Решение № 9303 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1146/2018 г.

Решение № 9303 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1146/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Н. от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. М. и адв. М. срещу решение № 677/27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 667/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски пред двете инстанции. От същото лице е подадена и частна жалба срещу определение от 23.11.2017 г. по същото административно дело, с което е отхвърлено искането на Б. Неделчева за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се съдържа изрична законова регламентация на отговорността за разноски, която изключва приложимостта на чл. 143, ал. 4 от АПК в производството по ЗОДОВ, съответно чл. 78, ал. 4 от ГПК. Ответната страна – Агенция "Митници" – гр. София, в представена по делото молба от процесуалния си представител ст. юрк. Георгиев, моли да бъде даден ход на делото по същество, няма доказателствени искания и не сочи нови доказателства. Счита касационната жалба за неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на подадената частна жалба не взема отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за основателност на подадената частна жалба и счита решението в частта на присъдените разноски за неправилно. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Както касационната жалба, така и частната жалба са подадени от надлежни страни срещу актове, които подлежат на касационен контрол и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По отношение на основателността на касационната жалба, Върховният административен съд, трето отделение приема следното. С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил иска на Б. Н. от [населено място], предявен срещу Агенция "Митници" гр. София с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1150 лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна, като незаконосъобразно на Наказателно постановление № 639/16.08.2016 г. на началника на Митница гр. Пловдив с Решение № 90/07.11.2016 г. по НАХД № 344/2016 г. по описа на Районен съд – Харманли и оставено в сила с Решение № 53/22.03.2017 г. по КАНД № 349/2016 г. на Административен съд – Хасково. Присъдил е и юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция "Митници" гр. София в размер на 100 лв. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не е налице вторият от кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, а именно – недоказана имуществена вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по посочените по-горе дела. Приел е също за безспорно установено, че ищцата е упълномощила с конкретни права, вкл. и за процесуално представителство на адв. Н. Маринова и адв. В. Мичева, като тези две доказателства обективират като съдържание единствено и само факта на упълномощаването на въпросните адвокати с конкретен обем от права, но не обективират по никакъв начин, че за изпълнение на дадените им с въпросните пълномощни права, упълномощителката /ищец/ дължи овъзмездяване на същите, още по-малко се съдържат данни за заплащане на някакво възнаграждение от страна на Н. Изложил е подробни мотиви, че в кориците и на делото пред РС по НАХД № 344/2016 г. и КАНД № 349/2016 г. пред Административен съд – Хасково, приложените към исковата молба копия от бланкови договори за правна защита и съдействие от дати 18.08.2016 г. и 25.11.2016 г. /л. 23-24 от адм. дело № 667/2017 г. / не се съдържат, а представителната власт на двете процесуални представителки е удостоверена пред тези съдилища единствено въз основа на наличните пълномощни, в които липсва установена договореност за конкретно адвокатско възнаграждение, както и данни, че такова е заплатено. При тази установена фактическа обстановка административният съд е счел, че не са налице основания за уважаване на тази претенция за обезщетяване и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно допустимо и правилно, в частта, в която е отхвърлен иска на Б. Неделчева против Агенция "Митници" гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 1150 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Както правилно е установил първоинстанционният съд, не е доказано обаче от ищцата наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт по НАХД № 344/2016 г. по описа на Районен съд – Харманли и КАНД № 349/2016 г по описа на Административен съд - Хасково. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищцата е осъществена от адвокати, чиято представителна власт произтича от представени пълномощни (л. 10 от НАХД № 344/2016 г. по описа на Районен съд – Харманли и л. 12 от КАНД № 349/2016 г.). В тези производства не е представен изискуемият се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Представянето на такъв извън рамките на производството, за което е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Видно от доказателствата по делото договорът за адвокатска защита и съдействие е представен в исковото производство по гр. дело № 667/2017 г. на Административен съд – Хасково. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки направеното своевременно от процесуалните представители на касаторката искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател такива не следва да се присъждат. По отношение на основателността на частната жалба, съдът приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба, с правно основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, с която Б. Н. е поискала изменение на решение № 677/27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 667/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, в която Неделчева е осъдена да заплати на Агенция "Митници" гр. София юрисконсултско възнаграждение за сумата от 100 лева. С обжалваното определение, Административният съд – Хасково е отхвърлил молбата на Н. от 20.10.2017 г. за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските. За да отхвърли така направеното искане, съдът е приел, че изходът от оспорването е обусловил основателността на претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът е счел, че предявилият неоснователно иск, следвало да бъде осъден да заплати разноските в производството – в това число и дължимото юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното определение, с което е отхвърлено искането на Н. за изменение на решение № 677/27.09.2017 г., в частта за разноските, като неправилно. Направените в частната жалба възражения в тази връзка са основателни. Съдът неправилно е приложил чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 10, ал. 2 и 3 съдържа самостоятелна специална уредба на отговорността за разноски за страните по делата, водени по този закон. Тази специална уредба дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична норма която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора – ищеца. Разделянето на възнаграждението за адвокат от разноските по производството показва, че според законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по делото не е разноска по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в тежест на ищеца, остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба, предвиждаща това. При тези обстоятелства, обжалваното определение на административния съд, с което е отказал изменение на решението в частта за разноските, следва да се отмени, като вместо това се уважи молбата на Б. Н. и се отмени решение № 677/27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 667/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, в която Б. Неделчева е осъдена да заплати на Агенция "Митници" – гр. София сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 677/27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 667/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, в която е отхвърлена исковата молба на Б. Н. от [населено място], против Агенция "Митници" гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 1150 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 639/16.08.2016 г., издадено от началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху търсената като обезщетение сума, считано от 22.03.2017 г. до окончателното й изплащане. ОТМЕНЯ определение от 23.11.17 г., постановено по адм. дело № 667/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена молбата на Б. Н. от [населено място]от 20.10.2017 г. за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 677/27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 667/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, като го ОТМЕНЯ в частта, в която Б. Н. е осъдена да заплати на Агенция "Митници" гр. София сумата от 100 (сто) лева, представляваща направените по делото разноски. Решението е окончателно.