Решение № 3469 от 3.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОДДФЗ) - Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Марчева, против решение 216 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело 23/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменено уведомително писмо изх. 01-033-6500/144 от 26.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 -2020 г., издадено от директора на ОДДФЗ - Варна, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на установено по делото, че за животновъдния обект на жалбоподателя има констатирано несъответствие между капацитета му, съгласно издаденото удостоверение за регистрация по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и броя, вида и категорията на отглежданите животни към референтната дата. Счита, че установените факти обуславят приложимостта на основанието за отказ за финансиране по чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал.1, т. 4 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., (Наредба 4/8.08.2017 г.) Иска отмяна на решението като неправилно и решаване на спора по същество, като бъде потвърден издаденият от него индивидуален административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сторените разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответната страна А. Нейчев, чрез адвокат М. Пенчев, по съображения изложени в писмени отговор и становище, депозирани пред настоящата инстанция, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд Добрич - потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните в рамките на дължимия инстанционен контрол съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Въз основа на събраните по делото относими и допустими доказателства, обсъдени подробно в мотивите на първоинстанционния акт, съдът е установил следните факти от значение за решаването на спора. На 12.05.2020 г. А. Нейчев подал заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г. за извършване на дейността Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО (животновъден обект) от подмярка 14.2 Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ (дребни преживни животни) за 272 бр. от вида овце, с категории разплодници, овце и кози майки, агнета и ярета и за дейността Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ в ЖО за същите 272 бр. животни. В Таблица 1 към заявлението са индивидуализирани всички животински единици, отглеждани в животновъден обект 5140830007 (9692-0019). Съдът е установил от приложеното удостоверение за регистрация на животновъден обект 101/5284 от 04.05.2020 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Добрич, че А. Нейчев е регистрирал ЖО ферма, отговаряща на ветеринарномедицинските изисквания, с предназначение за оглеждане на дребни преживни животни, с капацитет 360 бр. ДПЖ. Впоследствие директорът на ОБДХ - Добрич издал ново удостоверение за регистрация с 154/27.07.2021г. (л.139) за същия животновъден обект с ветеринарен номер 9692-0019 в което посочил, че обектът отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и капацитетът му е за 660 бр. ДПЖ. С оспореното уведомително писмо изх. 01-033-6500/144 от 26.08.2021 г. заявителят А. Нейчев е уведомен, че не е оторизирана субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане/плащане, като административният орган е мотивирал отказа за плащане с извършени административни и/или проверки на място и установено несъответствие към референтна дата 31.12.2020 г. между капацитета по удостоверение за регистрация на животновъден обект 101/5284 от 04.05.2020 г. и броя и вида на отглежданите към посочената референтна дата животни в ЖО. Съгласно удостоверение 101/5284от 04.05.2020 г. капацитетът на ЖО 9692-0019 (нов рег. 5140830007) е 360 бр. ДПЖ. Отглежданите животни в ЖО към 31.12.2020 г. при извършените административни проверки е установен на 379 бр., от които 260 бр. овце и кози майки; 80 бр. агнета и ярета; 6 бр. разплодници и 33 бр. женски козички и шилета с неподходящо предназначение, т.е. животните превишават капацитета на обекта, посочен в удостоверение 101/5284 от 04.05.2020 г. Това е оценено от административния орган като нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. и на това основание е определил финансово подпомагане по подаденото от А. Нейчев заявление за подпомагане/плащане по мярка 14 от ПРСР 2014-2020 г. в размер на 0 лв. и за двете дейности, за които заявителят е кандидатствал Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ и Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в случая на ОДДФЗ - Варна, съгласно издадената на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) заповед 03-РД/1759.21.06.2021г. Актът е издаден от временно изпълняващ длъжността служител, оправомощен с нарочна заповед 1692/27.07.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Прието е обаче, че актът не отговаря на общото изисква за форма, защото посоченото в него правно основание за отказа да бъде отпусната субсидия на Нейчев не съответства на изложените фактически основания. Установеният при административните проверки по-голям брой животни от тези по удостоверението за регистрация на обекта е преценено, че съответства на хипотезата на чл.28, ал.1, т.2 от Наредба 4/8.08.2017 г. Именно тази норма санкционира неосигуряване за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект, на площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1, а не както органът е преценил основание по чл.28, ал.1, т.4 неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Административен съд Добрич е намерил също, че оспореният акт е издаден при нарушение на процесуалните правила, защото от мотивите му не може да се установи какви административни проверки са били извършени за да се установи по-големият брой животни. Позовал се е на заверена от ветеринарен лекар справка, че към 2020г. във фермата има налични 272 бр. овце, индивидуализирани с ушните им марки и възрастта им по месеци, без новородени животни агнета. Посочил е, че на Нейчев не е дадена възможност за представяне на допълнителни данни и/или документи, както изисква чл. 21 от Наредба 4/8.08.2017г. Освен това органът е следвало да изиска служебно информация от ОДБХ-Добрич дали фермата на Нейчев е отговаряла на нормативните изисквания за хуманно отглеждане на животните по отношения на своя капацитет към момента на административните проверки, заради установените по делото издавани различни удостоверения за регистрация на обекта от ОБДХ - Добрич, като в крайна сметка капацитетът му е бил увеличен на 660 бр. ДПЖ. Заради този разширен капацитет е прието и че актът е издаден в противоречие с материалния закон. Съдът се е позовал на извършената по делото експертиза, при което е достигнал до извод, че установения от административния орган 379 брой на животните към 31.12.2020г. не е основание за отказ за изплащане на субсидията по мярка 14, тъй като животновъдният обект е в състояние да поеме отглеждането на много по-голям брой животни и не противоречи на никое от изискванията по Наредба 4/8.08.2017г. за хуманно отглеждане на животните. Решението на Административен съд Добрич е правилно и следва да бъде оставено в сила, при следните уточняващи мотиви относно указанията по тълкуването и прилагането на закона, които административният орган следва да съобрази при повторното произнасяне по същество по заявлението за подпомагане/плащане, подадено от А. Нейчев: Съдът е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за предмета на делото. Правилно е приел, че посоченото в акта правно основание за отказа да бъде отпуснато финансово подпомагане по двете дейности от мярка 14, за които жалбоподателят е кандидатствал чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г., не съответства на изложените в акта фактически основания за отказа, доказани в хода на първоинстанционното производство и подробно описани в оспорения съдебен акт. Административният орган е обосновал отказа си с установения към 31.12.2020 г. общ брой животни в ЖО, който е с 19 бр. повече от капацитета на ЖО според удостоверението за регистрация (360 бр.) и от посочените в заявлението за подпомагане/плащане. Това фактическо основание съответства на друга хипотеза за отказ за плащане по чл. 28, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Наредба 4/8.08.2017 г., съобразно конкретната дейност по съответната подмярка от мярка 14, но не и на посоченото в уведомителното писмо основание по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 28 от Наредбата законодателят е обособил четири отделни и различните основания при наличието на които органът може да постанови частичен или пълен отказ за изплащане на финансовата помощ. Първата хипотеза (т. 1) се отнася до несъответствие между заявения брой животни, респективно размер на площите в сравнение с действително отглежданите животни или действително ползвани площи, когато това несъответствие противоречи на разпоредбите на чл. 4 от Наредбата. В настоящия случай, безспорно е налице разминаване между заявения за подпомагане брой животни (272 бр.) в процесния ЖО и установения такъв към референтна дата 31.12.2020 г. (379 бр.), но това обстоятелство не попада под хипотезата на правната норма по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. В нея е предвидено самостоятелно основание за отказ за изплащане на субсидия неспазването на нормативните изисквания за хуманно отношение към животите. Предвид съдържанието на останалите три хипотези (по т. 1, т. 2 и т. 3) нарушенията по т. 4 не биха могли да обхванат случай като процесния, при който фактическите основания се свеждат единствено до броя на заявените и действително установените в ЖО животни. Разминаването в броя животни към датата на кандидатстване (подаване на заявление за подпомагане/плащане) и към референтната дата на извършените административни и други проверки, не представлява нарушение на някое от изискванията за хуманно отношение към животните по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Последните са установени в чл. 149 чл. 151 от ЗВМД, в Наредба 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и в редица други наредби, в които са предвидени специални правила за защита и хуманно отношение при отглеждането на определен вид животни. Ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно отношение се отнасят до начина на отглеждане и използване на животните, който трябва да съответства на тяхното развитие и предназначение и да е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености, както и до изискванията към сградите и помещенията в животновъдните обекти, спазването на минималните зоохигиенни норми в тях и осигуряването на мерки за биосигурност. В процесния случай няма данни, а и административният орган не твърди да е нарушено някое от ветеринарномедицинските изисквания, чието спазване е вменено в задължение на собственика/ползвателя на животновъдния обект. Въпреки това, отказът за изплащане на финансовата помощ е мотивиран изцяло с основанието по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г., което правно основание не намира опора във фактите по спора. Административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като е приложим неотносима към фактическите основания на акта правна норма. Актът, с който е обективиран отказът на директора на ОДДФЗ - Варна да се изплати субсидия по процесното заявление за подпомагане/плащане по мярка 14, е незаконосъобразен поради неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби от относимия подзаконов нормативен акт Наредба 4/8.08.2017 г. Административният орган не сочи и не се позовава на обстоятелства, свързани с нарушение на ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно отношение към животните, поради което решението му за отказ от изплащане на финансова помощ по всички заявени дейности за подпомагане по мярка 14 е изцяло несъобразено с фактите по случая, същото е немотивирано с надлежни доводи и доказателства с оглед посоченото основание по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. и е постановено в производство, в което са били нарушени правата на земеделския стопанин да представи допълнителни данни и/или документи във връзка с констатираното несъответствие между броя на заявените и действително отглежданите в ЖО към 31.12.2020 г. животни. Освен това е установено от новото удостоверение от ОБДХ - Добрич, че несъответствието в броя на животните не е било налице и към датата на издаване на процесния административен акт. Това обстоятелство изобщо не е било взето предвид от административния орган. Налага се извод, че процесният административен акт страда от пороците по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, с оглед на което правилно и обосновано първоинстанционният съд го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. При новото разглеждане на заявлението за подпомагане/плащане административният орган следва да съобрази следното: Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. действително поставя изискване към земеделския стопанин броят, видът и категорията на животните отглеждани в животновъдния обект в който се изпълняват дейности по чл. 4 от Наредбата, да съответства на капацитета на животновъдния обект регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Наредбата, в животновъдния обект може да се отглеждат животни за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4 и такива за които не се кандидатства, като общият брой на всички животни следва да съответства на капацитета на ЖО, определен в удостоверението за регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Целта на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. е да се гарантира съответствие с капацитета на ЖО, регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. Капацитетът на ЖО представлява именно броя животни от съответния вид, с който животновъдният обект се вписва в регистъра по чл. 137, ал. 9 от ЗВМД и който се отразява в издаденото удостоверение за регистрация. Важно е да се посочи, че само по себе си изискването отглежданите животни в ЖО в който се изпълняват дейности по чл. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г., да не превишават по брой, вид и категория капацитета съгласно удостоверението за регистрация, не изпълва състав на основание за отказ за финансиране по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 говори за разминаване между броя на заявените за финансиране и действително установените в ЖО животни, а не за разлика между капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация и установеното в него действително положение. В настоящия случай, броят на животните по заявлението за подпомагане (272 бр.) отговаря на броя на животните, определени като капацитет на ЖО (360 бр.). Такова основание за отказ като надвишаване на капацитета на ЖО не е предвидено в чл. 28, ал. 1 от Наредба 4/8.08.2017 г. За да е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба 4/8.08.2017 г. единствената, която включва промяна в броя на животните, на което като фактическо основание се позовава административният орган в процесното УП, следва да се установи, че разминаването между заявения за подпомагане брой животни, респективно заявения размер на площта и фактическото положение действително отглежданите животни или ползвани площи, води до нарушение на императивните изисквания, заложени в чл. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Без доказване на втория елемент от фактическия състав, само превишаването на капацитета на ЖО, съответстващ на броя заявени за подпомагане животни, като обективен факт от действителността, който не е свързан с нарушаването на други изисквания и условия за предоставяне на финансовата помощ, не дава основание за отказ за финансиране по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата. При констатирано разминаване между отглежданите в ЖО животни към дадена референтна дата и капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация, органът е следвало да предостави възможност на кандидата за подпомагане да представи допълнителни доказателства за това, че замерената свободна подова и дворна площ на ЖО към датата на издаване на удостоверението за регистрация позволява отглеждането на по-голям брой животни от съответния вид, при спазване на изискванията на Наредба 4/8.08.2017 г. Административният орган следва да съобрази и разпоредбата на 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Това означава, че установения при административните и други проверки брой отглеждани животни, разминаващ се със заявения за подпомагане и с определения в удостоверението за регистрация капацитет на ЖО, следва да бъде преценяван за съответствието си с материалноправните разпоредби не само към момента на извършените проверки, но и към момента на постановяване на акта, с който органът отказва, намалява или предоставя финансовата помощ. В случая следва да се прецени и издаденото ново удостоверение за регистрация от директора на ОБДХ Добрич на животновъдния обект и увеличаването на капацитета му на 660 бр. ДПЖ. При преценката на горните обстоятелства административният орган трябва да държи сметка за съображение 31 от Делегиран регламент 640/2014, съгласно който при отказ, оттегляне на подпомагане и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони трябва да бъдат отчитани принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. По отношение на критериите за допустимост, ангажиментите и други задължения, при отказите, оттеглянето на подкрепа и административните санкции трябва да се вземат предвид особеностите на различните мерки за подпомагане. В случай на сериозно неспазване или в случай, че бенефициерът е предоставил невярно доказателство за целите на получаване на подпомагането, то следва да бъде отказано и да се наложи административна санкция. Административните санкции следва да стигат до пълно изключване от една или от няколко мерки за подпомагане или видове операции за определен период. Административните санкции във връзка с декларирани животни по схемите за помощи или мерките за подпомагане за животни са регламентирани в чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014. Анализът на текстовете, включени в цитираната разпоредба сочи, че административните санкции се отнасят до случаите в които констатираните несъответствия се изразяват в деклариран по-голям брой животни в сравнение с действително установения, т.е. налице е неспазване на задължение, на поет ангажимент по съответната схема или мярка в резултат на свръхдеклариране. В настоящия случай не е налице свръхдеклариране, респективно не е приложима разпоредбата на чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014. Заявени за подпомагане са по-малък броя животни по вид и брой, от капацитета на ЖО съгласно удостоверението за регистрация. В светлината на чл. 30, параграф 1 от същия акт на ЕС, помощ или подпомагане може да се отпусне единствено и само за посочения в заявлението за помощ или искането за плащане брой животни, което означава, че кандидатът не може да претендира повече от това, за което е кандидатствал. Помощта, респективно подпомагането, следва да се отпусне за посочения в заявлението брой животни за които стопанинът е изпълнил всички условия за допустимост. При спазване на нормативно установените изисквания към кандидатите и заявените от тях дейности за подпомагане, наличието на несъществено по степен и продължителност фактическо превишаване на капацитета на животновъдния обект, в който ще се изпълняват допустимите дейности, не би могло да формира извод за сериозно неспазване, обуславящо, съобразно принципите на възпиращ ефект и пропорционалност, основание за постановяване на пълен отказ от подпомагане. С оглед изложеното, като е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил правилен като резултат съдебен акт, който следва да се остави в сила. Обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения в срок списък по чл. 80 ГПК. Направено възражение за прекомерност от касатора е неоснователно във връзка със сегашната редакция на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима на основание, приложима на основание чл. 78, ал. 5 от ПК, вр. чл.144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение