Решение № 2499 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2010 г.

Решение № 2499 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от адв. А. Димитрова в качеството й на пълномощник на процесуалния представител на "Агрогруп" БД" ЕООД гр. Добрич против решение № 108/19.05.2010 г., постановено по адм. дело № 20/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалба на "Агрогруп БД" ЕООД против ДРА № 757/08.09.2005 г., издаден от орган при ТД на НАП Добрич, потвърден с решение № 1031/14.11.2005 г. на Директора на РДД Варна. Касаторът излага съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ДРА и да се признае правото на ползване на ползване на данъчен кредит. Претендира заплащане на направените разноски. Ответната страна - Директор на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище по допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, и извърши преценка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Предмет на касационна проверка е решението на ОС Варна, с което е отхвърлена жалба на "Агрогруп" БД" ЕООД гр. Добрич, подадена против ДРА № 757/08.09.2005 г., издаден от орган при ТД на НАП Добрич, потвърден с решение № 1031/14.11.2005 г. на Директора на РДД Варна. С ДРА № 757 не е признато право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "ДАБ" ЕООД и "Джейсън" ЕООД, при което са определени данъчни задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне за периодите от 01.11.2004 г. до 31.03.2005 г. в общ размер на 85802,10 лв. и съответните лихви за забава. Съдът е приел, че правилно с ДРА на ревизираното лице "Агрогруп БД" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 44580,74 лв. по фактури № 2/18.11.04 г., 58/23.12.04 г., 7/28.12.04 г., 8/04.01.05 г. и 13/06.01.05 г., издадени от "Джейсън" ЕООД и в размер общо на 41221,36 лв. и по фактури № 5/07.01.05 г., 40/06.01.05 г., 428/20.01.05 г., 41/10.01.05 г. и 43/28.02.05 г., издадени от "ДАБ" ЕООД. Предмет на сделките е доставка на зърно - пшеница и царевица. Пълно е установено, че при извършените насрещни проверки на доставчиците, вкл. и на "Сребрина" ЕООД като предходен доставчик на "Джейсън" ЕООД, същите не са намерени на декларираните данъчни адреси, по реда на чл. 50 ДПК (отм.) са им връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, които не са представени в указания срок. Установено е също, че доставчиците нямат регистрация по чл. 23 от Закона за съхранение и търговия със зърно, според който текст лица, които не са регистрирани по реда на ЗСТЗ няма право да извършват дейности по покупко-продажба на зърно. Установени са и следните релевантни за спора факти и обстоятелства: Налице е надлежно осчетоводяване на процесните фактури от доставчика "Джейсън " ЕООД и плащане на дължимия по тях ДДС по ДДС-сметки на доставчиците. Относно доставчика "ДАБ" ЕООД е направен обоснован фактически извод, че няма категорични данни за осчетоводяване на процесните фактури и за плащане на ДДС по тях, тъй като представените счетоводни регистри не са редовно водени. И за двата доставчика са били налице изискуемите по смисъла на чл. 28 ЗСТЗ писмени договори като форма за действителност при доставки с предмет - зърнени култури. Относно твърдяното разпореждане с пшеницата от жалбоподателя като доставчик в полза на последващ получател - "Зърнени храни" АД Силистра, обосновано е прието, че няма достатъчно данни, че продадената стока е идентична с тази по процесните доставки. Това е така, защото в приложените като доказателства пътно-прехвърлителни разписки липсва подпис на лице, приело стоката. Липсват каквито и да било данни за транспортиране на стоката. Предвид това е направен извода, че е налице основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и не е установено наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), в резултат на което правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът задълбочено е обсъдил предпоставките, които следва да са налице, за да се приеме, че е осъществена "доставка" по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Законосъобразно е приел, че за целите на данъчното облагане не е достатъчно само да е налице сключена сделка като юридически факт, включваща волеизявления на едно или повече лица, но е необходимо да е налице и доставка, т. е. освен сключването на сделка, да бъде и реално прехвърлена собствеността. Отразяването на сделките е счетоводно - чрез фактури, договори, справки-декларации и др., докато реализацията им, реалното изпълнение на поетите насрещни задължения, се установява чрез други обективни критерии - материална, кадрова, транспортна и др. обезпеченост, конкретно и според вида на стоката или услугата. При тълкуване на приложимия закон е направен законосъобразен извод, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, задължително условие е да е извършена реално доставка на стока или услуга - облагаема доставка по см. на чл. 6 ЗДДС (отм.). Правилно е разпределена от съда доказателствената тежест. Прието е, на основание принципите на правото, правилата на ГПК и оборимата презумпция по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) относно верността на фактическите констатации в ДРА до оборването им, че при спор за материално право, каквото е правото на приспадане на данъчен кредит, в тежест на страната, твърдяща, че за нея е възникнало това право, е да докаже наличие на предпоставките за възникването му, вкл. и извършването на реална доставка. Недоказаният факт е неосъществен факт, т. е. при липса на данни за реалност на доставките, се приема, че те не са такива. В този смисъл спорен е бил въпросът налице ли е реалност на доставките по процесните фактури. Този въпрос се поставя и в касационната жалба, където са наведени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на направените в тази връзка изводи на съда. Според касатора доставките са реално извършени, тъй като има редовно издадени и осчетоводени фактури, заплащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика за пшеницата реколта 2004 г., има писмени договори, въз основа на които са издадени фактурите, които договори са условие за действителност на сделките по смисъла на ЗСТЗ, има и последващо разпореждане със стоката в полза на "Зърнени храни"АД Силистра. Както се посочи по-горе част от възраженията се неоснователни фактически, тъй като е останало недоказано надлежното осчетоводяване при доставчика "ДАБ" ЕООД, както и последващото прехвърляне на стоката на "Зърнени храни" АД Силистра. Възраженията на касатора са неоснователни и в своята цялост. При установената фактическа обстановка, въз основа на проверените обективни критерии относно сделките по процесните фактури и данните за реалното им извършване, направеният извод, че не са налице "облагаеми доставки" по смисъла на ЗДДС (отм.), е обоснован и законосъобразен. Плащането на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика не може да е достатъчно основание да се признае право на приспадане на данъчен кредит, когато не са осъществени реални доставки. Действително, според чл. 65, ал. 8 ЗДДС, разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставки, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка", но тази разпоредба визира само реално осъществени доставки. Изискването за наличие на реално осъществени доставки за възникване право на приспадане на данъчен кредит е заложено, както в определението за данъчен кредит по чл. 63 ЗДДС, така и в изискванията за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС. Затова, разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС не намира приложение, когато не е доказано реалното осъществяване на доставките. Представените от жалбоподателя доказателства не са били достатъчни да оборят направените в ДРА констатации за липса на реалност на доставките. Липсват доказателства за доказан произход на стоките, изпълнение на доставката между доставчиците и получателя, вкл. движение и транспортиране на стоката. По изложените съображения настоящият касационен състав намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. При проверка на обжалваното решение за валидност, допустимост и материална законосъобразност не се откриват пороци на същото. Обжалваното решение следва да се остави в сила. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като няма данни да са направени и поискани такива от ответника по касация. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,