Решение № 14182 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2018 г.

Решение № 14182 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Н., [гражданство], чрез процесуалния й представител адв. Гитева, против Решение № 6842 от 20.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10037/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Илиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на С. Н., [гражданство], срещу Решение № 11077 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на установените по делото факти административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Посочените от нея причини за напускане на страната й по произход са, че е била заплашвана от доведения си баща и от бившия си съпруг, с когото били разделени от две години, както и че е искала да смени религията си - от мюсюлманска, в християнска. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че изтъкнатите от чужденката причини не обосновават извод, различен от този на административния орган. От анализа на отговорите, дадени от търсещата убежище при проведеното с нея интервю се установява, че истинските мотиви за напускане на страната и по произход са икономически. Опитала се е да премине транзитно през територията на Република България за да достигне Германия или Австрия, след което да помогне на майка си да отиде при нея. Изрично е заявила, че единствената и цел е да получи документ, с който да отиде в Германия. Правилно е прието от първоинстанционни съд, че не може да се приеме от изложените при изслушването й твърдения, че е приела християнска религия и на това да се основават притесненията й за завръщане в страната по произход. Само по себе си изявлението, че касатора желае да смени религията си, не може да доведе до извод, че само на това основание би могла да бъде преследвана в страната си на произход. На следващо място твърденията на жалбоподателката не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход С. Н. да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е налице риск от такова преследване. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Иран поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от нея в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е била принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Мотивите й са били лични и по икономически причини. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на лични причини и поради това, че стремежът й е бил да достигне до западна Европа, както и към по-добър стандарт на живот. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ако е имало реално посегателства и преследване за чужденката в държавата й на произход, то би следвало достигайки в държава от ЕС да поиска при първа възможност закрила. В тази връзка, съдът от първата инстанция е изследвал цялостната обстановка в Иран, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло и извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо нея, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Видно е от доказателствата по делото, че търсещата закрила не е имала никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка, както и, че спрямо нея не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. На следващо място от представената по делото справка вх. № МД-1418 от 30.11.2016 г., както и тази представена пред касационната инстанция справка вх. № МД-670 от 02.10.2018 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ се установява, че в Иран по отношение на сигурността, ситуацията е нестабилна, но не може да бъде характеризирана като ситуация на въоръжен конфликт. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденката. Не се установява спрямо нея и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Иран тя би била изправена пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. При неустановяване по делото наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбите на чл. 9, ал. 8 ЗУБ по отношение на търсещата закрила правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. Следва да се отбележи, че от представената по делото докладна записка на ДАБ се установява, че кандидата за статут самоволно е напуснала РПЦ- София и е в неизвестност от 19.06.2018 г., което потвърждава извода на първоинстанционния съд за нежелание на жалбоподателката да получи убежище в Република България. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,