Решение № 7237 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2024 г.

Производството е по реда на чл. 227 от АПК. С решение 7650 от 20.06.2024 г. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, е отменил решение 6298 от 25.10.2023 г. на Административен съд София град, по адм. д. 6631/2023 г. и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с изслушване на експертиза. При новото разглеждане на делото жалбоподателят Крис-Март Интернешънъл ЕООД, поддържа подадената жалба срещу решение РЗМ 5800-179/32-31700 от 28.01.2022 г. издадено от директора на ТД Митница София и излага съображения за неговата незаконосъобразност. Административният акт е издаден в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на админисгративно прозводставените правила, което обуславя наличието на основанията но чл. 146, т. 3, т. 4 от АПК. Твърди, че решението не е мотивирано съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - не са изложени изчерпателно и аргументирано фактическите и правни основания за издаването на акта. В обжалваното решение, митническата администрация е била длъжна да изложи начина, по който е изчислена окончателната митническа стойност, от който да е видно, че са спазени условията посочени в чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При митническото оформяне на стоките са представени всички изискуеми и придружаващи документи, съгл. чл. 163 от Регламент (ЕС) 952/2013г., но тези документи не са анализирани правилно и изводите, които са направени не съответстват на съществуващата фактическа и правна ситуация. Изцяло декларативно е прието, че митническата стойност не може да бъде определена съгл. чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета. В цитираното Решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на СЕС е посочено, че е налице обосновано съмнение, тогава когато декларираната цена е по-ниска от средностатистическата с повече от 50%, т.е. като база за сравнение и анализ следва да се използва средностатистическа цена на сходни стоки. В обжалваното решение никъде не е посочено каква е средностатистическата цена, която се приема, като база за да се обоснове извод за необичайно ниски цени на стоките по декларациите. Счита, че митническият орган не е обосновал възникналите у него съмнения относно декларираната митническа стойност. Не е ясно как след като няма данни за единичната цена на стоките на територията на ЕС, митническият орган приема, че декларираните цени са по-ниски от справедливите, валидни за ЕС. Не е ясно и на каква базата е извършван сравнителния анализ - идентични, сходни, кои цени и на кои вносители са съобразени. Митническата стойност е определена, съгл. обжалваното решение, по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламеит (ЕС) 952/2013г. Според жалбоподателя в решението неправилно е прието, че методите, посочени в чл. 74, параграф 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013г. са неприложими. Твърди, че не са посочени митническите декларации, с които е направено сравнение. Иска да бъде отмените изцяло, като незаконосъобразно Решение РЗМ 5800-179/32-31700/28.01.2022 г. на Директора на ТД Митница София. Ответникът Директорът на ТД Митница София, оспорва жалбата, като намира административният акт за правилен и законосъобразен. Моли, жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба, като не са налице основания по чл.146 АПК за отмяна на акта. Определената митническа стойност в максимална степен отразява реалната икономическа стойност на оценяваната стока. Предлага жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, в изпълнение на разпоредбата на чл. 227, ал. 2 вр. ал. 1 АПК, за да се произнесе по спора, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение РЗМ 5800-179/32-31700/28.01.2022 г. на Директора на ТД Митница София e: 1 определен нов ТАРИК код за стока 32 по МДВ MRN 18ВG005800Н0079930/02.08.2018 г. електрически ръкохватки с кабел за електрически тротинетки - 1 колет - 4 броя - код по ТАРИК 8714999089; за за стока 11 по МДВ MRN 18ВG005800Н0102990/04.10.2018 г. домакински електрически уред за приготвяне на ориз - 1 колет - 1 брой - код по ТАРИК 8516609000; за стока 7 по МДВ MRN 19BG005808004928R0/15.03.2019 г. - сензорни датчици за автомобили - 1 колет - 300 броя - код по ТАРИК 9026208000; 2. определена е нова митническа стойност по 366 броя MRN, подробно описани в таблица 5 от диспозитива на решението; 3. определен е размер на публични държавни вземания за мито и ДДС по МДВ: мито в размер на 659 625.37 лв. и ДДС в размер на 1 487 298.39 лв.; 4. дружеството е задължено да заплати възникналите публични държавни вземания, съгласно таблица 6 и таблица 7 в общ размер на 1 852 019.88 лв.; 5. митническото учреждение е поставило стоките под режим - ТД Митница София ВС005800, да предприеме нормативно Регламентираните действия за вземане под отчет и досъбиране на дължимите държавни вземания, при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 105, параграф 3 и 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както следва: мито в размер на 448 616.52 лв., ведно с дължимата на основание чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 лихва върху сумата за мито, считано от датата на възникване за задължението (МДВ за внос) до датата на уведомяването с това решение. На основание чл. 114 параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е начислена лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване и ДДС в размер на 959 849.47 лв., ведно с дължимата на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във вр. с чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 лихва върху сумата за ДДС, считано от датата на възникване за задължението (МДВ за внос) до датата на уведомяването с това решение. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е посочено, че се дължи лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване; 6. митническото учреждение поставило стоките под режим - МБ София-Изток ВС005808, следва да предприеме нормативно Регламентираните действия за вземане под отчет и досъбиране на дължимите държавни вземания, при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 105, параграф 3 и 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както следва: мито в размер на: 116 134.45 лв., ведно с дължимата на основание чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 лихва върху сумата за мито, считано от датата на възникване за задължението (МДВ за внос) до датата на уведомяването с това решение. На основание чл. 114 параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 се дължи лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване и ДДС в размер на 327 419.44 лв., ведно с дължимата на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във вр. с чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 лихва върху сумата за ДДС, считано от датата на възникване за задължението (МДВ за внос) до датата на уведомяването с това решение. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, се дължи лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване; 7. корекциите да бъдат отразени в системите БИМИС и МИСВ; 8. да се вземат под отчет в Регистър за вземане под отчет, дължимите суми на основание чл. 104 и чл. 105 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. - главниците и дължимите лихви определени в решението с изключение на задълженията в МД, за които е изтекъл 5-годишния срок за уведомяване по чл. 103, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 Г., във връзка с чл. 13, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства и чл. 171, ал 1 от ДОПК - до 5 години от датата на възникването им, поради това, че митническото задължение е възникнало в резултат на действие, което към момента на извършването е основание за започване на наказателно преследване; 9. решение да се счита за уведомление на основание чл. 102 от (Регламент (ЕС) 952/2013 Г.); 10. решението подлежи на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването му на основание чл. 196, ал. 3 от ЗМ. След изтичане на този срок и когато изпълнението на решението не е спряно по реда на чл. 45 от (Регламент (ЕС) 952/2013 Г.) и чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от ЗМ, решението се изпраща за принудително изпълнение до компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Митническото решение се обжалва изцяло. С Решение 6298 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 6631/2023 г. по описа на АССГ, е отменено Решение РЗМ 5800-179/32-31700/28.01.2022 г. на Директора на ТД Митница София, но навсякъде в постановените мотиви са обсъждани единствено MRN 18ВG005800Н0079930/02.08.2018 г., MRN 18ВG005800Н0102990/04.10.2018 г. и MRN 19BG005808004928R0/15.03.2019 г., като обаче изложените мотиви не са във връзка със смененият им ТАРИК код. Останалите 366 броя МД, подробно описани в таблица 5, по отношение на които е определена нова митническа стойност въобще не са обсъдени от съда. С Решение 7650/20.06.2024 г. по адм. дело 1522/2024 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение 6298/25.10.2023 г. постановено по адм. дело 6631 по описа на АССГ за 2023 г. Съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, след като повторно отмени първоинстанционното решение на административния съд поради допуснато съществено процесуално нарушение, Върховният административен съд не може да върне делото за ново разглеждане, а е длъжен да постанови решение по съществото на спора, то на основание чл. 227, ал. 2 АПК делото е разгледано в открито съдебно заседание. За изясняването на спора от фактическа страна е назначена служебно съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ със задача вещото лице, след като се запознае с приложените по делото документи, част от административната преписка и приобщени в хода на съдебното производството, да извърши проверка на определената митническа стойност в хода на административното производство като посочи как е формирана; да провери начинът, по който е формирана договорната стойност, декларирана при вноса от дружеството; да извърши проверка относно плащанията осъществени от дружеството на внесените стоки и разходите във връзка с осъществения внос. Вещото лице е отговорило на поставените му задачи. Заключението на вещото лице е прието в проведено на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание и не е оспорено от страните. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, като компетентно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. При извършената преценка на акта, съдът намира, че е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в писмена форма с посочване на фактически и правни основания, които го обосновават. Първият спорен въпрос е свързан с определянето на нов ТАРИК код за стока 32 по МДВ MRN 18ВG005800Н0079930/02.08.2018 г. електрически ръкохватки с кабел за електрически тротинетки - 1 колет - 4 броя - код по ТАРИК 8714999089; за за стока 11 по МДВ MRN 18ВG005800Н0102990/04.10.2018 г. домакински електрически уред за приготвяне на ориз - 1 колет - 1 брой - код по ТАРИК 8516609000; за стока 7 по МДВ MRN 19BG005808004928R0/15.03.2019 г. - сензорни датчици за автомобили - 1 колет - 300 броя - код по ТАРИК 9026208000. За да определи нов ТАРИК код на стоките, митническият орган е извършил преглед на извадка от МИС-IIIA на всички декларации за внос и е установеновил, че стоките декларирани като: Електрически ръкохватки с кабел за електрически тротинетки - 1 колет - 4 броя по МД 18BG005800Н0079930 е декларирана с тарифен номер 8543709099. Декларираният тарифен номер е приет за неправилен, защото стоката представлява части за електрически тротинетки и съгласно Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, глава 87, позиция 8714 Части и принадлежности за превозните средства от 8711 до 8713, подпозиция 8714 99 Други, подпозиция 8714 99 90 Други ..части, то правилния тарифен номер би следвало да бъде 8714999089 със ставка на митото 4,7 % по единната европейска тарифа ТАРИК; Домакински електрически уред за приготвяне на ориз - 1 колет - 1 брой по МД 18ВG005800Н0102990 е декларирана с тарифен номер 8543709099. Прието е, че декларираният тарифен номер е неправилен. За да достигне до този извод, митническмият орган се е позовал на Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, глава 85, позиция 8516 Електрически водонагреватели и потопяеми водонагреватели; електрически апарати за затопляне на помещения, на почвата или за подобни приложения; електронагревателни апарати за фризьорски цели (например сешоари, апарати за къдрене, маши за къдрене) или за сушене на ръце; електрически ютии; други електронагревателни апарати за домакински цели; реотани, различни от тези в 8545, подпозиция 8516 60 - Други фурни; готварски печки, електрически котлони (включително масите за топлинна обработка на хранителни продукти), грилове и скари, подпозиция 8516 60 90 Други и е приел, че правилния тарифен номер би следвало да бъде 8516609000 със ставка на митото 2,7 % по единната европейска тарифа ТАРИК; Сензорни датчици за автомобили - 1 колет - 300 броя по МД 19ВG005808004928R0 е декларирана с тарифен номер 8543709099. Прието е, че декларираният тарифен номер е неправилен. За да достигне до този извод, митническият орган се е позовал на Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбиниранат номенклатура на Европейския съюз, глава 90, позиция 9026 Инструменти и апарати за измерванеили контрол на дебита, нивото, налягането или други променливи характеристики на течности или газове (например дебитомери, нивопоказатели, манометри, топломери), с изключение на инструментите и апаратите от 9014, 9015, 9028 или 9032, подпозиция 9026 20 -За измерване или контрол на налягането, правилния тарифен номер е 9026208000 със ставка на митото 0% по единната тарифа ТАРИК. В таблица 4 от решението е извършена промяната на кода. Настоящият състав намира, че тарифния код на процесните стоки е сменен неправилно от митническия орган. Съгласно чл. 78, § 1 МК след вдигане на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация, а според § 3 от същата разпоредба, когато последващата проверка на декларацията установи, че разпоредбите отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. При констатирана грешка относно посочване на тарифната позиция следва да се приложи посочения ред, уреден в чл. 78, § 3 МК. Отговорът на въпроса за правилното класиране на стоката изисква не само спазване на правилата за класиране на стоките, но и специални знания поради предмета на вноса. В случая не е изяснен конкретния предмет на вноса на горепосочените стоки, а митническият орган бланкетно и без да се позове на специални знания (назначаване на експертиза) е приел, че се касае за стоки които трябва да бъдат класирани в различен тарифен код. За да достигне до този извод е преписал единствено какво включва съответната позиция според Комбинираната номенклатура, без да изследва каквито и да е конкретни характеристики на процесните стоки. По изложените съображения, настоящият състав намира за неправилно извършеното ново тарифно класиране от митническият орган. В случая липсата на мотиви в митническото решение, не може да бъде санирана и същото следва да бъде отменено в тази част. Търговецът е класирал стоката Електрически ръкохватки с кабел за електрически тротинетки - 1 колет - 4 броя по МД 18BG005800Н0079930 правилно с тарифен номер 8543709099, Домакински електрически уред за приготвяне на ориз - 1 колет - 1 брой по МД 18ВG005800Н0102990 с тарифен номер 8543709099 и Сензорни датчици за автомобили - 1 колет - 300 броя по МД 19ВG005808004928R0 с тарифен номер 8543709099. Допълнителен аргумент за отмяна на митническото решение в посочената част е и обстоятелството, че от диспозитива на митническото решение не става ясно по какъв начин се отразява смяната на тарифния код на стоките на установените за досъбиране задължения за мито и ДДС. Вторият спорен въпрос е свързан с определянето на нова митническа стойност на стоки, касаещи 366 броя МРН, подробно описани в таблица 5 от митническото решение. По отношение на промяната на митническата стойност на стоките, настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, което кореспондира с приобщените по делото доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че процесните стоки са декларирани от дружеството на брой, а митническата стойност е определена от органа на килограм. От заключението на вещото лице е видно, че при определяне на стойността на брой и на килограм, се получава съществена разлика в стойността на стоките. Като пример на л. 87 от делото е посочено, че когато цената на стоката по МД 18BG005800H0125070 от 27.11.20158 г. се раздели на килограми се получава цена от 1.04 лв. на килограм, а когато цената на стоката се раздели на брой се получава сумата от 0.38 лв. за брой. Аналогично е положението и за останалите стоки. От заключението на вещото лице е видно, че митническата стойност на процесните стоки е определена по реда на чл. 70, § 3 МКС. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са посочени условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 3 МКС. Митническият орган не е посочил наличните данни на митническата територия на Съюза при използването на разумни способи. Посочването на информация от митническата информационна система без други мотиви за неприемане на митническа стойност определена по реда на чл. 70 от МК, не обосновава приложение на чл.74, § 3 от МК. Административният орган се позовава на базата на сравнителен анализ без изобщо да става ясно кои са анализираните данни, за какви стоки се отнасят и пр. Липсата на каквито и да е сравнителни данни, които да обосновават извода на решаващия орган относно по-ниската цена от обичайната на декларираните стоки, лишава съда от възможността да направи преценка относно законосъобразността на тези изводи. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на извлечение от СОМЕХТ база данни на Евростат за подобна статистика на маждународната търговия със стоки. В случая обаче не са налице доказателства данните от тази база данни да са относими към процесните стоки. Процесните стоки са декларирани на брой от дружеството и не е ясно защо митническия орган е определил цена на килограм стока. В таблица 1 от митническото решение е посочено в колона 5, че декларираната цена е на брой, а в колона 6 е посочено нова митническа стойност за бр. (чифт), кг., нето. В колона 7 са посочени бройки, а в колона 8 нова митническа стойност общо. От направеното изброяване в колоба 6 не става ясно всъщност на каква база е определена новата митническа стойност - бр. (чифт), кг., нето. Поради изложеното необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена. Настоящият състав намира, че от представените по делото доказателства, не се установява, че е спазена поредността за определяне на митническата стойност чрез преминаване към последователно прилагане на чл. 74, § 2 и §3 МК. По отношение на чл. 74, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в оспорваното решение е посочено, че методът за определяне на митническа стойност, въз основа на идентични стоки е неприложим, тъй като липсва информация за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време, като и недостатъчно описание на стоките в кл.6/8 МД не включва качеството на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл.1, § 2, т.4 от РИ. В оспореното митническо решение, липсват конкретни аргументи относно неприложимостта на §2, б а (договорната стойност на идентични стоки). Доводите на митническият орган не са подкрепени с никакъв анализ или описание на обстоятелствата, поради които счита, че не са налице идентични стоки от посочения вид. В чл.74, параграф 2, б. б) от (Регламент (ЕС) 952/2013 г.) е посочено, че в конкретния случай метода за определяне на митническа стойност, въз основа на сходни стоки е неприложим, тъй като липсва информация за приети договорни стойности на стоки произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви имат във всяко отношение имат сходни характеристики и съставни материали с декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. В описанието на стоките, посочено в кл.6/8 на МД липсва изчерпателна информация за изделията, както тези подлежащи на остойностяване, така и на други, които са остойностявани в определени периоди. По отношение на § 2, б. б (договорната стойност на сходни стоки) липсват мотиви относно изпълнението на критериите, на които следва да отговарят стоките, за да бъдат сходни на декларираните от вносителя. В тази връзка административният орган се е ограничил до цитиране на дефиницията на сходни стоки съгласно посочената норма на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им съществуването на търговска марка. Липсва каквото и да е описание на стоките, предмет на тези митнически декларации вид, материал, производител, страна на произход. Преценката за квалификацията на стоките като сходни е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка, като в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между конкретните внесени стоки със сходни стоки, а това не е сторено. Относно неприложението на следващия метод в чл. 74, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е посочено, че тъй като в ТД Митница София липсва база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество, като тази цена се намалява с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. В случая е направено формално позоваване на липсата на данни. Изложеното е релевантно и по отношение на хипотезата на чл. 74, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., регламентираща четвъртия вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките спрямо който митническите органи са посочили, че липсва база данни за разходите за материали използвани за производство на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходи за производството, както и на допълнителните елементи, както и липсва информация за размера на обичайната печалба и размер на общи разходи, следователно този метод също е неприложим за остойностяване на стоките. Настоящият състав следва да посочи, че от митническия орган не са обсъдени митническите декларации на сходни стоки, с оглед прилагане на правилото на чл. 141, § 3, съгласно който когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности, което прави актът необоснован и препятства съдебния контрол относно правилното приложение на материалноправните разпоредби. По делото не е установено, че митническият орган законосъобразно е извършил преценка, преминавайки последователно през методите, регламентирани в чл. 74, § 2, б. б-г за определяне на митническата стойност, и съответно да е доказано, че единственият възможен такъв е този, визиран в чл. 74 § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. От гореизложеното следва извода, че митническият орган не е спазил посочената по-горе поредност при прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност и е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. В проведеното по делото открито съдебно заседание от жалбоподателя е направено изрично изявление, че не се претендират разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение