Решение № 11118 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2018 г.

ОТМЕНЯ Решение № 1253/25.06.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2835/2017 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Манушев срещу Решение № 1253/25.06.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2835/2017 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 2744/04.10.2017 г. на зам. -кмета на община Бургас, нареждаща премахването като незаконен на строеж "Масивна постройка" в поземлен имот, публична общинска собственост - ул. "Индже войвода", между о. т. 57 и о. т. 59, кв. "Победа", гр. Бургас. Ответникът – зам. -кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас, е на становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна. Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. В неизпълнение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е проявил процесуална активност и на оспорващия не са дадени указания за представяне на доказателства в подкрепа на твърдението му, че строежът, предмет на премахване, е негово единствено жилище. От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, респ. на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде извършена при наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни такива; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващия; съществуването на друго жилище за задоволяване на жилищните му нужди; предлагала ли е община Бургас алтернативно настаняване в жилище от общинския жилищен фонд и др. Липсата на фактически установявания по тези въпроси препятства контрола на касационната инстанция за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Решението следва да бъде отменено на процесуално основание и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране на относимите доказателства (в този смисъл Решение № 10329/3.07.2019 г. по адм. дело 14131/2018 г. и Решение № 6783/8.05.2019 г. по адм. дело № 14679/2018 г. на ВАС). При новото разглеждане на делото съдът трябва да изследва и предпоставките за търпимост на незаконния строеж по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г., тъй като изложения в тази насока мотив на първоинстанционния съд е бланкетен и въпросът за търпимостта на сградата практически не е обсъждан. По претендираните разноски следва да се произнесе АС – Бургас при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 1253/25.06.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2835/2017 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.