Решение № 253 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 490/2008 г.

Решение № 253 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 490/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по подадената от В. Н. Х. и Х. Н. Х. от гр. Р., чрез пълномощника им адв. Т. Кятовска, касационна жалба против въззивното решение от 2.11.2007 г. по гр. д. № 656/2007 г. на Русенския окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение от 7.06.2007 г. по гр. д. № 56/2007 г. на Беленския районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях против О. -. могили и Обсзг- Две могили иск за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху имот пл. № 323 с площ 1 314 кв. м. извън регулацията на с. Б., понастоящем представляващ имот № 2* полска култура с площ1. 305 дка и производството по делото е прекратено. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и молят то да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в подадената в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Правилно въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с оглед статута на спорния имот като земеделска земя. Изводът е обусловен от данните по делото, а и твърденията на ищците са в този смисъл, че през 1964 г. същият е изключен от регулационния план на селото, поради което и собствеността върху него подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Твърденията на ищците са, че са пропуснали срока за заявяването му по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и в този смисъл е и представеното удостоверение № 201/2006 г. на Обсзг-гр. Две могили. За да приеме, че не е налице процесуалната предпоставка за допустимост на иска - пропускането на горния срок за подаване на заявлението за възстановяване правото на собственост върху имота, въззивният съд е взел предвид представеното решение от 30.10.96 г. на ПК - Две могили, с което е отказано възстановяване на имота, описан в т. 1 само с площ - 1.300 дка и прекратил производството като недопустимо, обезсилвайки първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен. Изводът е направен без съдът да разясни напълно делото, съгласно правилото на чл. 186 ГПК (отм.) и в нарушение на това по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), което представлява касационно основание за отмяна на въззивното решение. От представеното удостоверение на Обсзг е видно, че касаторите, като наследници на Н. Х. Н. не са заявили за възстановяване имота, представляващ пл. № 3** по кадастралния план от 1964 г., записан по разписния лист на името на наследодателя им. Това писмено доказателство не е оспорено от другата страна и не се опровергава от представеното решение по преписката по заявлението на наследниците за възстановяване на земеделските земи на Н. Х. Н. - в т. 1 е описан имот като "други от 1.3 дка, заявен с пореден № 1 от заявлението". Без да е изяснил дали това е спорния имот, с оглед данните по преписката и съдържащото се в нея заявление, съдът е направил необоснования извод, че същият е бил заявен и за него е постановен отказ, което обосновава недопустимостта на производството по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до необоснованост на извода на съда, поради което и решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав с оглед изясняване на въпроса за допустимостта на производството по предявения иск и евентуално произнасяне по същество на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд в настоящия състав на II гражданско отделение