Решение № 3239 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6725/2023 г.

М. Николов е подал касационна жалба срещу решение 127/15.05.2023г. по адм. дело 104/2023г. по описа на Административния съд Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Община Велико Търново иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 300 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по образуваното от Община Велико Търново изпълнително дело 4331/2022 г. на частен съдебен изпълнител за събиране на задължение за местен данък върху превозните средства, установено с акт 550-1/11.07.2019 г. за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, обявен за нищожен с решение 11/13.05.2022г. на директора на дирекция Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение 11/13.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, и е осъден да заплати разноски в размер на 300 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждането на разноски. Община Велико Търново не е взела становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационната жалба, като е посочил, че решението е правилно, с изключение на частта относно присъдените на Община Велико Търново разноски, за които страната не представила списък. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд-Велико Търново е образувано по исковата молба на М. Николов, с която срещу Община Велико Търново са предявени: иск с правно основание чл.1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата 300 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по образувано по искане на Община Велико Търново изпълнително дело 4331/2022 г. на частен съдебен изпълнител за събиране на местен данък върху превозните средства: иск за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на решение 11/13.05.2022г. на директора на дирекция Местни данъци и такси" при Община Велико Търново до окончателното й изплащане. Административният съд установил, че с акт 550-1/11.07.2019 г. за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, са установени задължения на М. Николов за данък върху превозните средства в общ размер от 267, 30 лева заедно с лихва в размер на 77, 58 лева. Актът бил връчен на адресата по реда на чл.32 ДОПК на 13.05.2021г. Съгласно чл.32 ДОПК, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, връчването се извършва чрез прилагане към досието. Въз основа на възлагателно писмо 94ММ-7963-259/21.12.2021 г., подписано от кмета на Община Велико Търново, изпратено до частен съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд-Велико Търново, било образувано изпълнително дело 4331/ 2022 г. На длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение 4331/07.02.2022 г., връчена на 08.02.2022 г. Във връзка със защитата на длъжника по изпълнителното дело били представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.02.2022 г., сключен между М. Николов и адвокат Р. Владовска, както и вносна бележка от 22.02.2021г. за заплатено в брой възнаграждение на адвоката в размер на 300 лева. След връчването на поканата за доброволно изпълнение М. Николов подал жалба срещу акта за установяване на задължения пред директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Велико Търново. С решение 8/30.03.2022 г. на директора на Дирекция Местни данъци и такси жалбата била оставена без разглеждане поради просрочие. С определение 152/09.05.2022 г. по адм. дело 187/2022 г. по описа на Административния съдВелико Търново решението било отменено и преписката била върната на административния орган за ново произнасяне. С решение 11/13.05.2022 г. директорът на Дирекция Местни данъци и такси при Община Велико Търново прогласил нищожността на акта за установяване на задължения. Решението било връчено на М. Николов със съобщение по пощата на 24.06.2022 г. След влизане в сила на решение 11/13.05.2022г. на директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Велико Търново изпълнително дело 4331/2022г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК с влязло в сила постановление на частен съдебен изпълнител от 13.07.2022 г. От правна страна административният съд приел, че предявеният от М. Николов иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда е неоснователен. Съдът изложил мотиви, че осъщественото от общинската администрация действие по образуване на изпълнителното производство няма характера на административна дейност, тъй като не са упражнени властнически правомощия. Действието представлявало сезиране на компетентен да проведе изпълнителното производство съдебен изпълнител, поради което липсвала една от основните предпоставки от фактическия състав на имуществената отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съдът е изложил и съображения, че възмездяването на разхода за адвокатско възнаграждение не би могло да се претендира на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, следвало да бъдат търсени в рамките на това производство. Поради това административният съд отхвърлил предявените от М. Николов искове. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. В исковата молба се твърди, че вредата е настъпила с оглед издадения нищожен административен акт и предприетото действие на общинската администрация за образуване на изпълнително дело за събиране на установените с акта задължения. Съгласно чл.162 ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Такова предвиждане се съдържа в чл.2, ал.3 от Закона за частните съдебни изпълнители, според който органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Първоинстанционният съд е направил правилна преценка, че изпращането на възлагателно писмо от кмета на Община Велико Търново до частен съдебен изпълнител за събиране на установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане не представлява увреждащо ищеца административно действие. То не носи белезите на изпълнително-разпоредителна дейност, която в случая е приключила с издаването на акта, а и не е незаконно. Връчването на акта на неговия адресат е предприето редовно, в съответствие с чл.32, ал.1 ДОПК, чрез прилагане на съобщението към досието на задълженото лице. Образуването на изпълнителното дело се е състояло след констатация на съответното длъжностно лице, че актът за установяване на задължение е влязъл в сила, а тя няма връзка с последващото обявяване на неговата нищожност. При положение, че уведомяването на ищеца е редовно, актът за установяване на публични вземания е породил правни последици и е подлежал на изпълнение. Актът не би подлежал на изпълнение едва след обявяване на неговата нищожност с влязло в сила решение. Аргумент за направения извод се съдържа в разпоредбата на чл.149, ал.5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ако административният акт не бъде оспорен в срока за обжалване, той влиза в сила и съставлява изпълнително основание, независимо че може и да не е валиден. И невалидният административен акт поражда правни последици. Те могат да бъдат преодолени само ако актът бъде прогласен за нищожен с решение на компетентен орган. С оглед защитата срещу последиците, които пораждат и нищожните административни актове, е предвидена възможността за тяхното оспорване без ограничение във времето. За пълнота на проверката на обжалваното съдебно решение следва да се отбележи, че разноските за адвокатско възнаграждение, направени в изпълнителното производство, не могат да се търсят в същото производство, както е приел административният съд. Според мотивите на съда, срещу които основателно възразява касационният жалбоподател, ищецът е трябвало да поиска възстановяването им с подаването на молбата за прекратяване на изпълнителното производство поради обявяването на нищожността на акта. Такава правна възможност обаче не е уредена. Разноските за адвокатска защита на длъжника в изпълнителното производство не се включват в разноските по изпълнението по смисъла на чл.79 ГПК, поради което не може да се иска възстановяването им посредством предявяването на искане пред частния съдебен изпълнител при прекратяване на производството в случаите по чл.433, ал.1, т. 4 ГПК. В Тълкувателно решение 2 от 22.11.2022 г. по тълк. дело 2/2021 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд е прието, че разноските по изпълнението изразяват "..стойността ("цената") на предоставяната от държавата или от частните съдебни изпълнители "услуга" - принудителното изпълнение като цяло, респективно, на конкретно осъществения способ за изпълнение" и включват дължимите държавни такси, съответно, таксите и разноските на частния съдебен изпълнител, които са посочени в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Решението на административния съд не е неправилно и в частта за присъдените в полза на Община Велико Търново разноски. Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В съдебните разноски, както предвижда чл.78, ал.8 ГПК, се включва и юрисконсултското възнаграждение. Не е било необходимо представянето на списък на разноските от страна на Община Велико Търново, тъй като те са сведени единствено до юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда. При отсъствието на поддържаното от касационния жалбоподател отменително основание решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд