Решение № 11942 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Б. А. О., гражданин на Сирия, подадена чрез особения му представител адвокат Д. Гитева. Обжалва се решение 13818/22.04.2025 г., постановено по адм. дело 1256/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт М. Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. А. О., гражданин на Сирия, срещу решение 12465/02.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на Б. А. О. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и същият е мотивиран. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия няма обективирани данни за извършвани /или пряка заплаха срещу него/ действия, които да се субсумират в понятието за преследване. Прието е, че няма събрани доказателства, както и твърдения, за актуални данни за наличие на действително положение, при което да се отчита ситуация на заплаха за сигурността на живота на търсещия убежище. Също така е прието, че изложените от жалбоподателя мотиви за напускане на страната по произход Сирия, не са правно значими за търсения вид защита и те не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. На следващо място, съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от личната бежанска история на Б. А. О. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Съобразено е обстоятелството, че чужденецът е декларирал своята политическа неангажираност и липсата на данни, че нежеланието му да служи в армията е по причина на религиозните му разбирания. Отчетено е, че са спазени всички условия на специалния закон спрямо кандидата за международна закрила, в контекста на обстоятелството, че той е непридружен непълнолетен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изцяло се споделят изцяло фактическите и правни изводи на административния съд като на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената пред него жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с УП-16029/30.10.2024 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия нелегално и е влязъл в Турция три месеца преди проведеното интервю където останал седем дни, след което е преминал в България нелегално. Заявил, че семейството му се намира в Сирия. Не е бил арестуван или осъждан. Роден е в [населено място], обл. Ракка. Не е посочил да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, както и да е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка, не е бил заплашван и срещу него и семейството му не е оказвано насилие, арест и не се води дело. Напуснал Сирия заради войната и опасенията от мобилизация. Заявява, че целта му е била събиране на семейството. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства, пораждащи пряка заплаха срещу живота или личността дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Твърденията за получена повиквателна от бащата на молителя също остават недоказани. Б. А. О. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Молителят не е навел твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Що се отнася до преценката на висшия интерес на детето непридружен непълнолетен към момента на постановяван на административния акт, то се взема предвид обстоятелството, че понастоящем лицето е навършило пълнолетие и няма качеството на дете. Това обстоятелство е от значение, тъй като съгласно чл.9,ал.3 ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства следва да бъде преценявана и на база събитията, настъпили след напускане на страната по произход и към момента на евентуалното връщане в нея, т.е. към момент към който молителят е пълнолетен. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административният съд е анализирал информацията относно Сирия, като е правилно приел, че не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект. Напротив - засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, както и че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. МД-528 от 30.09.2025 г. и МД-02-572 от 20.10.2025 г. относно актуалното положение в страната и относно отбиване на редовна военна служба в Сирийска арабска република. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение