Решение № 2686 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2020 г.

Решение № 2686 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 654 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. № 742/20 г. Административен съд – Хасково, е отхвърлил жалбата на М. Ценов от гр. Хасково, [адрес], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 6500/5909#2 от 27.07.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който М. Ценов се изключва от подпомагане по мярка 212 и дължи възстановяване на 25% на получените до този момент компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони в размер на 3 139, 60 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Ценов от гр. Хасково. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Хасково е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Хасково. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. С процесното решение Административен съд – гр. Хасково е отхвърлил жалбата на М. Ценов от гр. Хасково, [адрес], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 6500/5909#2 от 27.07.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който М. Ценов се изключва от подпомагане по мярка 212 и дължи възстановяване на 25% на получените до този момент компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони в размер на 3 139, 60 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт/стр. 2 – 4 от решението, л. 189 от първоинстанционното дело/. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, при спазване на административно-производствените правила. Изложени са мотиви, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани, аргументите на първоинстанционния съд се изразяват в следното: 1. Посочено е, че съгласно чл. 8 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., заявления за подпомагане по мерките, посочени в чл. 1, ал. 1 /мярка 212 се подават съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда на подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. 2. Посочено е още, че съгласно чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 4 от същата Наредба № 5, заявленията се подават през периода от 01 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане и в случай, че заявлението съдържа всички задължителни данни за кандидатстване по най-малко една от описаните в чл. 1 схеми и мерки за подпомагане или има очертана площ, след обработка и контрол от ДФЗ $ РА, заявлението за подпомагане получава уникален идентификационен номер /УИН/. 3. Възпроизведени са разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. /задължения на кандидатите за подпомагане, в това число за подаване на заявление, последиците от неизпълнението, прекратяване на ангажимента в случай на форсмажорни или други извънредни обстоятелства. 4. Възпроизведени са и съответните разпоредби на Наредба № 11 и Регламент /ЕС/ № 65/2011 за тълкуване на понятието "форсмажорни или други извънредни обстоятелства". 5. Посочено е, че по делото няма спор, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане по мярката за кампанията за 2017 г. 6. Изложено е основното възражение на жалбоподателя за настъпили причини, които са го възпрепятствали да изпълни ангажимента по мярката. 7. Решаващият съд е приел направеното възражение за неоснователно с мотив, че настъпилата законодателна промяна - § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ вменява определени задължения на жалбоподателя в качеството му на наемател на пасища и мери от държавния и общинския поземлен фонд, но този факт не съставлява нито форсмажорно, нито изключително обстоятелство. Отделно от това по делото липсват данни жалбоподателят да е спазил изискванията на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 и в указания срок да е уведомил ДФЗ – РА за наличието на такива обстоятелства. 8. Изложени са мотиви, че няма пречка в един и същ административен акт да бъде инкорпорирано както изключването на кандидата от подпомагане на мярката така и и определяне на сума за възстановяване. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решението на Административен съд – гр. Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на М. Ценов се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е изискал и не е приложено по делото подаденото заявление за подпомагане на заявителя за 2016 г., както и доказателства за извършено заплащане. Твърди се още, че при постановяване на решението административният съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като изводите му за правилност на оспорения административен акт са едностранчиви без да бъдат взети предвид всички доказателства по делото. На трето място се прави оплакване по отношение на необоснованост на изводите по прилагане на нормата на чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. във вр. с чл. 14 от същата наредба с събраните доказателства по делото. На четвърто място се прави оплакване, че Административен съд – Хасково не е изяснил един от основните въпроси свързани с кампания 2016 г. и следващите от поетия ангажимент по ПРСР за периода 2007 – 2013 година. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че жалбоподателят в качеството си на бенефициент е поел многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" с подаването на заявление с УНИ 26.23.0513/15317. Установено е още, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане с декларираната мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в район с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за 2017 г. По същата мярка на касатора са изплатени суми както следва: за първата година от ангажимента – за кампания 2013 г – заплатени 4 044, 20 лв.; за втората година – 2014 г. - заплатени 4 114, 03 лв.; за третата година от ангажимента – 2015 г. – заплатени 4 085, 28 лв. и за четвъртата година – 2016 г. заплатени 314, 88 лв. Административният орган е приел, че с неподаването на заявление за подпомагане по декларираната мярка 212 за 2015 г. са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Предвид изложените факти и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. административният орган е издал оспорения АУПДВ, с който е изключил жалбоподателя от подпомагане и е задължил същото да възстанови сумата от 3 139, 60 лв., съставляваща 25 % от получената до този момент сума за подпомагане. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че така издаденият акт е законосъобразен. Настоящата съдебна инстанция споделя този него извод и го намира за обоснован на фактите по делото и в съответствие с материалния закон. Направените от касатора оплаквания, свързани с несъбиране от първоинстанционния съд на поискани от него с жалбата писмени доказателства, е неоснователно. От една страна въпросното заявление за подпомагане за 2016 г. е приложено по делото ведно с административната преписка – л. 32 от първоинстанционното дело относно УНР и входящ номер на общо заявление за подпомагане и л. 46 – 49 от административното дело относно самото заявление. От друга страна спорът в случая е свързан не с неподаването на заявление за 2016 г., а с неподаването на заявление за 2017 г. Направените от касатора оплаквания, свързани с допуснати други нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в едностранна преценка на доказателствата, също не могат да бъдат споделени. Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е възпроизвел и тълкувал относимите правни норми за спора, събраните по делото доказателства, основанията на административния орган за издаването акта, съответно възраженията на задълженото лице. Обстоятелството, че въз основа на доказателствата съдът е направил изводи противни на твърдяното от жалбоподателя, не може да бъде разглеждано като допуснато съществено процесуално нарушение. Оплакванията в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, свързани с приложението на нормата на чл. 15 във вр. с чл. 14 на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., не могат да бъдат споделени. Нормата на чл. 14, ал. 1 от въпросната Наредба разпорежда, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, в процент според годината, след която е прекратен ангажимента. Разпоредбата на чл. 15 от Наредбата въвежда изключения от това правило, като определя, че разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Алинея втора на чл. 15 определя реда, по който се заявяват въпросните обстоятелства - случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. В случая няма спор, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане за 2017 г., съответно че не е уведомил в писмена форма наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Наведените в жалбата доводи, свързани с това, че неправилно решаващият съд е приел, че измененията на ЗСПЗЗ, извършени със ПЗР на ЗИД ЗСППП през 2015 г., по силата на които са прекратени договорите за ползване на пасища и мерки, съставляващи държавна или общинска земя, не съставляват форсмажорни или изключителни обстоятелства, съответно, че не е зачетено становището на ДФ "Земеделие", изразено в приложение писма по делото и издадена заповед на изп. директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/613 от 15.02.2019 г. за прекратяване на друг ангажимент по мярка 214 по същите причини, не могат да бъдат споделени. Въпросното писмо № 02-260-6500/10554#16 от 29.09.2020 г. /л. 9 от настоящето дело/ е във връзка с Наредба № 11 от 6.04.2009 г. по отношение на друга мярка 212, свързана с агроекологичен ангажимент. Със същата мярка е свързана и цитираната заповед № 03-РД/613 от 15.02.2019 г. Пак във връзка с тази мярка по делото е приложено и писмо № 01-6500/9559 от 08.11.2016 г. /л. 62 – 63 от първоинстанционното дело/ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София, изпратено и получено от М. Ценов на 18.11.2016 г., с което същия е уведомен, че в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем за земи от общинския и държавния поземлен ход на земеделските стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнението на дейности по Наредба № 11 от 6.04.2009 г., следва да представи доказателства в ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция в срок до 15 работни дни от датата, на която е получено писмото, като в случай на непредставяне на доказателства за прекратяване на договор за земи от общинския или държавния поземлен фонд, издаден от съответната компетентна институция, в срок от 15 работни дни от датата на получаване на писмото-искане и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации; ии, ДФЗ - РА има право да прекрати агроекологичния ангажимент. Въпросните Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и Наредба № 11 от 3.04.2008 г. имат сходни изисквания и режими както по отношение на задължението за подаване всяка година на заявления за подпомагане, така и относно реда и начина на заявяване на наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства за прекратяване на ангажимента. При това положение следва извод, че жалбоподателят М. Ценов е бил наясно с механизма, по който следва да заяви факта на прекратяване на договорите за наем на стопанисваните от него държавни или общински земи пред ДФ "Земеделие", която не е било извършено от негова страна. В същото време изменението на закона не е от вида на обстоятелствата, които нормата на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. определя като "форсмажорни или изключителни обстоятелства". Тълкуването на разпоредбата на § 15 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ – ДВ, бр. 61 от 2015 г., налагат извод, че договорите за наем на пасища, мери и ливади от общинския или държавния поземлен фонд не се прекратяват автоматично, а само когато не бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Привеждането на договорите в съответствие с изискванията на правната норма е обстоятелство, което е предоставено на волята на наемателя, поради което не може да се приеме, че изменението на ЗСПЗЗ от 2015 г. автоматично прекратява договорите за наем на такива земи. Което е още едно допълнително обстоятелство, че измененията на ЗСПЗЗ от 2015 г. съставляват форсмажорни или изключителни обстоятелства за прекратяване на изпълнението на поетия ангажимент по мярката. Доводите на касатора за неправилност на решението, свързани с приложеното на л. 17 от първоинстанционното дело писмо изх. № РД – 12 – 05-38-1/11.11.2019 г. на Областна дирекция "Земеделие" – Кърджали, с което той е уведомен защо не е допуснат до кандидатстване по отделните мерки по заявлението от 2016 г., също са неоснователни. За нея година жалбоподателят е изпълнил задължението си за подаване на заявление, за разлика от подаването на заявление за 2017 г. Отпадането на държането на земеделските земи от бенефициера не го освобождава от задължение да подаде заявление за подпомагане, като в същото време липсва изпълнение от негова страна за уведомление за форсмажорни или други изключителни обстоятелства по чл. 15 от Наредбата. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, Административен съд – Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,