Решение № 7341 от 21.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по жалба на директора на Агенция Митници срещу решение 687/17.01.2022г. постановено по административно дело 823/2021г. по описа на Административен съд /АС/ - Хасково. В касационната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорват се изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Иска оспорваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което Заповед 954/22.07.2021г. на директора на Агенция Митници да бъде потвърдена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Алтернативно при отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация П. Зафиров, чрез процесуалния си представител адв. Зафирова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмено становище. Иска съдът да отхвърли жалбата и да потвърди оспореното решение, като правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, в изпълнение на съдопроизводствените правила и процесуалния закон, обосновано и мотивирано. Претендира разноски по представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС Хасково е отменил Заповед 954/22.07.2021г. на директора на Агенция Митници. Съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на установените в Закона за държавния служител /ЗДСл./ процесуални правила. Приел е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в нарушение на изискванията на материалния закон. Посочил е, че независимо, че заповедта формално отговаря на изискванията на закона, същата липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Посочил е още, че липсват преки или косвени доказателства за виновно извършени от оспорващия конкретни действия и бездействия, нарушаващи изброените в заповедта етични правила, поради което не може да се приеме за доказано от дисциплинарно наказващия орган, че служителят не е спазил изискванията на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител, Закона за митниците, ЗДСл. и длъжностната характеристика. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Доводите за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционния съд. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. В този смисъл обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед липсват изложени фактически основания - конкретни действия или бездействия на оспорващия за което е прието, че представлява нарушение на посочените в заповедта норми от Кодекса за поведение на митническия служител, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и на посочените текстове от длъжностните характеристики на лицето, очертаващи допуснато дисциплинарно нарушение. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите факти и обстоятелства, при които е постановен. Самото посочване за неизвършен ефективен митнически контрол не е достатъчно, за да се приеме, че е налице нарушение на служебните задължения. Следва не само изрично да се посочи какъв следва да е извършеният ефективен митнически контрол, но и от къде произтича това задължение и едва след това да се приеме, че при неизпълнение е налице нарушение на служебната задължения. Нарушението е съществено и води до отмяна на акта, без да се обсъждат останалите доводи по същество. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски следва да бъде уважена, като касатора бъде осъден да заплати сумата 300 лева възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение