Решение № 13002 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Производството по делото е образувано по касационна жалба на Н. Ризов от гр. Сандански, чрез процесуалния му представител адв. Янев, срещу решение 297 от 18.02.2021г. на Административен съд гр. Благоевград, по адм.д. 728/2020г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 17 159 от 16.07.2020г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Благоевград, с която е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Сандански по заявление вх. 01 192215 от 14.05.2020г. на Н. Ризов, ЕГН [ЕГН] за наследниците на Н. Ризов с ЕГН [ЕГН], състоящо се в изменение на КККР за имоти идентификатори 65334.202.15, 65334.202.16 и 65334.202.750 и нанасяне на нови имоти проекто идентификатори 65334.202.386, 65334.202.387 и 65334.202.748 въз основа на одобрен помощен план и съдебно решение. С решението Н. Ризов е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че действително съобразно установената фактическа обстановка, включително с неоспорената СТЕ, са налице противопоставими права на собственост по представените от страните по делото документи като в случая е налице спор за собственост между реституираните собственици наследниците на Н. Ризов, роден [година] и другите заинтересовани страни по делото. Посочва обаче, че това не е основание нито за административния орган, нито за съда да приеме, че е налице хипотезата на чл. 54 ал. 2 ЗКИР, т.е. спор за материално право, който следва да бъде предварително разрешен по общия граждански ред с влезнало в сила решение. Твърди, че в настоящия случай е била налице хипотезата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР, а именно наличие на дублиране на носители на право на собственост за един и същи имот, нанесен в КККР, поради и което е следвало да бъде вписан в регистъра по силата на влезнало в сила решение на Общинската служба по земеделие и гори гр. Сандански. Посочва и че, тъй като решението на ОСЗГ гр. Сандански е от 2014г., т.е. след одобряване на КККР, то е нямало възможност да наведе възраженията си в производството по одобряването й. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта и спорът се разрешава по същество. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците Началника на СГКК гр. Благоевград, Областно пътно управление гр. Благоевград, Вила Синтика АД, З. Потокова, Г. Потоков, Е. Лазарска, С. Янева, Г. Ризов, П. Тойтова, С. Обидимска, З. Щърбова, К. Костадинов и Д. Костадинов, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК по пощата, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържаща фактически и правни основания и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че производството е започнало по заявление на Н. Ризов с представен проект за изменение на КККР на гр. Сандански състоящо се в коригиране на границите на ПИ идентификатори 65334.202.15, 65334.202.16 и 65334.202.750 и обособяване на три нови ПИ идентификатори 65334.202.386, 65334.202.387 и 65334.202.748 на основание заповед АБ 57 от 28.04.2010г. на кмета на община Сандански, удостоверение по чл. 13 ал. 4, 5 и 6 Правилника за прилагане на закона за собствеността и земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и решение 01А от 20.06.2014г. на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/ гр. Сандански. Посочил е, че така заявените от Ризов за нанасяне в КККР три имота частично попадат в имоти, собственост съответно на З. Потокова, Г. Потоков и Е. Лазарска, на Държавата с предоставени права на управление на Областно пътно управление /ОПУ/ - Благоевград и на Вила Синтика АД, от които са постъпили възражения за изменение на КККР по искането на Ризов с представени доказателства за противопоставими права. При тези установявания съдът е приел, че в случая е налице основание да се приеме категорично наличие на спор за право на собственост. Посочил е, че СГКК не е нормативно овластена да разрешава спорове за вещни права, като съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР при наличие на спор за материално право извенението на кадастралната карта е възможно едва след разрешаването му по съдебен ред, а в конкретния случай не са представени доказателства и не се твърди наличието на влезнал в сила съдебен акт за разрешаване на спора. Посочил е, че представеното съдебно решение по гр.д. 340/2003г. на РС гр. Сандански е постановено в производство по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, като то обаче не е решение, което да разрешава актуалния спор за собственост и не е такова по смисъла на чл. 54 ал. 2 ЗКИР. Приел е, че съгласно чл. 70 ал. 4 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. при установен спор за материално право, Началникът на СГКК е длъжен да постанови отказ за изменение на КККР, каквото е направил и с оспорената заповед. По тези съображения съдът е приел заповедна за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта и при констатиран спор за материално право. Поискано е изменение на кадастралната карта и регистър с нанасянето на три нови имота, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решение 01А/О от 20.06.2014г. на ОСЗ гр. Сандански, попадащи в границите на съществуващи и нанесени в кадастралната карта имоти, собственост на З. Потокова, Г. Ропоток и Е. Лазарска, Вила Синтика АД и Държавата с предоставени права на управление на ОПУ гр. Благоевград, които изрично възразяват срещу поисканото нанасяне и представят противопоставими права на собственост. При правилно безспорно фактическа обстановка, АС гр. Благоевград е приложил правилно материалния закон. Законосъобразен е извода на съда за наличието на индиция за спор за материално право, обосноваваща постановяване на отказ за изменение на кадастралната карта съобразно заявеното, тъй като чл. 54 ал. 2 ЗКИР предвижда, че Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Съгласно ал. 7 на чл. 54 ЗКИР При нанасянето в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се прилага редът по ал. 1 6. Т.е. и по отношение на имоти възстановени по реда на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай, тъй като е налице възстановяване на имот, включен в ТКЗС на основание чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ и по реда по чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ, е приложима разпоредбата на чл. 54 ал. 2 ЗКИР. В случая не са представени доказателства, както правилно е приел съдът, за разрешен спор за материално право между заявителя и касатор в това производство Н. Ризов, и заинтересованите по делото страни, които се легитимират като носители на права в имотите, обект на кадастъра, в чиито граници попадат заявените от Ризов за нанасяне имоти, възстановени по ЗСПЗЗ. В тази връзка е правилен извода на съда, че при наличие на спор за материално право, за административния орган възниква задължение да постанови отказ за изменение на КККР, до разрешаването на спора по съответния съдебен ред. В тази връзка е правилен извода за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на оспореното съдебно решение, поради това, че не е съобразил, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР. На първо място за процесния случай е налице сезиране с искане за изменение на кадастралната карта с нанасяне на три нови имота, които не са били досега обект на кадастралната карта и не са съществували като нанесени в нея със заявените площи и граници. Нормата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР е приложим само в случаите, когато органът е сезиран с искане за изменение само и единствено на кадастралния регистър,тъй като съгласно ал. 1 на чл. 53 са посочени случаите, при които се извършва изменение на кадастралния регистър. Съгласно ал. 2 на чл. 53 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно друго вещно право, за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти, се записват данните за всички лица и документи. В настоящия случай освен горепосоченото не са представени и документи, удостоверяващи права на собственост върху един и същи имот, тъй като имотите на жалбоподателя в първата инстанция, заявени за нанасяне в кадастралната карта, не са идентични с имотите, в рамките на които попадат и съответно не се касае за наличие на дублиращи документи за собственост касаещи един и същи имот. В случая искането е за изменение на кадастралната карта, а не на кадастпалния регистър само, като в тази връзка правилно съдът и административният орган са определили приложимата разпоредба, а именно чл. 54 и в частност чл. 54 ал. 2 ЗКИР. В конкретния случай се касае за отправено искане за изменение на кадастралната карта с отстраняване на непълнота и грешка, към която хипотеза е относима нормата на чл. 54 ал. 2 ЗКИР, а не до отправено искане по чл. 53 ал. 2 ЗКИР за изменение само на кадастралния регистър. С оспорената пред първата инстанция заповед административният орган се е произнесъл съобразно сезиращото го искане и правилно е приложил материалния закон, до който извод в съответствие със закона е достигнал и първоинстанционният съд. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение