Решение № 2465 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2014 г.

Решение № 2465 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кръстьо Илиев Кръстев, гр. София, чрез проц. си представител адв. Георги Георгиев, против решение № 5551/25.08.2014 г., постановено по адм. д. № 10715/2013 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Кръстьо Кръстев против заповед № РДЧ30-314/19.08.2013 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, по чл. 225а ал. 1 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Със заповедта е наредено премахването на незаконен строеж "Надстройка на съществуващи сгради (двуетажна монолитна сграда, изградена в груб строеж), находяща се в гр. София, ул. "Брегалница" № 80. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено е, че строежът е изграден без наличието на изискуемите за това строителни книжа. Не се спори досежно обстоятелството, че Кръстев е подал заявление за узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, но процедура по узаконяване не е проведена. Не са налице доказателства за обжалване на мълчалив отказ и в тази връзка несъстоятелно е твърдението на касатора, че е налице мълчаливо съгласие за узаконяване. Правилно в решението си решаващият съд е постановил, в тази връзка, че произнасяне на компетентния административен орган не е било дължимо, тъй като искането за узаконяване е било подадено на 27.01.2004 г., т. е. след изтичане на законоустановения за това срок на 26.01.2004 г. Правилни са и изводите на АССГ за неприложимост на хипотезата, визирана в § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, с оглед на неоспорените доказателства, че строежът не е бил завършен преди 31.03.2001 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав