Решение № 7884 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2011 г.

Решение № 7884 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, против решение № 2743/6.06.2011 г., постановено по адм. дело № 9622/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което по жалба на "Ариленьо" ООД, с. Осоица е отменен Ревизионен акт № 2300-900586/11.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1554/18.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП и на дружеството е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 13 650,00 лева за данъчен периоди от м. 05.2007 г. С решението е осъден директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, да заплати на "Ариленьо" ООД, сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че е налице хипотезата на § 18, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗДДС и е признал правото на данъчен кредит. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ариленьо" ООД, чрез представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и съображения и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отменен по жалба на "Ариленьо" ООД, с. Осоица, Ревизионен акт № 2300-900586/11.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1554/18.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София и на дружеството е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 13 650,00 лева за данъчен периоди от м. 05.2007 г. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалвания пред него акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По делото не е било спорно, че през месец април на 2007 г. жалбоподателят е бил лице - получател на доставки от Италия при условията на вътреобщностно придобиване. Извършени са две доставки през м. април 2007 г., за което на 12.04.2007 г. и на 15.04.2007 г. са издадени 2 бр. фактури. Предмет на доставката по фактура №....... 01/12.04.2007 г. е товарен автомобил Фиат ISO, а по фактура №...... 01/15.04.2007 г. - циркуляр, лазер за многолистов циркуляр, банциг, компресор двойно обрязващ, подаващо устройство с транспортна лента и резервни части. Представени са и транспортни документи (ЧМР) от 12.04.2007 г. и 16.04.2007 г., касаещи транспорта на визираните стоки, от които е видно, че същите са доставени в България на 19.04.2007 г. Задълженото лице е приложило разпоредбата на § 18, ал. 4 от ПЗР на ЗДДС, като е издало протоколи № 6/30.05.2009 г. и № 7/30.05.2009 г., в които описва доставените стоки по ВОП и посочва, че данъчното събитие е възникнало на 19.04.2007 г. Протоколите са включени в Дневника за покупки за м. 05.2009 г. и е начислен ДДС по ВОП в размер на 13 650,00 лева. Установено е било, че на дружеството е извършена предходна ревизия, с обхват - определяне на задължения по ЗДДС за периода от 19.04.2007 г. до 30.04.2008 г. Производството е завършило с влязъл в сила Ревизионен акт № 800441/8.12.2008 г. За същите ВОП органите по приходите са констатирали неправомерно начисляване на ДДС и издаване на протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като според тях вносителят, към датата на вноса е нерегистрирано по закона лице. За да издаде оспорения РА органът по приходите е приел, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за оспорващия, защото към момента на извършването на процесните вътреобщностни придобивания, той не е бил регистриран по ЗДДС, поради което не са налице условията за прилагане на разпоредбата на § 18, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. Според ревизиращият екип, дружеството не е следвало да извършва корекция по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, защото данъчните събития са настъпили преди 19.04.2007 г., т.е. не е налице техническа грешка в изписване на тази дата Съдът не е възприел този извод на органът по приходите, като се е позовал на разпоредбата на § 18, ал. 4 ПЗР на ЗИД на ЗДДС, в сила от 1.01.2009 г. Според съда по силата на тази норма, регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа, на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Вземайки предвид, че в случая между страните не е имало спор, че осъществените вътреобщностни придобивания на стоки от Италия ще се използват за осъществяване на последващи облагаеми доставки, както и това, че протоколите са включени в дневниците за покупки, като в същите като дата на настъпване на данъчното събитие са отбелязани датите на издаване на двете фактури, съдът е приел, че е възможно за тях да се признае право на данъчен кредит. В последствие с оглед законовите изменения са издадени протоколи № 6/30.05.2009 г. и № 7/30.05.2009 г., на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, където като дата на настъпване на данъчното събитие е посочено 19.04.2007 г., когато стоките са получени в България, което е видно от представените товарителници. За да направи своя извод съдът се е позовал на чл. 63, ал. 2 от ЗДДС съгласно който данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 от с.з. възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната, т.е. в случая данъчното събитие е настъпило на 19.04.2007 г. - датата, на която дружеството е било регистрирано по ЗДДС. При тази фактическа обстановка и с оглед влезлите в сила изменения на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), въвеждащ разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (OB, L 346/6 от 29 декември 2007 г.), и предвид решение на СЕО от 8.05.2008 г. по обединени дела С-94 и С-95 от 2007 г., тълкуващо приложението на чл. 18, § 1, б. "г" и чл. 22 от Шеста директива 77/388, съдът е направил извода, че след като регистрираното лице не е приложило принципа на обратното начисляване на ДДС по получена от него доставка на стока или услуга и впоследствие приходната администрация начисли този данък и го вмени като задължение на лицето, тя не може същевременно да не му признае правото на данъчен кредит. Приел е, че съобразно с тълкуването на § 1, б. "г" на чл. 18 и на чл. 22 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/17, и на съответстващите им норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 1.01.2007 г., както и на ал. 2 вр. ал. 1 вр. ал. 3 на § 18 от ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 106 от 2008 г.) се налага извод за недопустимо отказването на правото на приспадане на данъчен кредит за ДЗЛ, когато самоначисляването и упражняването на правото на приспадане е след сроковете, визирани в чл. 71, ал. 2 от закона, както и когато не са спазени някои от изискванията за начисляване. Изричната разпоредба на ал. 4 на § 18 от преходните и заключителните разпоредби на посочения закон урежда с обратно действие като правомерно упражнено правото на данъчен кредит от регистрирано лице - получател по доставка или вносител, за което е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки по които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон. Посочил е, че по силата на тази норма при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В случая доставката не е била укрита, за нея е имало данни в счетоводството и дружеството, към момента на настъпване на данъчното събитие е било регистрирано по ЗДДС. Независимо от обстоятелството, че е налице влязъл в сила ревизионен акт за същия период след като е налице техническа грешка при отразяване на датата на настъпване на данъчното събитие по процесните доставки и същата е била отстранена по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, то за "Ариленьо" ООД са налице изискуемите предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. По тези съображения е отменен акта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото не е имало спор по фактите, а само по приложението на материалния закон. Настоящата инстанция счита за правилен извода на решаващият съд, че в случая е приложима нормата на § 18 от ЗИДЗДДС, според който, регистрираните лица - получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице - платец по Глава осма, до влизането в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон, а съгласно ал. 4 на същия регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Издаденият протокол не се включва в дневника за продажби, когато дължимият по доставката данък е начислен от регистрираното лице или от органите по приходите за предходен данъчен период. От тази разпоредба следва, че дори и при наличието на влязъл в сила РА, с който е отказано право на данъчен кредит по доставка с обърнато данъчно задължение на регистрираните лица се дава възможност макар и в последствие да упражнят това свое право. Настоящият случай попада точно в тази хипотеза, тъй като е налице влязъл в сила РА, с който не е признат данъчен кредит за процесния период. Кредита не е бил признат поради това, че е прието, че лицето не е регистрирано по ЗДДС, след като е имало безспорни данни в счетоводството, че стоката е получена в РБългария на 19.04.2007 г., от която дата лицето вече е имало регистрация по ЗДДС. Впоследствие тази грешка е коригирана предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗДДС, според която, данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната. Безспорно в случая е допусната грешка при определяне на датата на доставката в протоколите издадени по реда на чл. 117 ЗДДС. В ал. 2, т. 4 на цитираната разпоредба е посочено, че в протокола се посочва датата на възникване на данъчното събитие и в случая грешката е коригирана съгласно чл. 126, ал. 3 ЗДДС. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че неправилно не е признато правото на данъчен кредит по процесните доставки и като е отменил акта е постановил правилно решение което следва да се остави в сила. При този изход на спора по делото не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - състав на първо отделение,