Решение № 11784 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2018 г.

Решение № 11784 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по искането на Т. С. с адрес: [населено място], [улица], ет. [номер], офис [номер] за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7526/15.06.2017 г. по адм. д. № 4722/2016 г. на Върховния административен съд /ВАС/, осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 889/16.02.2016 г. на Административен съд - София-град /АССГ/ по адм. д. № 2160/2015 г. Искането е за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Основанието по чл. 239, т. 1 АПК се твърди във връзка с наличието на ново писмено доказателство, а именно разписка от 10.10.2007 г., удостоверяваща получена сума в размер на 21 000 лв. от Т. С., платена й от Л. Н. във връзка с предварителна договореност за закупуване на паркомясто № 11 в жилищно-административна сграда на [улица] в [населено място]. Излагат се доводи за това, че разписката е била у купувача Н. и поради това не е представена в първоинстанционното и касационното производства. Същата според молителката е от съществено значение за решаването на правния спор, тъй като доказва, че сумата не е платена при изповядването на сделката за покупко-продажба пред нотариуса и на датата на съставянето на НА № .../.... г., а авансово и неправилно с РА № 2021401972/10.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден със съдебните решения, е начислен ДДС за данъчния период м. август 2009 г. Ответникът по искането – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП - оспорва същото чрез процесуалния си представител юрк. Горанов и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съденият акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение второ АПК, е допустимо, а разгледано по същество, неоснователно, поради следните съображения: Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е основателна, когато страната е знаела за фактите преди постановяването на решението, но установяването им е станало възможно след влизането му в сила, и когато новите доказателства установяват релевантни по спора факти, т. е. такива които са от значение за изхода на делото и биха довели до различно разрешение на правния спор. От данните по делото се установява, че още в жалбата си против РА по административен ред жалбоподателката С. е твърдяла по отношение на друг нотариален акт - № ../..... г., че в изпълнение на сключен с купувачите Г. М. и Й. Д. предварителен договор сумата по него е заплатена авансово през м. януари 2008 г. Предварителният договор и разписките не са приложени към жалбата. В първоинстанционното производство са представени други разписки – за получени суми от К. А., А. И. и Л. Н., но за покупката на мезонет № 11. Тъй като не са били представени и в съдебното производство предварителните договори, а разписките не са били представени в хода на ревизионното производство, а и нито в него, нито във възражението срещу ревизионния доклад са твърдени факти за извършени авансови плащания, АССГ е преценил разписките като такива с недостоверна дата. Тези негови изводи са възприети като правилни от касационната инстанция. Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че след като жалбоподателката е установила контакт с Л. Н. и се е снабдила от него с две от разписките, то тя е имала възможност да представи и третата, която се представя с искането за отмяна. Освен това така представената разписка няма такова значение за изхода на делото, че би довела до различно разрешение на правния спор, тъй като, както беше посочено по-горе, разписките, целящи да докажат извършени авансови плащания преди датите на нотариалните актове, са обсъдени както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция, и са преценени като негодни писмени доказателства поради недостоверната им дата. С оглед така изложените мотиви искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При постановяването на този резултат настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобрази вече постановеното решение № 6096 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 2760/2018 г. на друг петчленен състав, с което е отхвърлено искането на Т. С. за отмяна на същото влязло в сила съдебно решение, на обосновано с други разписки, удостоверяващи авансови плащания от Н. С., както и решение № 6133 от 11.05.2018 г. по адм. д. № 3336/2018 г. на петчленен състав, с което е отхвърлено искането за отмяна, подадено от съпруга на С. – В. С., на влязлото в сила решение, потвърждаващо неговия РА за същите периоди и същите сделки, мотивирано с новооткрити доказателства, а именно два броя разписки, издадени от съпругата му. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложими съгласно чл. 144 АПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като производството по отмяна е извънинстанционно и съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК е по реда на АПК, а чл. 161 ДОПК регламентира дължимост на разноските за инстанционните производства. Мотивиран така, и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия