Решение № 10467 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6772/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д. и Е. Б. Д. против решение № 17754/11.05.2026 г. постановено по адм. д. № 8134/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу Заповед № РКП25-РД56-285/17.07.2025г., издадена от кмета на район „Красна поляна“, Столична община, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Масивен строеж в дъното на имота-за втори етаж на жилищна сграда“, изградена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1106.181, представляващ УПИ ХV-504, кв.74а, находящ се в гр.София, [жк], [улица]. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът безкритично бил възприел тезата на административния орган, че възражение срещу констативния акт от 16.05.2025г. не било депозирано, докато всъщност касаторите били внесли такова възражение. Заповедта била издадена в нарушение на чл. 35, и чл. 6 от АПК и чл. 8 от КЗПЧОС. Искат отмяна на решението и отмяна на оспорената от тях заповед. Ответникът – кмет на район „Красна поляна“, Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, административният орган е наредил премахването на описания по-горе незаконен строеж. По делото е установено по несъмнен начин, че за строежа не са издавани строителни книжа, което безпротиворечиво го характеризира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Описаният строеж е невъзможно да бъде възприет като търпим такъв. Търпимостта на незаконни строежи е регламентирана в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В трите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ, са очертани три периода, през които ако строежът е изграден или започнат е търпим ако отговаря на конкретно посочени условия. С § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е предвиден нов четвърти времеви период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ЗУТ, и който четвърти период започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2001г.) С оглед годината на изграждането на строежа след 2018г., същият не попада в нито една възможните хипотези, които биха могли да го характеризират като търпим строеж. Не е налице твърдяното от касаторите съществено процесуално нарушение в административното производство, изразяващо се в необсъждане на подаденото от тях възражение. За да бъде годно основание за отмяна на административния акт, допуснатото нарушение на административно производствените правила следва да бъде съществено /чл. 146, т. 3 от АПК/. Правната доктрина и съдебната практика единодушно приемат, че съществено е това нарушение на процедурата, което ако не бе допуснато, то резултата от процеса би бил друг. В случая, дори да се приеме, че административният орган не е обсъдил депозираното от касаторите възражение, това не е лишило жалбоподателите да изложат своите възражения пред съда, когото са сезирали, както и да ангажират исканите от тях доказателства в съдебната фаза на процеса. Дори да не бе допуснато твърдяното нарушение на административната фаза на процеса, крайният резултат отново би бил същият, така че не е налице съществено нарушение на процедурата, налагащо отмяна на административния акт. Това е така, тъй като основният въпрос е налице ли са документи, които да установяват законността на процесния строеж. След като такива липсват и следователно строежът е незаконен, изниква втория въпрос – дали същият е търпим. Отговорът и на този въпрос е отрицателен по изложените по-горе съображения. Не е налице твърдяното противоречие с чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и в тази връзка за нарушение на принципа на съразмерност съдържащ се в чл. 6, АПК. Административният съд е достигнал до извода, че оспорената заповед не противоречи на чл. 8 КЗПЧОС, тъй като премахването на незаконния строеж представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Следва да се подчертае, че защитаваните права по чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС, между които, правото на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни. В чл. 8, ал. 2 от Конвенцията са дефинирани границите на допустимата намеса на държавата в правата по ал. 1. От тези граници е видно, че когато ограничението е предвидено в закона, какъвто е настоящия случай и е необходимо в едно демократично общество в интерес обществена сигурност, следва да се приеме, че засягането е пропорционално на целта, за която мярката се налага. Премахването е разпоредено в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира - чрез правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден обект, безопасността и здравето на живущите в него. Нещо повече – с влязъл в сила индивидуален административен акт е разпоредено премахването и на първия етаж от същата сграда, находящ се под процесния строеж. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – София град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 100,- €. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,