Решение № 5816 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2008 г.

Решение № 5816 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Траянка Петрова Кръстева и Стоянка Петрова Спасова, чрез пълномощника им адв. Ганев срещу решение от 22.04.2008 г. по адм. дело № 3392/2006 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III "Е" състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-146/31.05.2004 г. на кмета на район "Слатина", Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат, че площта от 50 кв. м. от имота по заключението на съдебно- техническата експертиза, в която има съоръжения на техническата инфраструктура, представлява "сервитутна ивица" по смисъла на § 5, т. 33 от ДР на ЗУТ , поради което следва се приеме, че целия имот от 189 кв. м. са незастроени. Молят, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се отмени обжалваната заповед и се признае като свободен от застрояване целия имот от 189 кв. м. Ответникът - кметът на район "Слатина", Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Наталия Стоянова оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, което моли, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 22.04.2008 г. по адм. дело № 3392/2006 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III "Е" състав, е отменена заповед № РД-09-146/31.05.2004 г. на кмета на район "Слатина", Столична община, в частта, в която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение по протокол № 4 от 28.05.2004 г. (т. 1) на техническата комисия при СО - район "Слатина", за определяне застроената част от имот пл. № 336, к. л. 481 (по кад. план от 1948 г.), местността "БАН - IV километър", целия с площ от 189 кв. м., в частта, в която е определена площта от 139 кв. м., заключена в контура Е-Д-В1-Е и оцветена с кафяв цвят на скица № 4 към заключението на вещото лице, като застроена и е определена тази част като незастроена, а по отношение на останалата част от имота е отхвърлена жалбата. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ първоинстанционният съд е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като въз основа на констатациите е приел, че процесния имот попада в терен, в който е реализирано мероприятие - положен подземен кабел за улично осветление, представляващо подземно съоръжение на техническата инфраструктура, поради което представлява застроена площ. В тази връзка е приел, че оспорения административен акт в тази част е законосъобразен, поради и което отхвърлил жалбата. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно. Неоснователни са възраженията на касаторите, че частта от процесния имот от 50 кв. м. заключена в контура А-Б-В-В1-Е-А и оцветена в жълт цвят върху скица № 4 към СТЕ, представлява незастроена площ. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи от посочената категория, като е съобразил разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ , съгласно която при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, както и разпоредбата на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, с която е дадено легално определение на понятието "строежи". От писмените доказателства по делото и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза неоспорена от страните се установява, че част от процесния имот пл. № 336, к. л. 481 (по кад. план от 1948 г.), местността "БАН - IV километър", от 139 кв. м., заключена в контура Е-Д-В1-Е и оцветена с кафяв цвят на скица № 4 към заключението на вещото лице е свободна от застрояване, а в останалата част от 50 кв. м. заключена в контура А-Б-В-В1-Е-А и оцветена в жълт цвят върху скица № 4, е положен подземен кабел за улично осветление. Претенциите на касаторите са, че частта от имота с площ от 50 кв. м. е свободна от застрояване, поради това, че положения кабел не е съоръжение по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и не е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ , а представлява "сервитутна ивица" по смисъла на § 5, т. 33 от ДР на ЗУТ. В конкретния случай не се спори, че е положен подземен кабел за улично осветление в имота, което представлява съоръжение на техническата инфраструктура. Съгласно § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ подземните съоръжения са строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността и наличието им в имотите обуславя определянето на тези части като застроени. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и съоръженията на техническата инфраструктура. В случая посочените от СТЕ "свободна" от застрояване част, претендирана от касаторите, в която е положен подземен кабел за улично осветление, представлява подземно съоръжение на техническата инфраструктура, което е пречка за определянето на тази част като незастроена. Правилно първоинстанционния съд е приел, че за тази част не следва да се приеме извода на СТЕ, че е свободна от застрояване част от имота. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които е установено, че са извършени строителни дейности и изградени съоръжения на техническата инфраструктура. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е неприложима разпоредбата на § 5, т. 33 от ДР на ЗУТ за определяне на части от поземлен имот като "сервитутна ивица", след като подземните съоръжения представляват пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ . Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение