Решение № 4941 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12750/2017 г.

ВАСVII отделение17.04.2018 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 5411 от 18.09.2017 г., постановено по адм. дело № 983/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по настоящото дело. Решението е окончателно .

Мотиви

Решение № 4941 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12750/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "И.", Столична община срещу Решение № 5411 от 18.09.2017 г., постановено по адм. дело № 983/2017 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. С обжалваното решение, е отменена Заповед № РИВ-16-РД-09-209/05.12.2016 г. на кмета на Столична община, район "И." В ЧАСТТА, с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - публична общинска собственост - улична регулация - срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на 1 бр. преместваем обект - позиция 10 - павилион по общински типов проект - преместваем търговски обект за услуги от 6,5 кв. м., и е върнато делото като преписка на кмета на Столична община, район "И.", за довършване на процедурата по конкурса, която да започне от проверка допустимостта на офертите на участниците и последващата им оценка и класиране, съобразно указанията на съда и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касаторът - кмет на район "И.", Столична община оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за неправилни мотивите на първоинстанционния съд по отношение удостоверителните документи за задължения по чл. 162, ал. 2 ДОПК. Твърди, че жалбоподателите са представили удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК и удостоверение за липса на задължения за местни данъци и такси, но не са представили удостоверение за останалите вземания по чл. 162, ал. 2 ДОПК, а само декларации. Ответникът - "Е. Д. А. Груп" ООД, чрез адв. С., счита че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати, тъй като е налице влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 9040/2017 г., с което спорът по законосъобразността на Заповед № РИВ-16-РД-09-209/05.12.2016 г. на кмета на Столична община, район "И.", е решен като заповедта е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган. Ответникът - "Л. И." ЕООД, не взема становище по жалбата. Ответникът - "Б. С." ЕООД, също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, но по съображения, различни от изложените в жалбата: С обжалваното решение е отменена Заповед № РИВ-16-РД-09-209/05.12.2016 г. на кмета на Столична община, район "И." В ЧАСТТА, с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - публична общинска собственост - улична регулация - срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на 1 бр. преместваем обект - позиция 10 - павилион по общински типов проект - преместваем търговски обект за услуги от 6,5 кв. м., и е върнато делото като преписка на кмета на Столична община, район "И.", за довършване на процедурата по конкурса, която да започне от проверка допустимостта на офертите на участниците и последващата им оценка и класиране, съобразно указанията на съда За да постанови този резултат съдът е приел, че е оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при несъобразяване с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3 - т. 5 АПК. При извършена служебна проверка съдът установи, че с влязло в сила на датата на постановяването му съдебно решение № 14586 от 29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9040 по описа за 2017 г. на ВАС, е оставено в сила решение № 3649 от 31.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2406/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на "Г. Б." ООД (друг участник в конкурса), заповед № РИВ16-РД09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община - Район "И." е отменена като незаконосъобразна, в частта с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - улична регулация - срещу КАТ до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на преместваеми обекти - позиция 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. С решението на ВАС, делото е върнато като преписка, с указания конкурсът за процесните обекти да се проведе отначало, като изискванията на конкурсната документация трябва да са ясни и да следват предварително зададените критерии, по които ще се извършва допускането и класирането на участниците. Органът е задължен да стартира нова процедура, при която да се съобрази с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От изложеното следва, че спорът за законосъобразността на заповед № РИВ16-РД09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община - Район "И.", в частта с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - улична регулация - срещу КАТ до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на преместваеми обекти - позиция 10, е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с който заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК ), приложим на основание чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Наличието на влязло в сила решение по оспорването на заповедта, съгласно чл. 159, т. 6 АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил в хода на съдебното производство, преди постановяването на оспореното в настоящото производство съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, като част от задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, наведени в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

2