Решение № 14189 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2016 г.

Решение № 14189 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Н. М. с адрес в гр. Р. чрез процесуален представител адвокат Н. М. от АК Р. срещу решение № 31/29.07.2016 г. на Административен съд Р. по адм. дело № 78/2016 г. С него се отхвърля жалбата на В. Н. М. срещу решение № 1012-16-21 от 20.05.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ Р., с което е потвърдено разпореждане № 161-00-319-5 за отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ гр. Р. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Михайлова срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ гр. Р., потвърждаващо разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО с мотиви, че лицето няма регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта, а е регистрирано като учащ. Съдът е установил това обстоятелство и след анализ на разпоредбите на чл. 54а КСО и на чл. 18 от Закона за насърчаване на заетостта е приел, че отсъстват законовите материалните предпоставки за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО посочва, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни лица в Агенцията по заетостта. Тези предпоставки следва да са налични към момента на подаване на заявлението. В настоящият случай е безспорно, че регистрацията на жалбоподателката в Агенцията по заетостта е като учаща и е представено уверение, издадено от Шуменски университет "Е. К. П." от 4.07.2016 г., с което се удостоверява, че В. Н. е записана през 2015 г. - 2016 г. в редовна форма на обучение. По спорният въпрос дали регистрацията в Агенцията по заетостта като учаща е валидно основание за възникване на правото обезщетение за безработица, настоящата инстанция намира, че разрешението, дадено от съда в обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта посочва, че всеки български гражданин както и всеки гражданин на държава членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или К. Ш., който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Търсещите работа според ал. 2 се регистрират в една от следните групи: по т. 1 безработни, по т. 2 заети, по т. 3 учащи, които желаят да работят в свободното си от учене време и лицата по т. 4. Съгласно § 1 от ДР на ЗНЗ "безработен" е лице което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". При така цитирана уредба е безспорно, че регистрацията в Агенцията по заетостта като безработно лице като материална предпоставка по чл. 54а, ал. 1 КСО е релевантна само в хипотезата на чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗНЗ, поради което всяка друга регистрация е неотносима към преценката за наличието на правото на парично обезщетение за безработица. В такъв смисъл е и решението на административния съд и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение