Решение № 13661 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2009 г.

Решение № 13661 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Райна Дамянова Вълчева от гр. София, подадена против решение от 16.12.2008 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III Е състав по адм. д. № 04324/2006 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Железчев и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния и на процесуалния закон. Според жалбоподателката съдът е решил делото при непълнота на доказателствата, както и без да конституира като заинтересовани страни и да призове останалите наследници на Стойка Велева Стойкова. Касаторката възразява срещу извода на съда за застроеност на зелено оцветената част от имота по букви Б-Ф-Х-Т-Б от скицата на вещото лице и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да приеме, че имотът не е застроен с надлежно издадени строителни разрешения. Ответникът - Столична община, район "Искър" оспорва жалбата с писмено възражение, с което пледира за оставяне в сила на съдебното решение и отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението, защото при постановяването му е преценен доказателствения материал по делото, като е направен обоснован извод за законосъобразността на заповед № 692/02.06.2006 г. на кмета на Столична община - район "Искър". Посочено е, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се изследват единствено обстоятелствата по застрояваното на имота, чието възстановяване се иска, без да се изследва правото на собственост, касаещо негово възстановяване. Извън предмета на разглеждане са и обстоятелствата относно законосъобразността на извършено строителство върху имота. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 16.12.2008 г. е отхвърлена жалбата на Райна Дамянова Вълчева от гр. София срещу заповед № 692/02.06.2006 г. на кмета на Столична община - район "Искър", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решението по преписка № 94 - Р - 5/05.01.2006 г. по протокол от 12.01.2006 г. на техническата комисия при СО - район "Искър", с което имот пл. № 30098, к. л. 555, м. "Широка поляна", сега попадащ в кв. 25Б, УПИ I - отреден за "НИИ по строителни материали", кв. 25А, УПИ I - "за производство и складове", по плана на НПЗ "Искър - юг", е определен като застроен. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения и несъответствия с нормативните разпоредби на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В мотивите на решението са обсъдени възраженията на жалбоподателката и въз основа на приета съдебно - техническа експертиза е преценено, че цялата площ на имота от 4540 кв. м. е заета от строителни дейности и съображения - реализирани на място сгради със сервитутни отстояния, улици и асфалтирана площадка, ползвана за склад на открито. Съдът се е позовал на текста на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и на § 5, т. 38 от ЗУТ относно наличието на "строежи" по смисъла на тези норми и е извел верен извод, че липсва свободна от застрояване площ в процесния имот. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които да изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с атакуваното решение точно е установено, че цялата площ от процесния имот е заета от строителни мероприятия, които безспорно са осъществени и реализирани. Касае се за комплексни мероприятия, включващи сгради и съпътстваща структура, които представляват застроена площ по смисъла на ЗСПЗЗ. Относно оплакването на касаторката, че делото не е изяснено от фактическа страна, решаващият съдебен състав счита, че неизяснената фактическа обстановка не съставлява касационно основание и самата жалбоподателка е следвало да изиска своевременно представяне на доказателства в подкрепа на твърденията си. С оглед забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, новопредставените доказателства относно разрешения за строеж от 2004 и 2005 г. и заповеди по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за други съседни имоти не следва да се обсъждат в касационното производство. Освен това посочените по-горе писмени доказателства са неотносими съм настоящия правен спор, защото заповедите по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са по отношение на други лица и имоти и не могат да ползват касаторката. По отношение приложените към писмената молба на жалбоподателката разрешения за строеж, съдът счита, че също не следва да се обсъждат в това производство, защото в него се установява само фактическата застроеност на имота, а не законосъобразността на осъщественото застрояване и кога е реализирано то. Това са въпроси, които са относими към процеса по възстановяване на собствеността, който се извършва от съответната Общинска служба по земеделие, която е компетентният орган, произнасящ се по посочените обстоятелства в производство по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Относно възражението на касаторката, че първоинстанционният съд е решил делото без да конституира като заинтересовани страни и да призове останалите наследници на Стойка Велева Стойкова, настоящият съдебен състав счита за неоснователно. Касационната жалбоподателка не разполага с процесуалната възможност да защитава чужди права, поради което тя няма как за релевира твърдяни от нея нарушения по отношение на трети лица. Освен това останалите наследници са имали възможност да подадат жалба пред Софийския градски съд, но не са го направили. Следва да се има предвид, че посочените лица са разполагали с право да се ползват от разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК - да подадат касационна жалба, въпреки че не са участвали в делото, но също не са ползвали тази възможност. Относно конкретните оплаквания на жалбоподателката във връзка с изводите на Софийския градски съд за застроеност на зелено оцветената част от имота по букви Б-Ф-Х-Т-Б от скицата на вещото лице, решаващият съдебен състав счита, че са неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил тази част от приетата съдебно-техническа експертиза и уточнението на вещото лице, че спорната площ е заета от асфалтова площадка, използвана за открита складова площ, от което е изведено обосновано заключение, че е част от осъщественото комплексно фактическо застрояване върху целия имот. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 9 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,