да реши по същество въпроса, поставен с предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Мария Иванова Георгиева /сега Мария Иванова Иванова/ за изложените в предложението дисциплинарни нарушения, извършени или допуснати от нея като съдия в Софийски градски съд. За да постанови това решение, тричленният състав на ВАС е приел по същество следното:

Висшият съдебен съвет е колективен, висш административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт и чиято основна цел е да осигурява нейната независимост, едно от правомощията на ВСС е да налага дисциплинарни наказания на съдиите, прокурорите и следователите, което той осъществява чрез правилата на глава ХI на ЗСВ и за неуредените въпроси - на АПК. Член 10, ал. 2 АПК изисква безпристрастност от органа, при осъществяване на правомощията му, чл. 35, ал. 1, предложение последно от ЗСВ урежда основанията за отвод на членовете на ВСС, а чл. 54, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗСВ регламентират правомощията на Инспектората. Членовете на Висшия съдебен съвет, които в предишното си служебно качество на инспектори са участвали при вземане на решението по чл. 54, ал. 2 ЗСВ, нямат право да участват в гласуването на решението на ВСС по предложението на Инспектората, защото в осъщественото дисциплинарно производство те са били членове на колективния орган, направил предложението за налагане на дисциплинарното наказание. Това предишно качество на членовете на ВСС е обстоятелство, което поражда съмнение в тяхната безпристрастност. Съдът е приел, че неизпълнението на задължението за отвеждане на чл. на ВСС е съществено нарушение на принципа на безпристрастност и поради това представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във вр. с чл. 328 ЗСВ в случаите, когато без участието на подлежащия на отвод чл. на ВСС не са налице необходимите кворум и мнозинство.

Наред с това, тричленният състав на ВАС е приел, че участието на главния инспектор в разискванията, които ВСС прави преди гласуването на предложението на Инспектората и това на дисциплинарния състав е съществено нарушение на принципа на равенство на страните в административния процес - чл. 8, ал. 1 АПК във вр. с чл. 328 ЗСВ, което представлява съществено нарушение и затова е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, тричленният състав на ВАС е приел, че съгласно чл. 320, ал. 4, изречение второ от ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения на членовете на Съвета. В случая ВСС не е приел мотивите на дисциплинарния състав, но членовете на ВСС, и в частност изложилия отрицателно становище Калин Калпакчиев, не е посочил кои изводи на дисциплинарния състав счита за неправилни и по какви съображения. Поради това основаното на неговото предложение решение за наложеното дисциплинарно наказание е немотивирано - отменително основание по чл. 146, т. 3, вр. чл. 328 ЗСВ.

В решението на тричленния състав на ВАС е изложено кои нарушения се приемат за осъществени от съдия Мария Иванова и по какви съображения, но съдът е заключил, че решението на ВСС следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 6000/2013 г. е обжалвано от Висшия съдебен съвет и от Инспектората към ВСС пред петчленен състав на ВАС, който се е произнесъл с решение № 3282/10.03.2014 г. по адм. дело № 15557/2013 г., с което е оставил в сила обжалваното първоинстанционно решение. В мотивите на решението на петчленния състав на ВАС е изложено, че крайният извод на съда е правилен, като са възприети изводите на тричленния състав на ВАС относно първите две от посочените нарушения при постановяване на решението на ВСС по т. 29, протокол № 14 от заседание на 11.04.2013 г.

На първо място е прието е, че е допуснато нарушение на принципа за безпристрастност при взимане на оспореното решение на ВСС, предвид участието при гласуването на членовете на ВСС /пет души/, които са били членове на Инспектората към ВСС към момента на взимане на решението за внасяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мария Иванова Иванова /тогава Георгиева/. Посочено е, че волята и на двата органа се формира колективно и поради броя на участващите и в двата органа лица, без участието на петимата членове на ВСС - бивши инспектори, нито Инспекторатът би могъл да вземе решение с необходимия кворум и мнозинство, нито Висшия съдебен съвет.

На второ място е прието, че е нарушен принципа на равенство на страните в дисциплинарното производство - чл. 8, ал. 1 АПК, вр. чл. 328 ЗСВ, предвид участието на главния инспектор в разискванията, които ВСС прави преди гласуването на предложението на Инспектората. Принципът на равенство на страните в дисциплинарното производство означава равенство в процесуалните възможности и следователно равенство във възможностите за защита на съответните права и интереси, и участието на главния инспектор в разискванията на дисциплинарнонаказващия орган без тази възможност да е предоставена в същия обем и на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, категорично означава неравенство в процесуалните възможности.

Петчленният касационният състав на ВАС е приел в решението по адм. дело № 15557/2013 г. за неправилен извода на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 6000/2013 г., че оспореното решение на ВСС по т. 29, протокол № 14 от заседанието на 11.04.2013 г. е немотивирано. В тази връзка е изложил, че съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на ВСС. В случая, на заседанието на 21.02.2012 г. несъгласие с изводите на дисциплинарния състав е изразено от члена на ВСС Галя Георгиева, а на заседанието на ВСС на 11.04.2013 г. несъгласие е изразено от члена на ВСС Калин Калпакчиев, който фактически е приел за доказани от данните по дисциплинарното дело всички твърдяни от Инспектората дисциплинарни нарушения. Съдът е заключил, че от изказванията на членовете на ВСС може да се направи извод кои факти ВСС е приел за доказани и въз основа на това - кои дисциплинарни нарушения е приел за осъществени. В изказванията на посочените двама членове на ВСС също така са изложени и фактически основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, от което е видно, че дисциплинарнонаказващият орган е мотивирал решението си с многобройността, системността и последиците от установените дисциплинарни нарушения. В заключение петчленният състав е посочил, че при установената правилност на решението на тричленния състав относно допуснатите от ВСС две съществени нарушения на производствените правила, не е налице основание за промяна на крайния извод на съда за незаконосъобразност на решението на ВСС по т. 29 от 11.04.2013 г.

След връщане на преписката на Висшия съдебен съвет, двете решения на Върховния административен съд /по адм. дело № 6000/2013 г. на тричленен състав и по адм. дело № 15557/2013 г. на петчленен състав/ са обсъдени на заседание на Комисията по дисциплинарните производства на ВСС на 18.03.2014 г. Комисията е взела решение да предложи на ВСС да избере нов дисциплинарен състав по дисциплинарно дело № 12/2011 г., който да се произнесе с решение, съобразно дадените от Върховния административен съд указания.

Двете решения на ВАС са обсъдени от Висшия съдебен съвет на заседания на 20.03.2014 г. и на 27.03.2014 г. На първото от посочените заседания е разискван въпрос2а дали, предвид констатираните от Върховния административен съд нарушения при постановяване на отмененото решение и дадените в тази връзка указания, следва производството да започне с избора на нов дисциплинарен състав или следва на пленарно заседание на ВСС да се обсъди предложението на Инспектората и да се вземе съответно решение. Взето е решение по т. 11 от дневния ред, съгласно протокол № 13 от заседанието на ВСС на 20.03.3014 г. да се отложи вземането на решение.

На заседанието на ВСС на 27.03.2014 г., съгласно протокол № 14, по т. 70 от дневния ред, отново е обсъден въпросът от коя фаза следва да бъде продължено дисциплинарното производство. По предложението на Комисията по дисциплинарните производство на ВСС от нейно заседание на 18.03.2014 г. за избор на нов дисциплинарен състав е взето решение "против". Подложено е на гласуване предложението на членовете на съвета Галина Карагьозова и Галя Георгиева за продължаване разглеждане на делото от обсъждане в пленарния състав, което е прието с необходимото мнозинство. Направено е процедурно предложение привлечената към дисциплинарна отговорност съдия Иванова да бъде поканена на следващото заседание на съвета за евентуални възражения. Това решение е прието с необходимото мнозинство и предвид това разглеждането на делото е отложено за заседанието на ВСС на 10.04.2014 г.

Преди насроченото заседание, от адвокат Георги Миленов, като пълномощник на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице - съдия Мария Иванова Иванова, е представено писмено становище до Висшия съдебен съвет, заведено с вх. № 11-12-124/09.04.2014 г.

На заседанието на ВСС на 10.04.2014 г., за което е съставен протокол № 16, по т. 83 от дневния ред е разгледано предложението по дисциплинарно дело № 12/2011 г. на ВСС, във връзка с решенията по ВАС по адм. дело № 6000/2013 г. на шесто отделение и № 15557/2013 г. на петчленен състав. На това заседание членовете на ВСС Незабравка Стоева, Васил Петров, Милка Итова и Ясен Тодоров са си направили отводи, на основание чл. 35, ал. 1 ЗСВ и във връзка с решенията на тричленния и петчленния състави на Върховния административен съд по посочените по-горе дела; тези членове не са присъствали в залата при последвало обсъждане и при вземането на решението по тази точка. От протокола на заседанието е видно, че на заседанието не са присъствали членовете на ВСС Мария Кузманова, Михаил Кожарев и Юлия Ковачева. Ноторен факт е, че към този момент един чл. от състава на ВСС е бил дисциплинарно отстранен. Поради това, при обсъждането и гласуването по тази точка от дневния ред, на заседанието на ВСС са участвали 17 члена.

На заседанието на ВСС е изслушана съдия Мария Иванова, същата е изложила становище, дала е обяснения и е отговорила на зададените й въпроси. След изслушването, от членовете на ВСС е проведено обсъждане /без присъствието на съдията/, при което членът на ВСС Светла Петкова е докладвала накратко случая, като е акцентирала на необходимостта да се обсъди тежестта на нарушенията, въпроса за формата на вината и вида на наказанието, като в тази връзка е направила и евентуално предложение за налагане на наказание "понижаване в длъжност като съдия в Софийски районен съд. "

Изказване е направено от члена на ВСС Галя Георгиева, която е посочила, че според нея абсолютно правилно дисциплинарният състав е установил фактическата обстановка и там спор няма; подкрепила е становището на дисциплинарния състав, че става въпрос за нарушения по четири дела, допуснати от съдия Мария Иванова, а именно - по чл. 307, ал. 4, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗСВ, във връзка с обезпечителните мерки по частно гражданско дело № 10394/2011 г. и също по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, което е неизпълнение на служебните задължения по останалите три частни граждански дела, подробно посочени в мотивите на решението. В изказването е посочено, че извършването на тези дисциплинарни нарушения е прието и от двата състава на ВАС /тричленен и петчленен/, като също така се признава от дисциплинарно привлеченото лице. Направено е предложение от този чл. на съвета да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", което е обосновано с доводи, че нарушенията са извършени умишлено, изразяват се в грубо нарушаване на процесуалния закон в полза на една от страните по делото, без значение коя страна. Изложени са също доводи, че при изслушването на съдия Иванова, същата очевидно не е искала да коментира делото, защото бяга от умисъла; обърнато е внимание на обстоятелството, че нарушенията са извършени през кратък период от време - през лятото на 2011 г. и само по тези конкретни частни граждански дела тя превратно прилага процесуалния закон в полза на една от страните по делото. Членът на ВСС Галя Георгиева е посочила още, че предвид здравословното състояние на съдия Иванова, дисциплинарният състав е приел, че за част от предложенията на ИВСС няма извършено нарушение и не следва да й се налага наказание, като същевременно е посочила, че не следва да се спекулира със здравословното състояние на съдия Иванова, тъй като след претърпяната оперативна намеса през 2010 г. и инвалидизирането за определен период от 80 %, няма повторно инвалидизиране и към момента здравословното й състояние е напълно нормално. Нарушенията са извършени след посочените периоди и здравословното състояние на съдия Иванова не е било пречка за извършването им, поради което не следва да се поставя на първо място като смекчаващо обстоятелство. Изложено е становище, че с действията си по посочените дела, освен грубото нарушаване на процесуалните права, съдията е злепоставила авторитета на съдебната власт много сериозно пред цялото общество, поведението й е намерила много широк отзвук в медиите. В допълнение е посочено, че не може да се приеме, предвид данните в личното кадрово досие на съдия Иванова, /започнала е съдийската си дейност от 1 септември 1998 г. и има ранг "съдия в АС"/, че същата е некомпетентна по прилагането на закона, а следва, че всички нейни нарушения представляват умишлени действия.

На заседанието е направено изказване и от члена на ВСС Калин Калпакчиев, който е изразил становище, че дисциплинарните нарушения, които са предмет на дисциплинарното дело са извършени при форма на вината умисъл, като за формата на вината следва да се съди по обективните фактори и поведението на дееца. Отбелязал е, че по-конкретно става дума за действията на съдията по гр. дело № 10394/2011 г. и по ч. гр. дело № 5358/2011 г., с които грубо са нарушени чл. 5 и чл. 7 ГПК. Особено показателно за умисъла е, че действията по тези обезпечителни производства, след отмяна на обезпечителните мерки от горния съд, съдията неколкократно извършва същото, т. е. допуска с определение същите обезпечителни мерки, за които вече горната инстанция е постановила, че са недопустими. Като е описал извършените действия на съдия Иванова по гр. дело № 10384/2011 г., членът на ВСС Калин Калпакчиев, е заключил, че при проявената последователност на действията на съдията съвсем ясно може да се изведе, че е налице умишлено поведение. Според същия, подобно умишлено поведение е налице и по ч. гр. дело № 4944/2011 г., по което съдия Иванова е допуснала обезпечение на бъдещ иск по отношение на молител, който не е фигурирал в молбата за обезпечение. Направил е заключение, че в този смисъл, комплексната оценка на поведението на съдията по тези дисциплинарни нарушения, ясно и недвусмислено позволява на членовете ВСС да изведат извод за умишлено поведение и в този смисъл като резултат в случая да постановят най-тежкото наказание.

Последвало е ново изказване на члена на ВСС Светла Петкова /докладчик по дисциплинарното дело/, в което е направено обобщение, че са направени две изказвания за умишлено виновно поведение и че при това положение предложението за наказание е едно - трябва да е дисциплинарно уволнение.

От членовете на ВСС Соня Найденова и Магдалена Лазарова са направени предложения да се гласува първо предложението на дисциплинарния състав, а ако то не бъде прието - да се пристъпи към гласуване на предложението за дисциплинарно уволнение.

При последвалото гласуване на предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто" резултатите са: "за" - 3, "против" - 9, "въздържал се" - 5, поради което решението не е прието.

При гласуването на предложението, направено от членове на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" резултатите са: "за" - 13, "против" - 2, "въздържал се" - 2. Поради това, по т. 83 от дневния ред е взето решение, с което на Мария Иванова Иванова - съдия в Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението е обявено на дисциплинарно наказаното лице.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Теодора Боянова, изслушана по делото, се установят заболяванията, от които е страдала Мария Иванова през 2010 г. и 2011 г., датата на установяване на всяко от тези заболяване и проведеното лечение по всяко от тях. В заключението е направено подробно описание на наличната медицинска документация, възпроизведено е по същество съдържанието на тези документи, описани са издадените болнични листи, дадени са някои пояснения за вида на съответните заболявания. Наред с това е изложено, че с експертно решение № 1091/14.06.2011 г., издадено от "СБАЛОЗ" ЕООД гр. София и влязло в сила на 29.06.2011 г. на Мария Иванова е определена трайно намалена работоспособност 80 % за срок от една година до 01.06.2012 г. През м. юни 2010 г. е проведена радикална оперативна интервенция по повод неоплазия на дясна млечна жлеза /злокачествено новообразувание/. Вещото лице е посочено, че при проведения от него на 28.08.2014 г. личен преглед на Мария Иванова, същата е съобщила, че след проведеното оперативно лечение е била на консултативни прегледи в клиники в Германия и Израел, където е предложено провеждането на химиотерапия и хормонална защита, но поради отказ на пациента такива не са проведени; неколкократно през годините са проведени изследвания на туморни маркери, които според Иванова са в границите на нормалните стойности; през 2013 г. е проведено скенографско изследване, което също по сведения на Иванова е без отклонения. На вещото лице не е представена медицинска документация от проведените изследвания. При разпита в съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че не са й представени медицински документи, които подробно да опишат състоянието на лицето, а от извършения личен преглед и проведения разговор с Иванова, единственото категорично заключение е, че към тази дата при Иванова е налице състояние следоперативно отстраняване на дясна млечна жлеза след установен интрадуктален карцином. Пояснило е също, че по принцип за рисков период се считат първите пет години след установяване на заболяването и провеждане на лечението.

Предвид установените по делото фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на ВСС по т. 83 от протокол № 16 от заседанието на 10.04.2014 г. е постановено от компетентен орган, предвиден в чл. 311, т. 2, б. "а" ЗСВ в съответствие с чл. 130, ал. 6, т. 2 от Конституцията на Република България и е прието с мнозинство, съответстващо на изискването по чл. 320, ал. 4 ЗСВ. При гласуване на решението са участвали 17 члена на ВСС, поради което е налице необходимия кворум, "за" приемане на решението са гласували 13 члена, следователно е налице и необходимото квалифицирано мнозинство за взимане на решение за налагане на дисциплинарно наказание - повече от половината от членовете на ВСС. При обсъждането на предложението за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мария Иванова и при проведеното гласуване не са участвали членовете на ВСС, които преди това са били членове на Инспектората към ВСС и в това си качество са участвали при взимането на решение за предложение за налагане на дисциплинарно наказание с изх. № Ж-01-653/20.10.2011 г., като членът на ВСС Мария Кузманова е отсъствала от заседанието, а членовете Незабравка Стоева, Васил Петров, Милка Итова и Ясен Тодоров са си направили отводи по т. 83 от дневния ред на заседанието и затова също не участвали в разискванията и гласуването по тази точка от дневния ред. Отводът на Незабравка Стоева е мотивиран с факта, че като инспектор в ИВСС е извършила проверката на дейността на съдия Мария Иванова, която е приключила с акта за резултати от извършена проверка и съответно въз основа на чиито резултати е направено предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Отводите на Васил Петров, Милка Итова и Ясен Тодоров са обосновани с мотивите на решение № 13036/09.10.2013 г. по адм. дело № 6000/2013 г. на ВАС, шесто отделение и решение № 3282/10.03.2014 г. по адм. дело № 15557/2013 г. на ВАС, петчленен състав и дадените в тези решения указания относно необходимостта съответният чл. на ВСС да се отведе, когато е налице основание за отмяна по чл. 35, ал. 1 ЗСВ. Предвид това, при новото произнасяне на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 12/2011 г. са изпълнени указанията на Върховния административен съд, дадени в посочените съдебни решения. Както се изложи по-горе, при гласуването без участието на петимата членове на ВСС, които са участвали като членове на ИВСС при взимане на решението за внасяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мария Иванова, решението е взето при необходимите кворум и мнозинство.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателката за това, че решението е взето от незаконен състав на Висшия съдебен съвет предвид това, че не било изпълнено изискването на Европейската харта за статута на съдиите при налагане на дисциплинарно наказание на съдия решението да бъде взето от независим орган, най-малко от половината от състава на който да са избрани съдии. На първо място, по действащата нормативна уредба в страната към момента на постановяване на оспореното решение, както и към настоящия момент, не съществува такова правило. Статутът на Висшия съдебен съвет и правилата за формиране на състава му са регламентирани с Конституцията на Република България - чл. 130, ал. ал. 1 - 4, както и в глава втора на Закона за съдебната власт - чл. 16 и сл. Според тази правна регламентация, Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който се състои от 25 члена, 11 от които се избират от Народното събрание, 11 се избират от органите на съдебната власт, а останалите трима са членове по право и това са председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и Главният прокурор. Изборните членове на ВСС са разпределени на квотен принцип между различните органи на съдебната власт, като съдиите избират шестима от своя състав /чл. 17, ал. 3 ЗСВ/. Поради това, че Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, след конституирането му, неговите изборни членове, включително и тези от съдийската квота, не могат да заемат длъжност съдия /както и каквато и да е друга държавна длъжност/ и в този смисъл престават да имат качеството съдия. Затова, според действащата в страната правна уредба, в състава на Висшия съдебен съвет не могат да участват действащи съдии и поради това, че Висшият съдебен съвет е единственият компетентен орган да налага дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на съдии, съгласно цитираните разпоредби от Конституцията и от Закона за съдебната власт, следва, че действащ съдия /лице, заемащо към съответния момент длъжността "съдия"/ не може да участва при вземането на решение за налагане на такова наказание. Единственото изключение в това отношение се отнася до двама от членовете по право - председателите на ВКС и ВАС, които са действащи съдии и едновременно с това са членове на ВСС.

Доколкото, посоченото правило по Европейската харта за статута на съдиите има за цел да гарантира безпристрастност и независимост на дисциплинарнонаказващият орган, както и зачитане на правата на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, несъмнено е, че Република България като чл. на Съвета на Европа следва да се съобрази с този документ. Конкретното нормативно разрешение обаче не е в правомощията на съда, който като правоприлагащ орган следва да се съобрази с действащата нормативна уредба.

Като се отчете конституционно установения статут на Висшия съдебен съвет на постоянно действащ орган, както и забраната изборните му членове да заемат други длъжности, включително и съдийски, единствената преценка за длъжността на членовете му може да се отнася за период преди избора им за членове на ВСС. В този смисъл може да се направи обоснован извод, че повече от половината от членовете на ВСС, който е постановил оспореното решение, по точно - 13 члена, са лица, които или заемат съдийска длъжност в момента /двамата председатели на Върховните съдилища/ или са заемали съдийска длъжност непосредствено преди избирането им за членове на ВСС. Последното се отнася за шестимата членове на ВСС, избрани от съдийската квота, както и за петима от членовете, избрани от Народното събрание - Каролина Михайлова, Светла Петкова, Соня Найденова, Галя Карагьозова, Димитър Узунов. Следователно, правилото на Европейската харта за статута на съдиите може да се приеме за спазено, доколкото преценката за длъжността на членовете на дисциплинарнонаказващия орган може да бъде направена само към минал период, т. е. преди заемане на длъжността чл. на Висшия съдебен съвет. Този извод не се променя от факта, че един от посочените членове /Юлия Ковачева, избрана от съдийската квота/ не е участвала в заседанието /поради причини, различни от отвод/, тъй като Висшия съдебен съвет е колективен орган и формира воля по общите правила за формиране на воля и съответно - за взимане на решения от колективен орган.

Оспореното решение на ВСС отговаря на изискването за форма. Както вече се посочи, Висшият съдебен съвет е колективен орган и поради това формира воля чрез мнозинство от гласовете на неговите членове, изразена чрез гласуване, което, съгласно правилото на чл. 131 от Конституцията, е тайно. За взимане на решение за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ, е необходимо квалифицирано мнозинство от повече от половината от членовете на ВСС, което в цифрово изражение се равнява 13. Решението на Висшия съдебен съвет в случая е взето с 13 гласа "за", поради което е формирана правно валидна воля на колективния орган. Волеизявлението на Висшия съдебен съвет, изразено с взетото от същия решение, представлява индивидуалния акт, с който се засягат права и законни интереси на дисциплинарнонаказания магистрат и затова именно това волеизявление подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 323 ЗСВ. В случая такова решение е взето от ВСС на заседанието му на 10.04.2014 г. и е оповестено публично на същата дата, включително с изрично уведомяване на наказания съдия Мария Иванова. Тези обстоятелства са безспорни по делото.

Висшият съдебен съвет взема решения на заседания, изрично в този смисъл - чл. 30, ал. 1 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, обн., ДВ, бр. 85/2012 г., приет по делегация от чл. 30, ал. 4 ЗСВ. Според чл. 40, ал. 1 - 3 от същия правилник, при провеждане на заседанията на ВСС се използва аудиозаписваща техника и се изготвя пълен и кратък стенографски протокол; пълният стенографски протокол се изготвя в срок пет работни дни след приключване на заседанието; протоколът се подписва от председателстващия ВСС, който отговаря за достоверността му; след приключване на заседанието в срок най-късно до края на следващия работен ден се изготвя кратък вариант на пълния стенографски протокол, в който се отразяват всички приети решения; краткият протокол се съгласува с главния секретар след подпис от стенографа/ите. В чл. 41, ал. 1 от правилника е предвидено, че приетите решения се оформят технически от администрацията на ВСС до 3 дни след приемането им, освен ако ВСС е определил друг срок, а според ал. 2, актовете на ВСС се подписват от председателстващия или представляващия и се подпечатват с печата на ВСС.

Следователно, протоколът от заседанието на Висшия съдебен съвет е удостоверителен документ, който се съставя, подписва и оповестява по регламентирания ред. В случая е безспорно, че на заседанието на ВСС е воден стенографски протокол, т. е. съставен е документ с писмени знаци, писменият текст на този протокол е съставен и подписан от лицата, които са го водили /стенограф-протоколисти/, подписан е и от председателстващия заседанието на ВСС. Посочената в протокола от заседанието дата на провеждането му и съответно - на вземане на оспореното решение по т. 83 от дневния ред, съответства на датата, на която действително е направено волеизявлението на колективния орган, т. е. фактически е взето решението. Следователно, удостоверяването в протокола е правилно. Обстоятелството, че пълният стенографски протокол е оформен писмено /с буквени знаци/ след датата на заседанието, не обуславя извод нито за липса на дата на вземане на решението, нито за антидатиране на протокола или на самото решение, както поддържа жалбоподателката. Касае се за дейност по техническо оформяне на текста, за което е необходимо технологично време, особено предвид обема на този текст. Датата на подписване на протокола от заседанието на ВСС не представлява дата на вземане на решението, тъй като подписът на председателстващия заседанието на ВСС върху протокола има единствено удостоверителни функции /заедно с подписа на съответния протоколист/и/.

По изложените съображения, възраженията за липса на форма на решението на ВСС е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на ВСС е мотивирано. Решението е взето при тайно гласуване, поради което предвид общото правило на чл. 34, ал. 3, изречение първо ЗСВ, за мотиви на това решение, с което не е прието направеното предложение, се смятат изказаните отрицателни становища на членовете на ВСС. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 320, ал. 4, изр. второ ЗСВ, която предвижда, че за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на ВСС.

В случая е изготвено мотивирано решение на дисциплинарния състав № 10-00-005/14.02.2013 г., допълнено и изменено с решение № 10-00-011/25.03.2013 г., в които са изложени подробни фактически и правни съображения и са обсъдени събраните в дисциплинарното производство доказателства. Наред с това, на заседанието на ВСС на 10.04.2014 г., на което е взето оспореното решение, са направени изказвания от няколко от членовете на ВСС, в които също са изложени фактически и правни съображения по поставения за разглеждане въпрос /съдържанието на тези изказвания по същество е възпроизведено по-горе в настоящите мотиви/. Предвид това, решението съдържа изложение на фактическите и правни съображения за вземане на решението и е мотивирано по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вр. чл. 320, ал. 4, изр. второ ЗСВ.

Съответствието на изложените мотиви с действителните факти и обстоятелства, установени от събраните в производството доказателства, както и съответствието на изводите с приложимите правни норми, е въпрос за обосноваността и съответствието на решението с материалния закон, поради което ще бъде обсъдено по-долу в мотивите.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението са спазени предвидените административно производствените правила. Дисциплинарното производство е инициирано от Инспектората на ВСС, който има такова правомощие, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Двата дисциплинарни състава на ВСС, които са разглеждали дисциплинарното дело са избрани на случаен принцип, което е удостоверено с приложените в преписката протоколи. Изборът на втори дисциплинарен състав се е наложил поради изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет и избора на нов преди да е приключило дисциплинарното производство, като няма никакви данни, нито твърдения, това да е накърнило по някакъв начин правата на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия. Последният е призоваван редовно за всички проведени заседания на дисциплинарните състави и е представляван в дисциплинарното производство от адвокат. Обсъдени са всички доказателствени искания, направени от съдията /лично или чрез неговия пълномощник/ и са уважени тези, които са приети за необходими, относими и допустими, а за случаите, в които исканията са оставени без уважение са изложени съответни мотиви. Дисциплинарните състави са отчели здравословното състояние на съдията и са уважили всички искания за отлагане на заседанията, когато са представени болнични листи /посочени по-горе/, както и са отлагали делото неколкократно за събиране на всички допуснати доказателства. Привлечената към дисциплинарна отговорност съдия Мария Иванова е изслушана от дисциплинарния състав и е дала подробни обяснения, разяснения, становища по всички повдигнати обвинения за извършени дисциплинарни нарушения, както и за всички други обстоятелства, за които е счела за нужно. При изслушването пред дисциплинарния състав упълномощеният адвокат е взел активно участие, като е давал допълнителни пояснения, разяснения и становища.

Съдия Мария Иванова е изслушана и от Висшия съдебен съвет като дисциплинарнонаказващ орган, както на заседанието на 11.04.2013 г. - преди взимане на решението по т. 29 от протокол № 14, така и на заседанието на 10.04.2014 г. - преди взимане на оспореното в настоящото производство решение по т. 83 от протокол № 16. На заседанието, на което е обсъждано предложението за налагане на дисциплинарно наказание и е взето оспореното по настоящото дело решение не е присъствал представляващия или друг чл. на органа - вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание - Инспектората към ВСС. В този смисъл, не е нарушено правото на равно участие на страните в производството. Както вече се посочи, тези от членовете на ВСС, които са били членове на Инспектората към ВСС при взимане на решение за предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мария Иванова /тогава с фамилно име Георгиева/, не са участвали при обсъждането и гласуването на решението на заседанието на 10.04.2014 г. и в този смисъл не може да се приеме, че са оказали влияние при взимането на решение.

След отмяната на решението на ВСС по т. 29 от 10.04.2013 г. и връщането на преписката на ВСС с решението на Върховния административен съд по адм. дело № 6000/2013 г., шесто отделение, оставено в сила с решението по адм. дело № 15557/2013 г., петчленен състав, Висшият съдебен съвет правилно е преценил, че следва производството да продължи от обсъждането на предложението на дисциплинарния състав на заседание на ВСС, а не от избор на нов дисциплинарен състав. Това процедиране е правилно, тъй като констатираните от съда процесуални нарушения не са свързани с избора и/или дейността на дисциплинарния състав, а с провеждането на заседанието на ВСС и по-конкретно - с участието на бившите инспектори от ИВСС на това заседание /предвид участието им при взимане на решението за внасяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдията/, както и участието на главния инспектор /предвид нарушаване на принципа за равенство на страните/.

Възражението на жалбоподателката, че наказанието е наложено след изтичане на давностния срок, предвиден в чл. 310, ал. 1, предложение второ ЗСВ, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ предвижда, че дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението; когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува. В чл. 310, ал. 3, изр. първо ЗСВ е предвидено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Предвидените в чл. 310, ал. 1 ЗСВ срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарно наказващия орган по чл. 311 ЗСВ, който не може да я упражни, като наложи някое от предвидените в чл. 308 ЗСВ дисциплинарни наказания. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ започва да тече от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират от наказващия орган като дисциплинарно нарушение. В Закона за съдебната власт не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия органнеобходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. В съдебната практика е възприето разбирането, че откриването на нарушението се осъществява след като обобщените данни от нарочно възложена проверка са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата. В случая, Висшият съдебен съвет като дисциплинарнонаказващ орган е узнал за извършените или допуснати от съдия Мария Иванов нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност, с получаване на предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание, заведено с вх. № Ж-01-653/20.10.2011 г. Дисциплинарното производство е образувано с решение на ВСС по т. 55 на протокол № 34 от заседанието на 27.10.2011 г. Следователно, към датата на образуването на дисциплинарно производство не е изтекъл шестмесечен срок от откриване на нарушението, предвиден в чл. 310, ал. 1 ЗСВ, нито тригодишният срок от извършване на нарушенията, предвиден в същата разпоредба. Всички нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание са извършени през 2011 г., поради което тригодишният срок не е изтекъл към датата на образуване на дисциплинарното производтво.

Становището на жалбоподателката, че тригодишният срок по чл. 310, ал. 1, предложение второ ЗСВ следва да не е изтекъл докато наложеното наказание влезе в сила, е неправилно, тъй като не се основава на законовата норма. Сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ се изчисляват към датата на образуване на дисциплинарното производство, което изрично е посочено в нормата. Няма основание за субсидиарно прилагане на правилата на Наказателния кодекс, както се претендира от жалбоподателката, тъй като субсидиарното прилагане на правни норми следва да е изрично предвидено, а в случая няма препращане от Закона за съдебната власт към правилата на Наказателния кодекс /нито общо, нито конкретно за глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност"/.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нарушение на изискването по чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. В разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ визира дисциплинарното уволнение. В изпълнение на посочената законова делегация, от министъра на здравеопазването и председателя на ЦС на БПС е приета Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. В чл. 1, ал. 1, т. 3 от тази наредба е посочено онкологичното заболяване.

Както е посочено по-горе, безспорно е установено по делото, че съдия Мария Иванова има установено през 2010 г. онкологично заболяване и във връзка с това е претърпяла оперативна интервенция през месец юни същата година. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за допуснато същество нарушение на административнопроизводствени правила при налагане на дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", тъй като липсва законова разпоредба, която да предвижда специална закрила на това основание.

Специалната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е приложима за лицата, по отношение на които се прилага този закон. Възникването и прекратяването на правоотношенията на съдиите е регламентирано в Закона за съдебната власт и в този закон липсва обща разпоредба, която да препраща за неуредените случаи към Кодекса на труда. Препращащи разпоредби има само за отделни случаи и те са изрично посочени, но за прекратяването на правоотношението, както и за дисциплинарното производство и в частност за дисциплинарното уволнение, липсва такова препращане. Препращане за субсидиарно приложение на правилата на Кодекса на труда има например в разпоредбите на чл. чл. 229, 248, 278, 293, 333, 335, 339 от Закона за съдебната власт, но нито една от тях не може да бъде отнесена към обсъждания случай.

В чл. 328 ЗСВ, който се намира в главата за дисциплинарните производства /глава шестнадесета/ има препращане за неуредените случаи в тази глава към правилата на Административнопроцесуалния кодекс, но не и към Кодекса на труда.

Въпреки, че както при трудовото правоотношение, така и при правоотношението, което възниква при назначаване на съдия, се касае до престиране на труд, то спецификите в правоотношенията са значителни, поради което съществува и различна правна регламентация. Затова и предвид липсата на правна норма, която да препраща за всички неуредени случаи към Кодекса на труда, или в частност - към закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, недопустимо е прилагането на тази норма в случаите на дисциплинарно уволнение на съдия. В публикуваната съдебна практика не се установява случай, при който да е обсъждан този въпрос, но в практиката на Върховния административен съд са разрешавани случаи, при които е поставян въпросът за прилагане на закрилата по чл. 330, ал. 1 КТ при прекратяване на служебното правоотношение, включително при дисциплинарно уволнение по реда на Закона за държавния служител или Закона за Министерството на вътрешните работи. Тези случаи са разрешавани еднозначно, като е прието, че няма основание за приложение на специалната закрила, след като се касае до различни правоотношения и същевременно липсва препращаща разпоредба за приложение правилата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда /в този смисъл са например слените решения: № 4765/07.04.2014 г. по адм. дело № 9271/2013 г., № 14401/16.11.2012 г. по адм. дело № 7019/2012 г., № 12384/08.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15436/2011 г., всички на пето отделение/.

Следва да се отбележи, че настоящият състав намира за несправедливо подобно законодателно разрешение, тъй като специалната закрила при прекратяване на трудовото правоотношение и в частност тази по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена с оглед на уязвимото положение или състояние на работника в съответния момент, а магистратите и в частност съдиите несъмнено могат да попаднат в подобна ситуация или състояние. Съдът обаче като правоприлагащ орган няма нормотворчески правомощия и не може да прилага правни норми при преценка за справедливост, когато такава възможност не е изрично предвидена.

Оспореното решение на ВСС е постановено в съответствие с материалния закон. Съвкупният анализ на съдържанието на мотивите на решенията на дисциплинарния състав - № 10-00-005/14.02.2013 г. и № 10-00-011/25.03.2013 г., с което е допълнено и изменено първото, както и на изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет на заседанието, на което е взето оспореното решение, налага извода, че наказанието е наложено за дисциплинарните нарушения, които са извършени от съдия Мария Иванова и за които е направено предложение от дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание /нарушения по ч. гр. дело № 4906/2011 г., ч. гр. дело № 4916/2011 г., ч. гр. дело № 5358/2011 г. и гр. дело 10394/2011 г./, както и за нарушението по ч. гр. дело № 4944/2011 г., предвид мотивите, съдържащи се в изказването на члена на ВСС Калин Калпакчиев.

Настоящият съдебен състав приема, че от доказателствата по делото се установява извършването на посочените нарушения, с изключение на това по ч. гр. дело № 5358/2011 г., по следните съображения:

1. В решението на дисциплинарния състав № 10-00-005/14.02.2013 г. е прието, че по ч. гр. дело № 4906/2011 г. и ч. гр. дело № 4916/2011 г. /пункт III, т. 4 от предложението на Инспектората към ВСС/ съдия Мария Иванова не е изпълнила служебните си задължения по чл. 390, ал. 3, изр. второ ГПК, с което е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ.

От фактическа страна е безспорно установено, че по ч. гр. дело № 4906/2011 г., с докладчик /в едноличен състав/ съдия Мария Иванова, с определение от 03.05.3011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 307 от Търговския закон, който ще бъде предявен от "София Риал Естейтс" ООД против "Обединена българска банка" АД чрез спиране на изпълнението /включително и действия по връчване на постановление за възлагане на недвижим имот/ по изпълнително дело № 20108440402864 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 884, като е определен едномесечен срок, считано от получаване на обезпечителната заповед или връчване на определението на молителя "София Риал Естейтс" ООД, за предявяване на бъдещия иск. С определението е указано, че в едномесечния срок следва да се представят пред СГС доказателства за предявяването на иска, като при непредставяне на доказателства в посочения срок съдът служебно ще отмени обезпечението. Безспорно е по делото, че молителят "София Риал Естейтс" ООД е уведомен за определението и е получил обезпечителната заповед на 03.05.2011 г., видно от изричните отбелязвания върху самото определение. До изтичане на едномесечния срок - 03.06.2011 г., по делото не са представени доказателства за предявяване на бъдещия иск. Само на това основание съдията е следвало в съответствие със задължението си по чл. 390, ал. 3, изр. второ ГПК служебно да предприеме действия за отмяна на обезпечението.

Съгласно чл. 390, ал. 1 ГПК обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, а съгласно ал. 3, в случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец; ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

Надлежното изпълнение на служебните задължения на съдията изисква в случаите, при които е допуснато обезпечение на бъдещ иск съдията служебно да следи за изтичането на срока за предявяване на иска, който е обезпечен като бъдещ иск и при липсата на доказателства за предявяването на такъв иск служебно да отмени наложеното обезпечение. Не е необходимо съдът да е сезиран от другата страна с нарочно искане за отмяна на обезпечението. Задължението за представяне на доказателства за предявяване на обезпечения бъдещ иск е за страната, чийто бъдещ иск е обезпечен и това следва от изричната законова разпоредба. Наред с това, в случая съдът е дал и изрични указания на молителя в определението, с което е допуснато обезпечението, както за задължението му да представи доказателства за предявяване на обезпечения бъдещ иск, така и за последващото процесуално действие, което съдът ще предприеме, ако такива доказателства на бъдат представени - служебно да отмени обезпечението.

В конкретния случай съдът е бил сезиран и с нарочно искане от страна на ответника по обезпечението - "Обединена българска банка" АД с молба от 05.07.2011 г. за отмяна на обезпечението поради непредставяне на доказателства за предявения бъдещ иск. Вместо най-късно при това сезиране /след като срокът за предявяване на иска е изтекъл още на 03.06.2011 г./ съдия Мария Иванова да отмени обезпечението, тя е предприела недължими процесуални действия, изразяващи се в уведомяване на друго лице /"Евростилл" ООД/, което при това не е молителя, в чиято полза е допуснато обезпечението, с искане да представи доказателства за предявяване на бъдещия иск. В тази връзка не може да не се обърне внимание на подробно обсъжданите в предложението на Инспектората на ВСС и в хода на дисциплинарното производство обстоятелства, свързани с подмяната на страните по това дело. Производството по ч. гр. дело № 4906/2011 г. е било образувано по молба с вх. № 35189/18.04.2011 г. за обезпечение на бъдещ иск, подадена от "Евростилл" ООД /на л. 609 от преписката/, като молбата се състои само от една страница, без да е посочен ответник по бъдещия иск, без изложение на фактическите обстоятелства и без формулирано искане, без подпис, без доказателства и т. н. Делото е оставено без движение от съдия Мария Иванова за внасяне на държавна такста и уточняване на искането /с разпореждане от 28.04.2011 г., при задължение за произнасяне в деня на подаването на молбата - 18.04.2011 г., според правилото на чл. 395, ал. 2 ГПК, а в случая - в деня, в който делото е разпределено на доклад на съдията - 19.04.2011 г., според вписването върху печата за образуването и разпределението на делото/. По делото е постъпила молба с вх. № 39730/03.05.2011 г., наречена "уточняваща молба", подадена от "Евростилл" ООД и от "София Риал Естейтс" ООД за обезпечаване на иск против "Обединена българска банка" АД. Искането за обезпечение е допуснато по молбата на "София Риал Естейтс" ООД, а искането на "Евростилл" ООД е оставено без уважение, по съображения, че молбата не е подкрепена с доказателства и не са налице кумулативно предвидените предпоставки за допускане обезпечение на бъдещ иск.

При подаването на молбата от 05.07.2011 г. от "ОББ" АД за отмяна на обезпечението съдът е разпоредил да се уведоми "Евростилл" ООД, че следва да представи доказателства за предявения иск, след което делото да се докладва за произнасяне по молбата. По този начин първоначално допуснатото нарушение за оставяне на делото без движение при така подадената молба, вместо същата молба да бъде оставена без уважение, предвид характера на обезпечителното производство и срокът за произнасяне, предвиден в чл. 395, ал. 2 ГПК, както и последвалото допускане на обезпечение по искане на страна, която изобщо не е била страна по делото и по отношение на ответник, който не е бил посочен като ответник в първоначалното искане, по което е образувано делото, е мултиплицирано при последващите процесуални действия на съда - даване на указания да се представят доказателства за предявяване на иска от лице /"Евростилл" ООД/, чийто бъдещ иск изобщо не е бил обезпечен. Както вече се посочи даването на подобна възможност за представяне на доказателства изобщо не е предвидена в закона, дори и по отношение на страната, чийто бъдещ иск е обезпечен, тъй като според текста на чл. 390, ал. 3, изр. второ ГПК обезпечението се отменя, ако в определения срок страната не представи доказателства за предявяване на иска.

Възражението на жалбоподателката, което е било поддържано и пред дисциплинарнонаказващия орган, че доказателства за предявяването на бъдещия иск са били представени, е неоснователно. Според съдържанието на представеното по дисциплинарното дело доказателство във връзка с това възражение /л. 626 от преписката, представено с молба от 15.08.2013 г., както се твърди и от жалбоподателката в писменото й становище от 29.09.2014 г./ - молба с вх. № 66608/14.07.2011 г., подадена от "София Риал Естейтс" ООД, чрез управителя Милко Иванов Талев, по ч. гр. дело № 4906/2011 г., в указания по това дело срок била подадена искова молба в СГС срещу "ОББ" АД. По тази молба от съдията е постановено разпореждане от 18.07.2011 г. с текст "К. д." /вероятно, според общо възприетата практика, това означава "Към делото"/, няма данни за произнасяне на съдията по молбата на "ОББ" АД от 05.07.2011 г. за отмяна на допуснатото обезпечение.

В подадена от "София Риал Естейтс" ООД молба с вх. № 66608/14.07.2011 г. не е посочено на коя дата е подадена исковата молба, нито е посочен номера на делото пред СГС, което е образувано по молба, за която се твърди, че е подадена. Наред с това, макар в подадената на 14.07.2011 г. молба да е посочено, че към нея се прилага копие от исковата молба, такава не е приложена като доказателство по дисциплинарното дело, нито впоследствие. Настоящият състав не намира такава искова молба по преписката по делото, нито други доказателства за образуване на дело пред СГС по подадената искова молба /например, съдебно удостоверение за образуваното дело и неговия предмет/. Налага се извода, че исковата молба не е била представена и пред дисциплинарния състав, тъй като нито е коментирана в решение № 10-00-005/14.02.2013 г. на същия, нито е посочен номер на образуваното по нея дело. Предвид това, няма основание да се приеме, че исковата молба изобщо е била подадена, респективно - че обезпеченият иск е бил предявен. Изложеното в молбата от 14.07.2011 г., подадена от "София Риал Естейтс" ООД, представлява само твърдение, което не е доказано. Поради липсата на доказателства по настоящото дело за предявяването на бъдещия иск, обезпечен по ч. гр. дело № 4906/2011 г. настоящият състав приема за доказано, че такъв не е бил предявен в едномесечен срок от налагане на обезпечението. Затова, съдът е следвало в изпълнение на задължението си по чл. 390, ал. 3, изр. второ ГПК служебно да отмени допуснатото обепечение и като не го е сторил е допуснал нарушение на служебните си задължения.

Подобно нарушение е допуснато и по ч. гр. дело № 4916/2011 г., по което с определение от 19.04.2011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск. Уведомяването за определението и получаването на обезпечителната заповед са осъществени на 20.04.2011г; не са представени доказателства за предявяване на бъдещия иск. Безспорно е, че съдия Мария Иванова като докладчик по това дело не е отменила служебно обезпечението. В дадените пред ВСС обяснения и в писмените становища по настоящото дело съдията не оспорва допуснатото нарушение, но счита същото за несъществено с оглед обема на свършената работа.

По двете посочени дела съдия Мария Иванова е допуснала нарушения на задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало, прогласен в чл. 7 ГПК, според който съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делата и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Разпоредбата на чл. 390, ал. 3, изр. второ ГПК, която изрично регламентира задължението на съда да отмени допуснатото обезпечение, ако в определения срок за предявяване на бъдещия иск не бъдат представени доказателства за това, доразвива принципа на служебното начало. Допуснатото нарушение правилно е квалифицирано от дисциплинарния състав и съответно - от дисциплинарнонаказващия орган, като такова по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. По сходен случай Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе с решение № 2950/29.02.2012 г. по адм. дело № 16008/2011 г. на петчленен състав.

2. В решението на дисциплинарния състав № 10-00-011/25.03.2013 г., с което е допълнено и изменено решение № 10-00-005/14.02.2013 г., е прието, че при допускане на обезпечителни мерки по гр. дело № 10394/2011 г., съдия Мария Иванова е нарушила изискванията на чл. 5 и чл. 7 ГПК, с което е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ /пункт III, т. 7 на предложението на ИВСС/.

По това дело се установява следната фактическа обстановка:

Пред Софийски градски съд е образувано гр. дело № 2457/2011 г. /с докладчик, различен от съдия Мария Иванова/, по искова молба от чуждестранното търговско дружество /ТД/ "Морой Асетс Лимитед", регистрирано на Британските Вирджински острови, с която е предявен иск по чл. 76, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ срещу търговските дружества "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД. С исковата молба е направено особено искане на основание чл. 76ж, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМГО да бъдат допуснати привременни мерки - забрана за извършване на конкретно посочени действия, както и изземване на материали и заготовки за опаковки на тютюневи изделия, означени с наименованието "KING". С допълнителна молба с вх. № 61504/05.07.2011 г. ищецът е направил нови искания за привременни мерки по чл. 76ж ЗМГО.

С определение № 4093/15.07.2011 г. по т. дело № 2457/2011 г. на СГС, на основание чл. 389, чл. 391 и чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 76ж ЗМГО е допуснато обезпечение на предявените от ТД "Морой Асетс Лимитед" по това дело против ответниците "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО чрез: забрана за производство на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД и "Финансконсулт" ЕООД; забрана за използване в търговската дейност на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД и "Финансконсулт" ЕООД; изземване на произведената от "Кингс Табако" ЕАД продукция - тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING", намиращи се в търговската мрежа и складовете на производителя.

Също пред Софийски градски съд, от българското ТД "Ен Джи Мобил" ЕООД, което твърди, че притежава изключителна лицензия за територията на България за ползване на марка на Общността "RED KING", която е собственост на ТД "Морой Асетс Лимитед", са подадени молби по чл. 390 ГПК с вх. № 60546/29.06.2011 г., вх. № 60596/30.06.2011 г. и 67272/18.07.2011 г., с които са направени идентични искания за допускане на обезпечение на бъдещи обективно съединени искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 76, ал. 2, т. 2 и 3 ЗМГО срещу "Кингс Табако" ЕАД, чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 76ж ЗМГО, конкретно посочени в молбите. По тези искания са образувани, съответно ч. гр. дело № 8634/2011 г., ч. гр. дело № 8640/2011 г., двете на АО, III-В състав и ч. гр. дело № 9560/2011 г. на ТО, VI-6 състав. Поисканите от "Ен Джи Мобил" ЕООД обезпечителни мерки по чл. 76ж ЗМГО като обезпечение на бъдещи искове, които са идентични на вече допуснатите по искането на ТД "Морой Асетс Лимитед", са допуснати с постановени съдебни определения, както следва: определение от 22.07.2011 г. по ч. гр. дело № 8634/2011 г., определение от 27.07.2011 г. по ч. гр. дело № 8640/2011 г., определение от 18.07.2011 г. по ч. гр. дело № 9560/2011 г.

Всички посочени определения, с които са наложени привременни мерки по чл. 76ж ЗМТО са обжалвани пред Софийския апелативен съд /САС/:

С частна жалба, подадена от "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД е обжалвано определение № 4093/15.07.2011 г. по т. д. № 2457/2011 г. Последното е отменено с определение № 2026/07.11.2011 г. по ч. гр. дело № 3747/2011 г. на САС.

С частни жалби от "Кингс Табако" ЕАД са обжалвани останалите три определения, които съответно са отменени, както следва: определението от 22.07.2011 г. по ч. гр. дело № 8634/2011 г. е отменено с определение № 1906/21.10.2011 г. по ч. гр. дело № 3487/2011 г. на САС; определението от 27.07.2011 г. по ч. гр. д. № 8640/2011 г. е отменено с определение № 1905/21.10.2011 г. по ч. гр. дело № 3486/2011 г. на САС; определението от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 9560/2011 г. е отменено с определение № 2019 от 07.11.2011 г. по ч. гр. дело № 3524/2011 г. на САС. С посочените определения на Софийския апелативен съд, освен че са отменени съответно обжалваните определения на СГС, също така са обезсилени издадените обезпечителни заповеди и са отхвърлени исканията за допускане на обезпечителни мерки.

Наред с подаването на частни жалби против определенията, с които са наложени обезпечителни марки по чл. 76ж ЗМТО, но преди произнасянето по тях от Софийския апелативен съд, от търговските дружества "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД пред Софийски градски съд е подадена искова молба с вх. № 71864/02.08.2011 г. срещу "Ен Джи Мобил" ЕООД - гр. София и чуждестранното ТД "Морой Асетс Лимитед", с която е предявен отрицателен установителен иск за това, че ищците не осъществяват нарушение на правата на ответните дружества по чл. 13 ЗМГО върху ползваната, респективно притежаваната от тях търговска марка "RED KING", рег. № 004501128. По тази искова молба, на 03.08.2011 г. е образувано гр. дело № 10394/2011 г., разпределено на доклад на съдия Мария Иванова /тогава Георгиева/, I-16 състав. С исковата молба е направено и особено искане за допускане на обезпечение на предявения иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО чрез налагане на следната обезпечителна мярка - спиране на изпълнението на обезпечителните заповеди, издадени въз основа на определенията на СГС - от 15.07.2011 г. по т. дело № 2457/2011 г., от 22.07.2011 г. по ч. гр. дело № 8634/2011 г.; от 27.07.2011 г. по ч. гр. дело № 8640/2011 г. и от 18.07.2011 г. по ч. гр. дело № 9560/2011 г.

По искането за допускане на обезпечение съдия Мария Иванова е постановила определение на 04.08.2011 г. /без номер/ по гр. дело № 10394/2011 г. /приложено на л. 842 от преписката/, с което е допуснала обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез налагане на следните обезпечителни мерки: забрана за разпореждане с правата върху марка от ТД "Морой Асетс Лимитед" и "Ен Джи Мобил" ЕООД на търговска марка на Общността "RED KING" рег. № 004501128, словна на стоки клас 34; забрана за ползване правата върху търговска марка за притежателя ТД "Морой Асетс Лимитед" и ползвателя на изключителна лицензия "Ен Джи Мобил" ЕООД на търговска марка на Общността "RED KING" рег. № 004501128, словна на стоки клас 34; спиране на изпълнението на обезпечителни заповеди, издадени от СГС по т. дело № 2457/2011 г., ч. гр. дело № 8634/2011 г., ч. гр. дело № 8640/2011 г. и ч. гр. дело № 9560/2011 г., при гаранция в размер на 5000 лв.

Против това определение е подадена частна жалба от 11.08.2011 г. от ТД "Морой Асетс Лимитед". С определение № 2409/23.12.2011 г. по ч. гр. дело № 4133/2011 г. Софийският апелативен съд е отменил определението от 04.08.2011 г. по гр. дело № 10394/2011 г. на СГС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил искането за обезпечение на предявения отрицателен установителен иск. В мотивите на определението е изложено, че обезпечение на бъдещ иск се допуска когато същият е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка е допустима и подходяща с оглед целта на търсената защита, а в случая предявеният с исковата молба отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес от предявяването му. Липсата на правен интерес се обосновава от факта, че към момента на завеждането на исковата молба вече е налице висящ спор между страните по положителен установителен иск, предявен от ответниците по настоящия отрицателен установителен иск, в което производство със сила на присъдено нещо ще бъде разрешен спорът между страните налице ли е или не нарушение на правата върху същата търговска марка, т. е. в зависимост от изхода на спора по първото дело, ще бъде постигната целената от ищците по гр. дело № 10394/2011 г. правна защита. Наред с това е прието, че посочените от молителите обезпечителни мерки са неподходящи, тъй като в случая се претендира от ищеца да се установи със сила на присъдено нещо, че ищците не нарушават права на ответниците върху търговска марка, като същевременно се иска съдът да ограничи тези права, притежавани от жалбоподателя и затова поисканите обезпечителни мерки не биха гарантирали никакви права по съдебното решение. Изложено е, че третата поискана обезпечителна мярка - спиране на изпълнението на четирите, издадени вече от съда обезпечителни заповеди освен неподходяща, е и недопустима, тъй като с нея фактически се постига ефекта на отмяната на вече допуснато обезпечение в нарушение на предвидения от законодателя процесуален ред.

Междувременно /преди отмяната от САС на определението от 04.08.2011 г./ от съдия Мария Иванова е постановено ново определение по гр. дело № 10394/2011 г. - с дата 23.08.2011 г., без номер, с което отново е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК от "Кингс Табако" ЕАД против ТД "Морой Асетс Лимитед", чрез същите обезпечителни мерки - спиране изпълнението на обезпечителните заповеди, издадени от СГС по посочените по-горе дела - т. дело № 2457/2011 г., ч. гр. дело № 8634/2011 г., ч. гр. дело № 8640/2011 г. и ч. гр. дело 9560/2011 г. Наред с това, с определението е осъдено чуждестранното дружество "Морой Асетс Лимитед" да заплати на "Кингс Табако" ЕАД сумата от 108 000 лева за адвокатско възнаграждение и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за присъдената сума. Обезпечителната заповед и изпълнителния лист са получени на 24.08.2011 г. По делото няма доказателства да е била подадена нова молба за обезпечение, нито такава, с която е направено искане за присъждане на разноски. По преписката е представено друго определение с дата 23.08.2011 г. по гр. дело № 10394/2011 г. /също без номер/, с което е присъединено гр. дело № 10400/2011 г. към гр. дело № 10394/2011 г. за общо разглеждане на постъпилите от "Кингс Табако" ЕАД против ТД "Морой Асетс Лимитед" искове.

Против второто определение за налагане на обезпечителни мерки по гр. дело № 10394/2011 г. - това от 23.08.2011 г., е подадена частна жалба от ТД "Морой Асетс Лимитед" пред САС. С определение № 650/26.03.2012 г. по ч. гр. дело № 1016/2012 г. на САС е обезсилено като недопустимо определението на СГС от 23.08.2011 г. по гр. дело № 10394/2011 г. в частта, с която е постановено спиране на изпълнението на обезпечителните заповеди и в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение от 108 000 лв. В мотивите на определението на САС е прието, че определението на СГС е недопустимо, тъй като съдът повторно е наложил обезпечителни мерки, каквито вече са били наложени с предходно определение, като освен това, определението, включително и в частта, с която ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение, е постановено без по делото да е документирано такова искане.

Междувременно /преди произнасянето на Софийския апелативен съд по частната жалба ТД "Морой Асетс Лимитед" против определението от 23.08.2011 г. по гр. дело № 10394/2011 г., / на 21.09.2011 г. от съдия Мария Иванова е постановено ново /трето поред/ определение по гр. дело № 10394/2011 г., с което отново е допуснато обезпечение на предявени искове с правно основание чл. 124 ГПК и обезщетение за имуществени вреди от "Кингс Табако" ЕАД против ТД "Морой Асетс Лимитед", чрез налагане на следните обезпечителни мерки: изземване от складовете на "ДИМИ 2007" ЕООД, гр. София, на предадената на 28.07.2011 г. стока /подробно описани кашони и стекове с цигари/, иззета на 28.07.2011 г. от ЧСИ № 851 Мариян Петков, с район на действие СГС, с протокол изх. № 104859 от 28.07.2011 г., и предаването на тази стока на "ВАТ 94" ООД, както и изземване от адв. Марин Стефанов от АК Бургас на иззетите на 02.08.2011 г. от ЧСИ № 801 Трифон Димитров, с район на действие Бургаски окръжен съд, с протокол изх. № 2281 от 02.08.2011 г. от "АЛ-ВА" ООД и предаването на "АЛ-ВА" ООД, също подробно описани кашони и стекове с цигари.

Против това определение е подадена частна жалба от ТД "Морой Асетс Лимитед". С определение № 634, без дата, по ч. гр. д. № 1013/2013 г. САС е отменил определението от 21.09.2011 г. по гр. дело № 10394/2011 г. на СГС. В мотивите на определението е посочено, че преди влизане в сила на определението от 21.09.2011 г., с което е допуснато обезпечение на предявения иск, производството по гр. д. № 10394/2011 г. на СГС е прекратено с определение № 3346/27.02.2012 г., влязло в сила на 23.03.2012 г., поради отказ от иска. По преписката е приложено посоченото определение от 27.02.2012 г. по гр. дело № 10394/2011 г. и от съдържанието му е видно, че двамата ищци по делото "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД с молби от 23.02.2012 г. са заявили, че се отказват от исковата претенция, поради което делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК.

Извършването от съдия Мария Иванова на описаните процесуални действия по гр. дело № 10394/2011 г. е безспорно установено от писмените доказателства, приложени по делото и по същество не се оспорва от същата. Защитната й теза е изградена на твърдението, че тя не е имала пряк или евентуален умисъл да извърши нарушения с цел да облагодетелства страна по делата, както и на становището, че се касае за неправилни съдебни актове, които са били отменени при инстанционния съдебен контрол от Софийския апелативен съд, но неправилността на постановените актове не може да се разглежда като дисциплинарно нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че процесуалните действия, осъществени от съдия Мария Иванова по гр. дело № 10394/2011 г. са в нарушение на основните начала на граждански процес по чл. 5 и чл. 7 ГПК. Принципът на законност по чл. 5 ГПК задължава съда да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум; при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Принципът на служебното начало по чл. 7 ГПК е изяснен по-горе.

В нарушение на принципа на законност съдия Мария Иванова е допуснала с първото от определенията по обсъжданото дело обезпечителни мерки без да направи преценка на нито една от предпоставките за основателност на искането за обезпечение, допуснала е обезпечение по недопустим иск и при липса на обезпечителна нужда, част от допуснатите обезпечителни мерки са недопустими, поради това че не са предвидени като вид в никой нормативен акт. С постановеното спиране на изпълнението на четирите, издадени от друг състав на същия съд, обезпечителни заповеди фактически е постигнат ефекта на отмяната на вече допуснато обезпечение в нарушение на предвидения от законодателя процесуален ред за това. В този смисъл са и мотивите на Софийския апелативен съд, изложени в определението по ч. гр. дело № 4133/2011 г., с което е отменено определението от 04.08.2011 г.

В тази връзка следва да бъде споделено становището, изразено в мотивите на решението по адм. дело № 6000/2013 г. на ВАС, шесто отделение, че никой съд няма предоставена от закона власт да спира изпълнението на постановени от друг, равен по степен съд, обезпечителни мерки и да разпорежда възстановяване на първоначалното положение, ако тези обезпечителни мерки са били вече приложени, дори когато те са били незаконосъобразно допуснати от другия, равен по степен съд.

Въпреки многобройността и тежестта на допуснатите нарушения на процесуални правила и на материалния закон при постановяването на определението от 04.08.2011 г., вероятно /при значително снизхождение/ би било възможно да се приеме, че тези нарушения се дължат на незнание, неразбиране или на грешка от страна на съдията, ако не бяха осъществени последващите процесуални действия по същото дело от съдия Мария Иванова.

След подаване на частната жалба против първото определение, но преди произнасянето на въззивната инстанция, без да е подадена нова молба за обезпечение съдия Мария Иванова е допуснала с определение от 23.08.2011 г. повторно същите обезпечителни мерки, като в допълнение е присъдила разноски в полза на молителя в размер на 108000 лв., без да е направено искане за това. Подобно произнасяне не може да бъде обяснено с никакви процесуални правила, нито с незнание, пропуск или грешка. Това определение е обезсилено като недопустимо от Софийския апелативен съд с определението по ч. гр. дело № 1016/2012 г. Осъществените процесуални действия от съдия Мария Иванова представляват нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт.

Същото се отнася и за произнасянето с третото поред определение за допускане на обезпечителни мерки по същото дело - от 21.09.2011 г. Обстоятелството, че това определение не е обезсилено от САС, а е отменено, се дължи единствено на факта, че междувременно гр. дело № 10394/2011 г. вече е било прекратено поради отказ от исковете. Затова не може да бъде споделено становище на жалбоподателката, изразено в писмената й защита, че от нея не е допуснато нарушение на служебните задължения, а само неправилност на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Защитната теза на жалбоподателката, че процесуалните действия по гр. дело № 10394/2011 г. са извършени поради небрежност или незнание на закона, е необоснована. На първо място, небрежното поведение е също виновно поведение, а за квалифицирането на нарушението на служебните задължения като дисциплинарно нарушение не е необходимо нарушението да е извършено умишлено. Съгласно чл. 307, ал. 3 ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения. Формата на вината е от значение при определяне вида и размера на наказанието. На следващо място, не може да се възприеме тезата на жалбоподателката за допускане на нарушенията поради незнание на закона. Обясненията, които са дадени от съдията пред състава на Висшия съдебен съвет на заседанието на 10.04.2014 г., са неубедителни при отговора на въпроса за причината, поради която са допуснати нарушенията по това дело. На въпроса на члена на ВСС Галя Георгиева, съдия Иванова отговаря: "Има нарушение, каква е причината..., не мога да кажа каква е причината. Има нарушения. ", по-късно добавя "А-а, нарочно, как нарочно ще допусна нарушения. Може и несъзнателно". Едва след третото задаване на въпроса за причината за допускане на нарушенията, зададен по различен начин от члена на ВСС Светла Петкова, съдия Иванова отговаря: "Да приемем, че е поради незнание..." и по-късно на реплика на Георги Колев, че очевидно не разбира въпроса, отговаря: "Добре, допуснете, че не знам закона". В тази връзка следва да се отбележи, че при първото изслушване пред състав на ВСС - на 11.04.2013 г., съдия Мария Иванова е заявила, че е дългогодишен и добре подготвен съдия и няма нужда от допълнителна подготовка, за да навлезе в работата /след продължителния отпуск поради временна неработоспособност/. Последващото й твърдение за незнание на закона, очевидно представлява защитна теза, която не се подкрепа от останалите данни по делото. Освен това, незнанието на закона от страна на съдия в Софийски градски съд не може по принцип да се приеме за извинително за допускане от негова страна на нарушения на закона.

Както правилно е посочено в изказването на члена на ВСС Калин Калпакчиев при обсъждането на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, за формата на вината се съди по обективните признаци и поведението на дееца, които в случая недвусмислено сочат за умисъл. Целта за облагодетелстване на някоя от страните по делото не представлява елемент от състава на дисциплинарното нарушение, поради което наличието или липсата на специална цел или мотив е без значение за преценката дали процесуалните действия на съдията, които са извършени в нарушение на служебните задължения, представляват дисциплинарно нарушение. Същевременно, наличието на цел от вида на посочената може да бъде изведено от обективните факти - с второто определение по делото съдия Иванова е допуснала обезпечителни мерки без да е направено искане за това и е присъдила разноски в значителен размер /108 000 лв./, също без да е направено искане, като е разпоредила незабавно издаване на изпълнителен лист за тези разноски. Следва да се отбележи, че дори и да имаше искане за присъждане на разноски в това производство, същите не би следвало да се присъждат с определението за допускане на обезпечение /по висящо исково производство/, а едва с окончателния акт по делото, в зависимост от изхода на правния спор.

По изложените съображения процесуалните действия на съдия Мария Иванова, осъществени по гр. дело № 10934/2011 г. представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - нарушение на други процесуални правила.

С тези действия е осъществен състава на дисциплинарното нарушение и по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ - уронване престижа на съдебната власт. Постановените обезпечителни мерки - спиране на изпълнението на други четири обезпечителни заповеди, не съответстват на правилата на обезпечителното производство и по същество нарушават установения процесуален ред за отмяна на неправилни съдебни актове. С извършените от съдия Иванова действия се поставя под съмнение обективността, безпристрастността и независимостта на съдебната власт. Осъществяването на правораздавателната власт в нарушение на принципите и конкретните правила за нейното упражняване и при превратно упражняване на тази власт, води до намаляване на общественото доверие в съдебната система и затова уронва престижа й.

3. Относно третото нарушение, за което от дисциплинарния състав е внесено предложение за налагане на дисциплинарно наказание - с решение № 10-00-011/25.03.2013 г., с което е допълнено и изменено решение № 10-00-005/14.02.2013 г. - за неоснователно задържане и неизпращане на ВКС на ч. гр. дело № 5358/2011 г. през времето от 01.07.2011 г. до 22.08.2011 г., което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано.

Съдия Мария Иванова е определена за докладчик по това дело и по него в тричленен състав е постановено решение от 09.05.2011 г., с което е отменен отказа на ЧСИ по изп. д. № 73/2011 г., обективиран в постановление от 14.03.2011 г. да извърши исканото изпълнително действие за принудително събиране на задължение на Столична община чрез налагане на запори върху извънбюджетни средства, находящи се в банкови сметки на длъжника Столична община във всички действащи на територията на Република България търговски банки, както и на извънбюджетните средства в тези, открити в БНБ и е задължен ЧСИ да извърши това изпълнително действие. Със същото решение тричленният състав е осъдил Столична община да заплати на "ИРИС-БН" ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 150 000 лева.

С молба от кмета на Столична община е поискано на основание чл. 248 ГПК съдът да измени постановеното от него решение в частта за разноските, а с друга молба е поискана отмяна по реда и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. С разпореждане от 21.06.2011 г. съдът е разпоредил препис от молбата за отмяна да се изпрати на ответната страна за писмен отговор в едноседмичен срок от съобщението; такъв отговор е бил внесен от "ИРИС-БН" ЕООД в деловодството на СГС на 30.06.2011 г.

С разпореждане от 07.06.2011 г. съдът е разпоредил препис от молбата по чл. 248 ГПК да се изпрати на ответната страна за отговор в едноседмичен срок от съобщението, а с определение № 11678/27.06.2011 г. тричленен състав на СГС с председател съдия Мария Георгиева /сега Иванова/ е отхвърлил като неоснователно искането на Столична община за изменение на решението от 09.05.2011 г. в частта за разноските. Това определение е подписано с особено мнение от члена на състава съдия Валентин Бойкинов, като към датата на изготвяне на акта за резултати от извършена проверка в СГС това определение не е било подписано от съдия В. Бойкинов и в акта е направена изрична констатация в този смисъл. Според датата, посочена в документ, озаглавен "особено мнение", с означена дата на изготвянето му - 23.08.2011 г. /на л. 881 от преписката/, съдия Валентин Бойкинов е изготвил особено мнение по определението от 27.06.2011 г. на дата 23.08.2011 г.

По делото са постъпили три писма от ВКС с искания същото да бъде изпратено за произнасяне - писмо с вх. № 61157/01.07.2011 г., № 68645/21.07.2011 г. и № 75877/22.08.2011 г. На 26.08.2011 г. гр. д. № 5358/2011 г. е изпратено във ВКС.

При тези фактически обстоятелства, настоящият състав приема, че съдия Иванова не е осъществила дисциплинарното нарушение, за което е внесено предложение пред ВСС - неизпращане на ВКС на ч. гр. дело № 5358/2011 г. през времето от 01.07.2011 г. до 22.08.2011 г., тъй като до дата 23.08.2011 г. един от постановените актове по делото не е бил подписан от чл. от съдебния състав. По делото няма категорични данни при кого /съдия - било чл. на съдебния състав или административен ръководител, деловодител или друг служител на съда/ се е намирало делото през посочения период, като противоречие се съдържат както в писмените документи, така и в твърденията на съдия Иванова /дадени в обясненията й при първото изслушване пред ВСС/. Наред с това, недоумение предизвикват други обстоятелства по делото - поради каква причина особеното мнение на чл. от състава по делото не е било изготвено в продължение да почти два месеца /от 27.06.2011 г. до 23.08.2011 г., защо особеното мнение е представено по делото от пълномощника на съдия Мария Иванова, а не с официално удостоверяване от съответното деловодство на съда, както и защо особеното мнение не представлява част от самото определение, а отделен акт /изписан на самостоятелен лист/. Макар тези въпроси сами по себе си да навеждат на вероятни отговори, то при очевидната неизясненост на фактическите обстоятелства, които имат значение за конкретното нарушение, за което е внесено предложение от дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание, няма основание да се приеме, че неизпращането на гр. дело № 5358/2011 г. на ВКС пред периода от 01.07.2011 г. до 22.08.2011 г. се дължи на виновно поведение на съдия Мария Иванова. Следва изрично да се отбележи, че за останалите нарушения по това дело, за които са изложени фактически и правни изводи в предложението на Инспектората към ВСС /описани по-горе в настоящите мотиви/, не е внесено предложение от дисциплинарния състав, а същевременно не са направени изказвания от членовете на ВСС, в които да са обсъдени други нарушения, освен неизпращането на делото на ВКС през посочения период. Поради това не може да се приеме, че ВСС е приел за осъществени други нарушения по това дело и че съответно - за тях е наложено дисциплинарното наказание.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че съдия Иванова не е допуснала неоснователно задържане и неизпращане на ВКС на ч. гр. дело № 5358/2011 г. през времето от 01.07.2011 г. до 22.08.2011 г., поради което не е извършила такова дисциплинарно нарушение, квалифицирано в предложението на дисциплинарния състав по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.

4. Настоящият състав приема, че съдия Мария Иванова е извършила дисциплинарно нарушение и с действията си по гр. дело № 4944/2011 г. Това нарушение е посочено като допълнително основание за налагане на най-тежкото наказание в изказването на члена на ВСС Калин Калпакчиев и поради това, че неговото предложение /идентично с това на Галя Георгиева/ е прието при гласуването на решението, то в съответствие с правилото на чл. 320, ал. 4, изр. второ, предл. второ ЗСВ, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е наложено и за нарушението по гр. дело № 4944/2011 г. /посочено като нарушение в предложението на ИВСС по т. III. 8.1/, изразяващо се в допускане на обезпечение на бъдещ иск по отношение на молител, който не е фигурирал в молбата за обезпечение и по отношение на ответник, който не е бил посочен в първоначалната молба. Фактическите обстоятелства, изложени в предложението на ИВСС се потвърждават от събраните доказателства. Производството по посоченото дело е образувано по молба за обезпечение на бъдещ иск, подадена от Диана Кишкилова против "И ЕФ Джи Лизинг" ООД, а с молба, наречена "уточняваща", подадена от същото физическо лице и от "Фурнир" АД против "Амбро Ойл Пром Систем" ЕООД е предявена претенция съдът да признае за установено, че "Фурнир" АД не дължи на ответника суми, които са присъдени на последния с решение от 02.02.2010 г. по т. дело № 1435/2008 г. на СГС. С уточняващата молба е поискано и допускане на обезпечение чрез спиране на производството по изп. дело на ЧСИ Керезова. С определение от 02.06.2011 г. исканото обезпечение е допуснато по бъдещ отрицателен установителен иск, който ще бъде предявен от "Фурнир" против "Амбро Ойл Пром систем" ЕООД, а молбата на първоначалния молител Диана Кишкилова е оставена без уважение.

Не може да бъде споделено становище, че в случая се касае до отстраняване на нередовност на исковата молба, тъй като промяната на една страна по делото с друга не представлява отстраняване не нередовност. В изказването на Калин Калпакчиев, което следва да се приеме като част от мотивите на оспореното решение на ВСС, за нарушение по т. дело № 4944/2011 г. е посочено единствено постановяване на обезпечението по отношение на страна, различна от първоначалната. Поради това настоящият състав не обсъжда останалите нарушения по това дело, посочени в предложението на Инспектората към ВСС.

Предвид установените дисциплинарни нарушения, видът на наложеното наказание е съобразен с изискванията на чл. 309 ЗСВ. Разпоредбата предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Всички посочени обстоятелства са взети предвид при определяне на вида на дисциплинарното наказание, като съображения в тази връзка са изложени в изказванията на членовете на ВСС на заседанието на 10.04.2013 г. Подробно е дискутирана формата на вината, като от членовете на ВСС /цитирани подробно по-горе/ са изразени становища, че се установява умишлено извършване на нарушенията. Този извод се споделя от настоящия състав, съображения за което вече са изложени. Тежестта на извършените нарушения се предопределя от значимостта на нарушените служебни задължения, респективно - на правните норми, които ги регламентират, както и от интензитета на нарушенията и тяхната многобройност. Нарушенията, особено тези по ч. гр. дело № 10394/2011 г., са извършени с особена последователност и настойчивост, при грубо погазване на основните начала на гражданското съдопроизводство и превишаване на правораздавателните правомощия. От членовете на ВСС не са изказани съображения за наличие на смекчаващи обстоятелства - такива, които да намаляват тежестта на нарушенията или да оправдават извършването им. Тъкмо обратното, в изказването на Галя Георгиева са изложени съображения, че здравословното състояние на съдия Мария Иванова не може да послужи като основание за налагане на по-леко наказание поради естеството на нарушенията, а в изказването на Калин Калпакчиев са изложени съображения за тежестта на нарушенията и последователността, с която са извършени. Следва в тази връзка да се обърне внимание на обстоятелството, че нарушенията не могат да бъдат обяснени или оправдани със здравословното състояние на съдията. В случая не се касае до нарушения, свързани с неспазване на процесуалните срокове /констатираните от Инспектората към ВСС нарушения за просрочени дела са приети за несъставомерни от дисциплинарния състав именно поради заболяването на съдията и последвалия продължителен период на отпуск поради временна неработоспособност/. Не може да бъде възприето становището на жалбоподателката, че част от нарушенията не следва да се считат за съставомерни поради обема на останалата извършена от съдията работа. Както се посочи, предвид естеството на допуснатите нарушения, същите не може да са в резултат на служебната натовареност на съдията. Нарушенията не са свързани с преценката на фактите и формирането на вътрешно убеждение на съдията. Наред с това, следва да се отбележи, че съдията не е проявила никаква критичност към поведението си, респективно - към допуснатите нарушения, което е видно от обясненията й, дадени пред ВСС, както и от изразено и пред съда /в жалбата и писмените становища/ неглижиране на нарушенията и техната значимост.

По изложените съображения, наложеното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" съответства на изискванията по чл. 309 ЗСВ.

Наложеното наказание съответства на целта на закона, тъй като с него несъмнено ще бъдат предотвратени последващи нарушения от наказания съдия, а същевременно ще се въздейства превантивно по отношение на други подобни случаи. Твърдението на жалбоподателката, че с наложеното наказание се преследват цели, различни от тези на закона, не е обосновано, а съдът не намира основание за подобен извод от данните по делото.

Твърдението на жалбоподателката, че с изнасянето на данни в интернет за проведеното дисциплинарно производство е нарушено правото на справедлив процес, е неоснователно. Нарушаването на забраната по чл. 313, ал. 3 ЗСВ не представлява самостоятелно основание за отмяна на решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание. Актът може да бъде отменен, ако се установи нарушение на изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК, а както се обоснова в настоящите мотиви, такова нарушение не се установява. Жалбоподателката не обосновава твърдението си, а от данните по делото не може да се изведе обоснован извод, че с разгласяването на данни за дисцилинарното производство са накърнени нейните права по делото, включително и в съдебното производство. В случая разгласяването няма никакво значение за съставомерността на деянията, а фактическото им извършване и квалифицирането им като дисциплинарни нарушения са изцяло основани на писмени документи, приложени по делото, включително на съдебни актове, съставени и подписани от подведения под дисциплинарна отговорност съдия.

Предвид всички изложени съображения, обжалваното решение на ВСС по т. 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., с които на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ на съдия Мария Иванова Иванова е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е законосъобразно и подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора искането на ответната страна - Висшият съдебен съвет, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. § 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или в размер на 200 лв. и следва да бъде присъдено в този размер.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение