Решение № 10866 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подаденa от Дирекция Инспекция по труда, гр. Варна, чрез процесуален представител Д. Ошавкова, срещу Решение 61 от 19.01.2021 г., постановено по адм. д. 2489 по описа на Административен съд - Варна (АС Варна) за 2020 г. С обжалваното решение Дирекция Инспекция по труда гр. Варна е осъдена да заплати на Земеделска компания ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в производството по нахд 2095 по описа на Районен съд Варна (РС Варна) за 2018 г. и в производството по кнахд 3497 по описа на АС Варна за 2018 г., свързани с обжалване на Наказателно постановление 03-008054 от 29.06.2017 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна. Със същото решение Дирекция Инспекция по труда гр. Варна е осъдена да заплати на Земеделска компания ЕООД сумата от 475,00 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд становище за основателност на предявения иск за обезщетение предвид представянето на договорите за правна защита и съдействие едва в производството по обезщетението. Оспорва се също оценката на доказателствения материал, направена от съда. Поддържа се становище, че проверката на истинността на представените в първоинстанционното производство разписки за извършени плащания на адвокатско възнаграждение е трябвало да се извърши в хода на производствата по обжалване на НП. Обръща се внимание, че не са налице писмени доказателства за извършени по надлежния ред плащания на твърдените суми, а разписките не са предявени във въззивното и в касационното производство по обжалване на НП. Излагат се подробни доводи по въпроси, разрешени с приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. неправилна била извършената от съда преценка, че са налице всички предпоставки за основателност на предявения иск за обезщетение, а разходите, извършени за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на НП нямали характер на вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Земеделска компания ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. Обжалваното решение е постановено в производство, образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Земеделска компания ЕООД, срещу Дирекция Инспекция по труда, гр. Варна. Претенцията е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200,00 лв., претърпени в резултат на отменено като незаконосъобразно НП с Решение 1821 от 08.11.2018 г., постановено по нахд 2095 по описа на РС Варна за 2018 г., оставено в сила с Решение 446 от 07.03.2019 г., постановено по адм. д. 3497 по описа на АС Варна за 2018 г. От фактическа страна, първоинстанционният съд приел за установено, че на 05.10.2018 г. бил сключен договор за правна помощ и съдействие по силата на който Земеделска компания ЕООД заплатило на адв. Д. Стефанов адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева) за осъществяване на защита и процесуално представителство в производството по нахд 2095 по описа на РС Варна за 2018 г. На 07.01.2019 г. между същите страни бил сключен и договор за осъществяване на правна защита и процесуално представителство от страна на адвоката в производството по кнахд 3497 по описа на АС Варна за 2018 г. при уговорено в същия размер възнаграждение. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на приетото в Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, както и на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. 2 от 2016 г. по описа на този съд. Съдът намерил за доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменено като незаконосъобразно по съответния ред НП, претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от същото и причинно-следствена връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. За да приеме това, съдът кредитирал представените и приети в хода на производството по обезщетение писмени доказателства - два броя договори за правна защита и съдействие, съответно от 05.10.2018 г. (л. 17 от адм. д. 2489/2020 г.) и от 07.01.2019 г. (л. 16 от същото дело), сключени между Земеделска компания ЕООД и адв. Д. Стефанов, както и разписки от същите дати (л. 18 и л. 15, пак там). Направил извод, че разписките удостоверяват заплащането в брой на уговорените суми в размер на по 600,00 лв. на адв. Стефанов. Отхвърлил възражението на настоящия касационен жалбоподател, че договорите за правна защита и съдействие, респ. разписките към тях, е следвало да се представят в хода на производствата по нахд 2095/2018 г. и по кнахд 3497/2018 г. Мотивирал се, че подобно нормативно установено изискване за претендиране на вреди по ЗОДОВ няма. Съобразил и това, че в хода на производството по обезщетение пред него истинността на двата договора за правна помощ и съдействие, както и на двете разписки, не била оспорена по реда на чл. 193 ГПК. В резултат уважил исковата претенция. Решението е валидно, но е недопустимо поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С предявената пред АС Варна искова молба Земеделска компания ЕООД е насочило претенцията си срещу Дирекция "Инспекция по труда" Варна, в чийто състав е органът, издател на отмененото наказателно постановление. В първоинстанционното производство като ответник е била конституирана и призована Дирекция Инспекция по труда Варна. Обжалваното решение е постановено именно по отношения на нея. Дирекцията обаче не е юридическо лице, поради което не е носител на процесуална правосубектност. В този смисъл тя не може да отговаря по предявени срещу нея искове. Съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (УП на ИАГИТ) агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, която се ръководи и представлява от изпълнителен директор. По чл. 7 УП на ИАГИТ агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални Дирекции "Инспекция по труда". Дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения на Главна дирекция "Инспектиране на труда" към Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област (чл. 16 УП на ИАГИТ). Като не е съобразил, че Земеделска компания ЕООД е насочило претенцията си срещу звено на специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", а не срещу юридическото лице, съдът е постановил недопустимо решение. По тази причина то следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна, който да изпълни процедурата по чл. 205, ал. 2 АПК. По предписанието на тази разпоредба, ако посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на чл. 205, ал. 1 АПК, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение