Решение № 1851 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2019 г.

Решение № 1851 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2744 от 20.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1602 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2018 г. С него ИА "АА" е осъдена да заплати на "МБ Европа" ООД сума в размер на 80,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за претърпени имуществени вреди, съставляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление (НП) № 36-0000434 от 17.07.2014 г., издадено от директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Пловдив, по н. а. х. д № 4638 по описа на Районен съд – Пловдив за 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, ИА "АА" е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 325,00 лв., която представлява сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна, според касационния жалбоподател, е извършената от съда преценка, че претендираната като обезщетение сума от 80,00 лв. представлява пряка и непосредствена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Обръща се внимание, че тази сума не е платена за адвокатски хонорар, а за предоставяне на консултантски услуги, съдействие и "одобрение на компетентна юридическа помощ" от страна на трето лице, което не е адвокат или адвокатско дружество, а е търговско дружество. В допълнение, неправилно съдът приел, че договорът за юридически услуги, сключен между "Темида Консулт" ЕООД и адвокат В. Божков доказвал ангажирането на адвокатска защита и съдействие при обжалване на отмененото наказателно постановление пред Районен съд - Пловдив - този договор е сключен на 05.01.2015 г., която дата следва влизането в сила на отменителното решение на районния съд и в него не е индивидуализирано конкретното дело, по което е ангажиран адвокатът. Подробно се обосновава становище, че платената от "МБ Европа" ООД сума от 80, 00 лв. не е за адвокатски, а за консултантски или посреднически услуги и не съставлява пряка и непосредствена вреда от отмененото наказателно постановление. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната изцяло на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – "МБ Европа" ООД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. "МБ Европа" ООД е предявило пред АС - Пловдив иск срещу ИА "АА", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ИА "АА" да заплати на дружеството обезщетение в размер на 80, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, постановено от Районен съд - Пловдив, с което е отменено НП № 36-0000434 от 2014 г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр. Пловдив, до окончателното изплащане на сумата. Обезщетението се претендира за претърпените имуществени вреди във връзка с водене на делото в Районен съд - Пловдив за отмяна на посоченото НП, изразяващи се в сумата на заплатеното от дружеството възнаграждение за организиране на адвокатската му защита. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд приел предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Въз основа на приобщените по делото доказателства съдът направил извод, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред НП с влязло в сила на 24.10.2014 г. съдебно решение. Изложил съображения, че в спорната хипотеза чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ е неприложим, като подробно се аргументирал. Като се позовал на цитираното тълкувателно решение от 15.03.2017 г. аргументирал тезата, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразните наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съобразил, че представителството от адвоката се изразява само в депозиране на писмена защита, но като взел предвид, че договореният размер на възнаграждението е под минимално определения такъв от 300, 00 лв. съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, извел заключение, че уговореният и заплатен от "МБ Европа" ООД размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По така изложените съображения, съставът на АС - Пловдив намерил иска за обезщетение за основателен като доказан по основание и размер. Като основателна преценил и претенцията за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която Решение № 2304 от 03.10.2014 г., постановено по нахд № 4638 по описа на Районен съд - Пловдив е влязло в сила, като се позовал и на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. С оглед изхода на спора, присъдил на ИА "АА" разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Предявеният пред АС - Пловдив от "МБ Европа" ООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 36-0000434 от 2014 г., обосновани и в съответствие със закона са изводите му, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение по предявения ред на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неправилен и необоснован обаче, е изводът му, че е налице вредоносен за настоящия ответник по касация резултат – реално настъпила имуществена вреда в тази връзка. Съдът не е взел предвид, че по делото в Районен съд - Пловдив не са представени доказателства, от които да се установи, че на представляващия дружеството адвокат В. Божков е заплатена сума за осъщественото представителство. Съдът не е отчел също така, че за първи път едва в производството по ЗОДОВ са представени сключения между "МБ Европа" ООД и "Темида Констулт" ЕООД Договор № 023 от 29.07.2014 г. и подписания между последното дружество и адв. Божков Договор за предоставяне на юридически услуги от 05.01.2015 г. Съгласно този договор на адвоката е дължимо ежемесечно възнаграждение в размер на по 500, 00 лв. В него не е налице отбелязване досежно връзката му със защитата на "МБ Европа" ООД срещу издаденото НП и е сключен четири месеца след упълномощаването на адвоката да представлява дружеството по повод обжалването на това НП (на 08.09.2014 г.). В допълнение, съдът не е съобразил и това, че към датата на сключване на Договора от 05.01.2015 г. Решение № 2304 от 03.10.2014 г., постановено по нахд № 4638 по описа на Районен съд - Пловдив е било постановено и влязло в сила (още на 24.10.2014 г.), както основателно възразява касационният жалбоподател. Наред с това, според настоящия състав на Върховния административен съд представената в производството по ЗОДОВ Фактура от 01.08.2014 г. и удостоверението от "Централна кооперативна банка" АД не доказват реално изплатено от "МБ Европа" ООД възнаграждение на адв. Божков във връзка с приложеното пред Районен съд - Пловдив пълномощно от 08.09.2014 г. Предвид изложеното, "МБ Европа" ООД не е доказало реално претърпяна вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП, тоест не е налице право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорът за поръчка от 29.07.2014 г. и договорът, сключен между "Темида Консулт" ЕООД и адв. Божков на 05.01.2015 г. (сключен, както се посочи четири месеца след упълномощаването на адвоката, след приключване на делото в Районен съд - Пловдив и без да е обвързан с конкретното нахд) са представени едва в производството по обезщетението. Наред с това не е представен документ, от който да се установява изплащането на адвокатското възнаграждение на адв. Божков. Въз основа на представените в хода на производството пред Районен съд - Пловдив и пред АС - Пловдив доказателства не може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение на адвоката във връзка с конкретното дело. Изводът е, че в тези производства (а и по - късно) не е представен изискуемият по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и уговарянето с него и заплащането (на него) на определен размер на адвокатско възнаграждение. Случаят не е идентичен на хипотеза, при която договорът е сключен с адвокатско дружество. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК, което следва да се отмени, а вместо това да се постанови друго, с което искът се отхвърли като неоснователен. При това решението следва да се отмени и в частта за присъдените разноски. Въпреки изхода на спора, направеното искане от ИА "АА" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК. Законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Към казуса не е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) доколкото съгласно пар. 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение