Решение № 5874 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 47/2015 г.

ВАСVI отделение21.05.2015 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/13.11.2014 г. по адм. дело № 137/2014 г. на Административен съд - Шумен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5874 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 47/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Сали Ахмед Салим, от с. Средковец, област Шумен против решение № 63/13.11.2014 г. по адм. дело № 137/2014 г. на Административен съд - Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т. 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът та ТП на НОИ - Шумен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 63/13.11.2014 г. по адм. дело № 137/2014 г. Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Сали Ахмед Салим, от с. Средковец, област Шумен срещу решение № Реш - 53 от 17.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Шумен, с което е оставена без уважение жалба вх. № ПЖ - 36/23.05.2014 г. срещу разпореждане № ОП-В-2541#2/24.04.2014 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Законосъобразно органите по социално осигуряване са зачели като осигурителен стаж положения от жалбоподателя такъв на длъжност тракторист от втора категория по посочената в трудовата книжка длъжност, като продължителността на този осигурителен стаж, съгласно заключението на приетата експертиза е правилно определена съобразно отработени дни и при спазване на материалноправните разпоредби на чл. 9 КСО и чл. 38 - чл. 39 НПОС. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № ОП-В-2541/25.03.2014 г. Сали Ахмед Салим, от с. Средковец, област Шумен е поискал от пенсионните органи да му отпуснат лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Приложил е документи за осигурителен стаж. С разпореждане № ОП-В-2541#2/24.04.2014 г. началникът на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Шумен на основание чл. 98, ал. 1 вр. с § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че осигурителният стаж на заявителя от втора категория труд е 13 години, 08 месеца и 22 дни, от трета категория труд е 16 години, 03 месеца и 02 дни и превърнат по реда на чл. 104 КСО общият осигурителен стаж от трета категория труд е 33 години, 05 месеца и 00 дни. Възрастта на заявителя към момента на подаване на заявлението е била 58 години, 03 месеца и 20 дни, а сборът от осигурителен стаж и възраст 91 години, 08 месеца и 20 дни. Пенсионният орган е приел, че не е налице минимално изискуемия осигурителен стаж от 15 години труд от втора категория и минимално изискуемия сбор от осигурителния стаж и възрастта - 100. Разпореждането е потвърдено с решение № Реш - 53 от 17.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Шумен, който е възприел констатациите и изводите на органа издал първоначалния административен акт. Спорът между страните е досежно осигурителния стаж на жалбоподателя за периода 01.01.1972 г. - 29.09.1974 г. и 01.10.1976 г. - 31.12.1979 г., за който последният твърди, че е заемал длъжността "тракторист - механизатор в селско стопанство" - в ТКЗС с. Средковец - АПК с. Браничево, поради което за тези периоди следва да му бъде зачетен от II категория труда, който е полагал, а продължителността му определена на 05 години, 04 месеца и 08 дни. Осигурителният стаж за периода 01.01.1972 г. - 01.04.1973 г. се удостоверява от удостоверение за осигурителен стаж на земеделски стопанин - кооператор (Обр. УП-14) № 2202 - 2006/28.11.2012 г. на ТП на НОИ - гр. Шумен, съгласно което в Книгата за пенсионни вноски № 4 на ЗК "Съгласие" няма данни жалбоподателят да е заемал длъжността "тракторист" . Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.01.1972 г. - 31.12.1972 г. по Книгата за пенсионни вноски на ЗК "Съгласие" - с. Средковец за Сали Салим са налице данни за осигурителен стаж при минимален брой дни за годината 135, отработени 151 дни на длъжност "член-кооператор". Този стаж законосъобразно е ценен от съда като 1 г. осигурителен стаж при условията на трета категория труд. Сходни са данните и за 1973 г., като отработените дни са 168 на длъжност "член - кооператор", а осигурителния стаж е равен на 1 г. при условията на трета категория труд. Обосновано съдът не е ценил събраните по делото гласни доказателства във връзка с длъжността, която е заемал жалбоподателя за процесните периоди предвид липсата на яснота и конкретика на показанията и с оглед наличните автентични, писмени доказателства. Приетата по делото трудова книжка съдържа неточности и не може да бъде кредитирана изцяло с доверие. Досежно спорния за страните период в нея е отразено, че Сали Салим е постъпил на работа на 01.04.1973 г. и правоотношението му е прекратено на 31.12.1979 г. Продължителността на осигурителния стаж за този период е определена на 4 години 01 месец и 08 дни, като не е диференцирано изрично времето, през което е бил в казармата. Редуцирането на продължителността на стажа обаче сочи, че работодателят е направил подобно диференциране, но предвид липсата на ясни критерии законосъобразно съдът е кредитирал с доверие безспорните доказателства в тази насока - партидните и пенсионни книги на ЗК "Съгласие" с. Средковец и отразяванията в трудовата книжка досежно длъжността "тракторист" в случаите, когато същата кореспондира с тях. За спорния период пенсионните органи са признали осигурителен стаж от втора категория с продължителност 02 години, 10 месеца и 16 дни, в какъвто смисъл е и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Установяването на осигурителния стаж е реализирано по реда на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и не са налице наведените касационни основания за необоснованост на съдебното решение. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на КСО до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Отчитайки, че жалбоподателят няма минимално изискуемия осигурителен стаж от втора категория и не е налице минимално изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст съдът точно е приложил материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4