Решение № 8240 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 482/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е касационна жалба от З. К. К. от гр.София, приподписана от адв. Денков, против решение 7440/06.07.2023г. по адм. Дело 3134/2022г. на Върховния административен съд, с което са отменени Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Касаторът твърди, че решението е неблагоприятно за него, тъй като отмяната действа занапред, а оспорваните условия са приложени спрямо него като страна по административно дело. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като атакуваните Условия за ползване са нищожни и като не е прогласил нищожността им съдът е постановил неправилно решение. Претендира за отмяна на решението и вместо това за постановяване на ново решение, с което да се прогласи нищожността на Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Претендира за присъждане на разноски в касационното производство. Подадена е касационна жалба от Министъра на правосъдието, действащ чрез процесуалния си представител гл.юрск. П. Николова, против решение 7440/06.07.2023г. по адм. Дело 3134/2022г. на Върховния административен съд, с което са отменени Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Развиват се оплаквания за недопустимост и евентуално за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира за отмяна на обжалваното решение и оставяне на жалбата на З. К. без разглеждане или постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В качеството си на ответник в касационното производство Министърът на правосъдието оспорва основателността на касационните жалби на другата страна по съображения в становище по съществото на спора, изложени от процесуалния представител юрск. Николова. Подадена е касационна жалба от З. К. К. от гр.София срещу решение 9831/17.09.2024г. по адм. Дело 3134/2022г. по описа на ВАС, с което оставено без уважение искането му от 10.07.2023г. за постановяване на допълнително решение по делото. Развива съображения за неправилност на това решение като иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се уважи претенцията му като се прогласи Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието за нищожна. В качеството си на ответник по жалбата на Министъра на правосъдието, З. К. К. оспорва основателността й в писмено становище от 05.03.2025г. и съобразно развити доводи в хода по същество на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на З. К. К. и за основателност на касационната жалба на Министъра на правосъдието. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на основното и допълнително решения с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. Неоснователно е оплакването на Министъра на правосъдието за недопустимост на касационната жалба на З. К. К. срещу решение 7440/06.07.2023г. по адм. Дело 3134/2022г. на Върховния административен съд, независимо от това, че с него са отменени Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Решението, въпреки този си резултат, се явява неблагоприятно по смисъла на чл.210,ал.1 АПК за жалбоподателя З. К. К., тъй като при влизане в сила би действало занапред, а правният си интерес страната обоснова със спор с администрацията за нейни действия и актове, предхождащи този момент. В тази връзка З. К. е претендирал прогласяване нищожност на Условията за ползване като интересът му произтича от позоваване на несъществуването им в правната действителност и на възможността по чл.195,ал.2 АПК за служебно уреждане от издателя на акта на правните последици, възникнали от нищожен административен акт. Производството по адм. Дело 3134/2022г. по описа на ВАС е инициирано по жалба на З. К. К., в която се иска прогласяване нищожността на Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието и на Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. По направените в жалбата претенции не са правени допълнителни уточнения. С решение 7440/06.07.2023г. по адм. Дело 3134/2022г. на ВАС е прието, че претенцията е за обявяване нищожност на Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието и за отмяна на утвърдените с тази заповед Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост. По съображения, че не е спазена процедурата по приемане, издаване и обнародване на Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието като подзаконов нормативен акт, първоинстанционният съд с акта си отменя Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Касационният съдебен състав намира решението за недопустимо. Съдът се е произнесъл по искане с каквото не е бил надлежно сезиран. Приемайки акта за неправилен като незаконосъобразен и съответно постановявайки отмяната му, тричленният състав на трето отделение на ВАС, се е произнесъл свръхпетитум. В правомощията на съда съгласно чл.193,ал.1 АПК е да обяви нищожността изцяло или отчасти, да отмени изцяло или отчасти оспорения акт или да отхвърли оспорването. Съгласно чл.168,ал.2 АПК, приложим субсидиарно на основание чл.196 АПК, съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това, но такава законова възможност не е предвидена по отношение на незаконосъобразност на атакувания акт, водеща до отмяна. Искането за отмяна на оспорен пред съда акт следва да бъде заявено надлежно и недвусмислено от жалбоподателя. В процесния случай такова искане не е правено, не са налице и твърдения в този смисъл. Недопустимо, извън обема и последиците на сезирането, е постановена отмяна на атакувания акт с диспозитива на обжалваното съдебно решение на ВАС. Решението следва да се обезсили като недопустимо. По отношение на претендираната нищожност на Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието не са изложени мотиви нито относно допустимостта на производството /извън правния интерес на жалбоподателя като процесуална предпоставка/, нито по съществото на искането. Липсата на развити фактически и правни доводи в обжалваното основно решение препятства възможността касационната инстанция дори да прави съждения за друго разрешаване на спора извън възможността да върне делото за ново разглеждане, тъй като това би било в нарушение на принципа на двуинстанционност. На основание чл.221,ал.3, пр. второ АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС като производството следва да започне от проверката за допустимост и редовност на подадената жалба. По отношение на подадената от З. К. К. касационна жалба срещу решение 9831/17.09.2024г. по адм. Дело 3134/2022г. по описа на ВАС, с което оставено без уважение искането му от 10.07.2023г. за постановяване на допълнително решение по делото. Искането, подадено по реда на чл.176 АПК е за постановяване на допълнително решение по отношение на заявената с жалбата претенция за прогласяване нищожността на Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Касационният съд намира тази жалба за основателна. За да остави без уважение искането за допълване, тричленният състав на трето отделение на ВАС е приел, че заповедта на министъра на правосъдието, с която нормативният акт е приет, не представлява самостоятелен предмет на съдебното производство, поради което няма основание за постановяването на допълнително решение. Решението е неправилно. По заявеното в жалбата претенция за прогласяване нищожността и Заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието липсва произнасяне в основното решение. Това искане е останало висящо и по него се дължи произнасяне от съда. Относно допустимостта на претенцията съдът в нарушение на процесуалните правила не е провел производство и преценка по допустимост и редовност на жалбата в тази й част. Такава преценка следва да се извърши при новото разглеждане на делото от друг съдебен състав като липсата на произнасяне и мотиви препятства възможността на касационната инстанция да разгледа допустимостта и евентуално основателността и на тази претенция. По разноските за водене на делото във ВАС следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото на основание чл.226,ал.3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 и 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222,ал.2,т.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия