Решение № 8456 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6661/2009 г.

Решение № 8456 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6661/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Стоил Димитров Николов от гр. София против Решение № 24 от 14.03.2009 г., постановено по административно дело № 637 по описа за 2008 г. на Административен съд - Добрич. Релевира оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при РУ на МВР - гр. Тервел не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност за касационната жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалбата на Стоил Димитров Николов от гр. София против заповед № 48 от 19.07.2007 г. на полицейски орган при РПУ - Тервел, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа. В мотивите към заповедта е посочено, че жалбоподателя съзнателно пречи на полицейски орган след устно предупреждение при изпълнение на служебните задължения. С решението си Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата, приемайки обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка - задържане за срок от 24 часа за законосъобразен индивидуален административен акт. Посочил е, че е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, които е подвел под приложимата материалноправна норма на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. От доказателствата, представени по делото се установява, че на 19.07.2007 г. по искане за съдействие, отправено на основание чл. 15 от Закона за частните съдебни изпълнители и чл. 328, ал. 2 от ГПК, във връзка с насрочено принудително изпълнение - въвод във владение на недвижим имот, група от полицейски служители от РПУ Тервел е участвала в изпълнителното действие. В имота, предмет на изпълнението е заварен жалбоподателя, който не е длъжник в изпълнителното производство и пред съдебния изпълнител не установил качеството си, в което осъществяват фактическата власт върху имота. Констатирано е било, че порталът на имота е бил заключен, а жалбоподателя, въпреки многократните покани, отказал да го отключи. Това е наложило отварянето на портала да се осъществи от полицейските служители, които са прескочили оградата и така са влезли в двора на имота. При съпротивата на жалбоподателя на действията на полицейските служители, на същия са били поставени белезници. В полицейското управление, където бил отведен е издадена заповед за задържане, като тази под № 48 от 19.07.2007 г. е обжалвана в настоящото производство. С оглед така установените факти изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на Заповед № 48 от 19.07.2007г са правилни и обосновани. Съдът е направил вярно разграничение на правомощията на съдебния изпълнител като орган по изпълнението и полицейския орган, действащ в рамките на правомощията му, предоставени със Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдействайки на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20067390400422, полицейският орган е осъществявал задължения, вменени му със закон - чл. 15, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, в редакцията на нормата, действаща към датата 19.07.2007 г. Въпреки устните предупреждения жалбоподателя е извършил действия, които са създали пречка на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Налице е била хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което правилно Административен съд - Добрич е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Възраженията, направени в касационната жалба касаят оспорване на изпълнителното основание, които в настоящото производство не могат да се разглеждат. Жалбите против актовете, действията и бездействията на органите по изпълнение, се разглеждат по друг процесуален ред, различен от реда по оспорване на индивидуалните административни актове. Решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно, постановено без наличие на касационно основание, следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение