Решение № 1230 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12583/2008 г.

Решение № 1230 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12583/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мехмед Ахмедов Карадашев, с. Дебрен, община Гърмен, обл. Благоевград, чрез процесуалния представител адв. Красимир Димитров Дуков против Решение № 15 от 16.07.2008 г. по адм. д. № 944/2006 г. на Окръжен съд - Благоевград. В жалбите се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се иска неговата отмяна. Ответната страна взема становище решението да остане в сила като правилно и обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е обжалвана Заповед № РД-09-145 от 31.08.2006 г. на Началник сектор "ОД" при РДНСК гр. Благоевград, с която на осн. чл. 178 ал. 5 вр. чл. 222 ал. 1 т. 6 и т. 7 ЗУТ забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: "Търговски обект" - магазин за хранителни стоки, находящ се в УПИ I, кв. 21 по плана на с. Дебрен, община Гърмен, одобрен със Заповед № 490/1969 г. на ОНС -гр. Благоевград. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган. Разпоредбата на ал. 2 уточнява кои строежи не подлежат на въвеждане в експлоатация. Това са строежите от шеста категория. Наредба № 1/30.07.2003 г. в чл. 12 определя кои строежи са от шеста категория, като препраща към разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и 4 от ЗУТ и чл. 147 от ЗУТ. Процесният обект не е временен строеж, нито е измежду изброените в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ. За същия се изисква разрешение за ползване. Съдът намира за неоснователни доводите на касатора и относно приложение на разпоредбата на чл. 56 ЗУТ, която е досежно преместваем обект (съобразно доказателствата по делото, вкл. приетата и неоспорена експертиза процесният предмет касае "строеж" по смисъла на т. 38 § 5 ДР ЗУТ, подлежащ на приемане по установения ред). Неоснователни са възраженията въведени в касационната жалба, че обекта е от шеста категория и не подлежи на въвеждане в експлоатация, не са ангажирани доказателства, с които да се обори констатацията на административния орган. Както правилно е приел първоинстанционния съд, спорният предмет не попада в хипотезите на чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 54, ал. 1 и 4 от ЗУТ и чл. 147 от ЗУТ, при които съгласно чл. 178, ал. 2 последните не подлежат на въвеждане в експлоатация. С оглед разпоредбата на чл. 178 ал. 1 от ЗУТ преди започване на ползуването следва да бъде издадено разрешение за същото. Решаващият съд е изследвал внимателно и подробно приложимите правни норми, както и характеристиката на обекта и начина на неговото изпълнение. Изводите му са правилни и законосъобразни, което е довело до обоснованост на атакуваното решение. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, на осн. чл. 221 ал. 2 АПК