Решение № 15933 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7089/2017 г.

Решение № 15933 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7089/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. М. Т. от гр. С., против Решение № 2530/18.04.2017 г., постановено по адм. дело № 10317/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Принудителна административна мярка - използване на техническо средство тип "Скоба", за принудително задържане на пътно превозно средство по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, наложена на 5.10.2016 г., от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД при С. О.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената принудителна административна мярка бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът - Й. К. Д., на длъжност "контрольор автомобилен транспорт", той и шофьор, сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност" в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. М. Т. срещу Принудителна административна мярка - използване на техническо средство тип "Скоба", за принудително задържане на пътно превозно средство по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, наложена на 5.10.2016 г., от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД при С. О.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като наложена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, при спазване на материалноправните разпоредби и при съобразяване с целта на закона. Изложени са съображения, че налагането на принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е обвързано единствено с констатираното от контролните органи паркиране в обхвата на зона за платено почасово паркиране и незаплащане на дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Това са единствените правнорелевантни факти, които трябва да бъдат установени с оглед законосъобразното налагане на ПАМ и същите в конкретния случай са установени по безспорен начин. Решението е правилно. Предмет на производството е принудителна административна мярка "използване на техническо средство тип "скоба" за принудително задържане на пътно превозно средство по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, наложена на 5.10.2016 г. от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД при Столична община. Съдът е приел, че ПАМ е законосъобразна, с оглед на установеното нарушение на правилата за паркиране в "синя зона". Според чл. 55 от НОДТСО и т. 13 от заповед № РД-09-05-437/29.07.2015 г. на кмета на Столична община, максималното време за паркиране в "синя зона" е два часа, а съгласно т. 14 от заповедта, след изтичане на посоченото време водачът следва да напусне мястото за паркиране. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката е просрочила времето за паркиране. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че не е установено мястото за паркиране. Това обстоятелство не е било спорно в хода на производството. Контролните органи са установили паркиране в обхвата на "синя зона", за което има приложени писмени доказателства и са наложили процесната ПАМ. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на К. Ч., тъй като показанията на свидетелката не са конкретни. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед направеното възражение за прекомерност и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение