Решение № 47 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4600/2021 г.

Решение № 47 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4600/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано по молба вх. № 269795/13.08.2021 г. на "ЕНЕС БИЛД" ООД, представлявано от управителите М. Т. и Х. С., чрез адвокат М. Д. от АК - Бургас, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 44/12.08.2020 г. по гр. д. № 114/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което са уважени исковете на Л. З. Ш., И. Н. Ш. и С. Н. Ш. против М. К. М., А. П. З. и "Енес билд"ООД за унищожаване поради измама по чл. 29 ЗЗД на упълномощителната сделка от 05.02.2014 г., с която Н. И. Ш. и Л. З. Ш. са упълномощили А. П. З. да извършва правни действия; за недействителност на преупълномощителната сделка от 27.03.2014 г. поради действия без представителна власт по отношение на А. П. З., М. К. М. и "Енес билд" ООД, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД; за обявяване на сключения въз основа на тях договор за покупко-продажба на недвижими имот с нот. акт № 25 от 07.02.2014 г. на нотариус с рег. № *** от Нотариалната камара, за недействителен и е уважен предявения иск срещу дружеството на основание чл. 108 ЗС. Молителят се позовава на ново обстоятелство, въз основа на ново писмено доказателство, което счита, че е от съществено значение за изхода на делото – в стария регулационен план от 1931 г. на [населено място], имотът, придобит от дружеството-молител с обявения за недействителен договор за покупко-продажба от 2014 г. в съдебното решение, чиято отмяна се иска, е записан като "л. на Н. Ш. ". Изложени са твърдения, че това обстоятелство му е станало известно през м. юни 2021 г., когато е удостоверено верността на копието от ОСЗ Несебър, с оглед на което счита, че е възникнало съмнение за правото на собственост на ищците по приключилия правен спор с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От Л. З. Ш., И. Н. Ш. и С. Н. Ш., всички чрез адвокат П. Т. от АК–Бургас, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите на молителя като считат, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От М. К. М. и А. П. З. не е подаден писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като прецени изложените от страните доводи и данните по делото, намира молбата за отмяна за неоснователна поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новото обстоятелство трябва да е съществувало преди постановяване на решението, за да бъде взето предвид от съда и да е от съществено значение за изхода на делото, т. е. фактите от значение за спорното правоотношение да не са били взети предвид, но да са съществували към деня на приключване на устните състезания и въз основа на тях съдът да направи различен извод за правнорелевантните към приключилия спор обстоятелства. В този случай, влязлото в законна сила съдебно решение ще е неправилно, тъй като няма да отразява обективно релевантните за спора обстоятелства, за което е предвиден реда за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая, молителят се позовава на ново обстоятелство, във връзка с което представя писмено доказателство, което обаче е неотносимо към производството по чл. 307 ГПК, в което съдът извършва проверка дали са налице на предпоставките за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Извлечението от стария регулационен план от 1931 г. на [населено място], не може да се приеме за ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото, което налага еднозначен извод за различни фактически обстоятелства, приети с влязлото в сила съдебно решение за собствеността на имота, тъй като чрез него се установява местоположението на поземлените имоти по граници и площ, а не принадлежност на правото на собственост, т. е. записванията в плана не са титул за собственост. Отделен е въпросът, че собствеността на имота се удостоверява с писмени доказателства, издадени по надлежния ред в много по-късен момент от посоченото в стария план от 1931 г. Ето защо не е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение поради необходимост от повторно разглеждане на правния спор. От Л. З. Ш., И. Н. Ш. и С. Н. Ш., всички чрез адвокат П. Т. от АК–Бургас са поискани разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.09.2021 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г. о.