Решение № 2922 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12638/2008 г.

Решение № 2922 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12638/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Пенчев Иванов, жив. в с. Коритен, срещу решение № 997/10.07.2008 г. по ахд № 2297/2007 г. на Варненски административен съд, първо отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 08 - 000123/16.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, в частта, потвърдена с решение № 692/15.10.2007 г. на заместник -директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с обжалвания РА законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 15 831, 50 лв. и лихва в размер на 1806, 70 лв. на жалбоподателя за данъчен период м. 08.2006 г. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС (отм.), считано от 25.11.2005 г. През ревизираните данъчни периоди 25.11.2005 г. - 31.01.2007 г. е извършвал основно дейността растениевъдство. През процесния данъчен период, видно от приетите по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот и нотариално заверени договори за покупко - продажба на МПС, касаторът е извършил продажби на работилница за трактори за сумата 48 069 лв. и на земеделска и горска техника на обща стойност 33 400 лв. - а именно: трактор ЮМЗ 6Л, ремарке 4 т. с цистерна 5 т., ремарке тракторно 4 т., челен товарач ("фадрома"), колесен трактор ЮМЗ - 6 КМ, колесен трактор МТЗ -1025, като купувач е "Миг 06" ООД. През м. 08.2006 г. жалбоподателят е продал на същото дружество и друга земеделска и горска техника на стойност 13 520 лв. - пръскачка, брани, плугове, култиватор, агрегат и т. н. Продавачът не е издал фактури за тези продажби и не е начислил ДДС върху стойността на продадените вещи по реда на чл. 55 ЗДДС (отм.). С оглед обстоятелството, че жалбоподателят се е занимавал с растениевъдство, продадените работилница за трактори и земеделска и горска техника представляват дълготрайни материални активи по отношение на упражняваната от него основна независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Продажбата на тези ДМА е облагаема доставка на стока и жалбоподателят е бил длъжен да начисли ДДС. Не се касае за продажба на лични вещи, служещи за задоволяване на лични нужди, предвид описанието им. Неоснователно е възражението, че два от тракторите и ремаркето са съсобствени на жалбоподателя със сестра му, тъй като договорите за продажба са единствено от името на жалбоподателя и са нотариално заверени - тоест жалбоподателят е фигурирал като единствен собственик в свидетелствата за регистрация. Касаторът не спори по делото, че упражняваната от него дейност растениевъдство е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗДДС (отм.), а оспорва единствено, че осъществените от него продажби не са по занятие. В случая от значение е, че продадените движими и недвижима вещ са дълготрайни материални активи по отношение на дейността растениевъдство и при продажбата им следва да се начисли ДДС по реда на чл. 55 ЗДДС (отм.), а не дали лицето продава системно активите си или еднократно. Без значение би било и ако продажбите са с цел преустановяване на дейността. Възражението за съсобственост върху двата трактора и ремаркето е недоказано, тъй като при тези продажби нотариусът проверява дали всички съсобственици (когато е налице съсобственост) са страни по договора за продажба. Нотариалната заверка на договорите правилно е преценена от съда като доказателство в подкрепа тезата на ответника, че жалбоподателят е бил единствен собственик на двете моторни - превозни средства и ремаркето. В случай, че свидетелството за регистрация е било на името на общия наследодател на жалбоподателя и сестра му, нотариусът не би удостоверил продажба от името само на единия наследник. При липса на други годни доказателства и доказателствени средства относно спорния факт, изводът на съда е обоснован и законосъобразен. Решението на съда е съобразено с приложимите и цитирани от него материалноправни норми и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение