Решение № 77 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 641/2008 г.

Решение № 77 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 641/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И., чрез защитника му - адвокат М. от Р. АК, срещу нова присъда № 209/27.10.2008 г. на Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 229/2008 г., с която е отменена присъда № 381/20.06.2008 г. по н о х д № 34/2007 година на Плевенския окръжен съд.

В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, с твърдението, че поради допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата, съставът на въззивния съд неправилно е приложил закона. Съображенията, относно основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, са за превратно тълкуване на доказателства и изграждане на обвинителната теза върху вероятности и предположения, в нарушение на принципа залегнал в чл. 303, ал. 1 НПК - присъдата не може да почива на предположение.

Искането е за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия въз основа на фактите установени от инстанционните съдилища или връщане на делото за ново разглеждане с указания за допълване на комплексната технико- медицинска експертиза за категорично заключение относно това, бил ли е подсъдимия водач на МПС към момента на инкиминираното пътно-транспортно произшествие.

Освен това, жалба е подадена и от частната обвинителка Д. И., в която се оспорва условното осъждане с позоваване на касационното основание - явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК и се иска отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Пред третата инстанция, подсъдимият О се явява лично и в правото си на лична защита твърди, че превозното средство е управлявано от починалия М., той не е участник в произшествието и иска да бъде оправдан.

Неговият упълномощен защитник, адвокат Р. от Р. АК, пледира за отмяна на новата присъда по съображенията изложени в подробно аргументираната касационна жалба, включително и превратно тълкуване показанията на свидетелите - позоваване от въззивния състав на факти, за които същите свидетели не са давали сведения. Поддържа искането за оправдаване от ВКС или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Частната обвинителка И., представя писмена защита, с която поддържа жалбата си, без да въвежда допълнителни аргументи.

Частните обвинители - Н. М., Р. и С. Р., редовно призовани не се явяват и изпращат за представител адвокат В от САК, преупълномощен от техния. В. В. от Р. АК, който също възразява срещу касационната жалба на подсъдимия и иска новата присъда да се остави в сила. Твърди, че в жалбата са въведени само доводи в подкрепа на необоснованост на новата присъда, което не е касационно основание.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда на въззивната инстанция, в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

С цитираната нова присъда, въззивен състав на В. апелативен съд е отменил присъда № 381/20.06.2008 г. постановена по н о х д № 34/2007 г. от Плевенския окръжен съд и вместо нея постановил, че признава за виновен подсъдимия И в това, че на 20.06.1996 г., в района на с. Б., Плевенска област, при управление на МПС - л. а. "Пежо 405" с ДК № Р* е нарушил правилата за движение, като се движел със скорост по-висока от определената максимална скорост - 90 км/ч за движение на МПС извън населените места (чл. 21 ЗДвП (отм.) и чл. 117 от ППЗДвП (отм.) и по непредпазливост е причинил смъртта на М. М. и Ч. И., както и средни телесни повреди на С. О., поради което и на основание чл. 343, ал. 3 (стар), във вр. с ал. 2, б. "б" алт. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК му налага наказание лишаване от свобода, в размер на три години, чието изтърпяване отлага за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

На основание чл. 343г НК му е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С новата присъда подсъдимият е признат за невиновен да е извършил деянието и в нарушение на правилата по чл. 20 от ЗДвП (отм.) и оправдан по това обвинение.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото.

1. По доводите в жалбата на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Съгласно чл. 107, ал. 2 НПК, съдът събира доказателства по направените от страните искания и по свои почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. В настоящия случай, в съдебното заседание пред въззивния съд, страните, в лицето на прокурора подал протеста, частния обвинител И. подала жалба, защитникът на подсъдимия О последния, като самостоятелна с. в процеса, не са направили никакви искания по доказателствата. Въззивният съд, правилно, служебно е установил, че като съд по фактите, при преценката на доказателствата, не може да се позове на дадените устно в съдебно заседание пред първата инстанция обяснения от вещите лица - д-р К д-р М. Поради това и с оглед необходимостта от допълнително изясняване на въпроси от тяхната компетентност, поставил допълнителни задачи на комплексната петорна експертиза, със следните задачи: а) вещите лица да вземат отношение и по предходните три медицински експертизи, като б) специално се изясни въпросът със ситуирането на лицата в автомобила "Пежо 405" както и в) по-конкретно - кой е заемал мястото на водача на автомобила.

От уводната част на допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза личи, че вещите лица са възприели задачата да изяснят по-категорично "двузначният отговор за ситуирането на лицата и по-специално за водача на процесния автомобил."

В тази връзка, следва по-внимателно да се обсъди, дали е основателно възражението на защитата на подсъдимия, че с отговор № 1 в заключението на експертизата се съдържа половината от мотивите към отговора на въпроса, кой е бил на мястото на водача, защото изразът "Деформациите по автомобила категорично показват, че най-запазеното място е мястото на водача", не дава отговор на въпроса защо считат, че не е толкова добре запазено мястото зад водача. Защитата многократно се е позовавала на фотоснимките, от който се вижда, (относно мястото зад водача), че е запазено дори стъклото на задната лява врата. Възражението е относимо към спора с прокуратурата, тъй като тъкмо на това място твърди, че е бил подсъдимият О.

Освен това, цитираните по-горе въпроси имат като предмет за изясняване, освен мястото на водача, така и ситуирането на всички пътници в автомобила, от медицинска гледна точка, с оглед на травматичните увреждания.

Отговор на тази част от въпроса се съдържа както в обсъжданата експертизата, сложена в основата на осъдителната присъда, така и в предходните, със заключения дадени след поредното връщане на делото от прокурора на следователя - (вж. л. 94 от сл. д., постановление на прокурора от 2.02.2005 г.).

По повод на последните два пункта, настоящият състав намира, че по делото е изследван в достатъчна пълнота въпросът с експертната оценка на защитната позиция на подсъдимия. Така например, отговорено е на въпроса, възможно ли е в лансираната от защитата теза, подсъдимият и неговата съпруга да са били на задната седалка - той на мястото зад водача, тя от дясната му страна. Аргумент за всестранност и яснота при анализа на доказателствата, е позоваването от проверявания съд на категоричния отговор в допълнителната експертиза изслушана от въззивния съд: в т. III,1 - "Ако О. при злополуката бе седял на което и да е друго място на автомобила, освен това на водача, като се имат предвид разрушенията на автомобила и констатираните деформации, той неизбежно би получил тежки травми, каквито са установени не при него, а при останалите пътници."

Видно от обсъжданото заключение на комплексната петорна експертиза, (приложена на л. 12-19 от досъдебното производство) в края на т. 8,2 е даден отговор на въпроса за ситуирането на лицата в автомобила и в частност на най-важния - кой е водачът му - Категоричен е отговорът, че М. не е водач на автомобила.

Обобщено, може да се заключи, че основното възражение на защитата се състои в следното: само ако по експертен път се изключи за всеки от пътниците в колата, поотделно, (без подсъдимия), хипотезата да е водач на автомобила, може да се претендира, че безспорно е доказано управлението от подсъдимия.

Според настоящия състав това не е необходимо, тъй като по делото е изяснено, че дилемата за разрешаване е кой от двамата - подсъдимият или загиналият М. са били на волана, към момента на деянието, респективно кой от двамата е автор на деянието описано в обвинителния акт на прокурора. При разрешаването й, експертите са успели категорично и мотивирано да отговорят отрицателно на въпроса за авторството от с. на М. Този категоричен отговор поддържан от различни експерти в различни експертизи до последната, включително, сам по себе си налага отговорът за авторството. Това може да бъде само подсъдимият и никой друг от пътниците в колата.

По повод продължителността на процеса извън "разумния срок", настоящата инстанция констатира, че причината за това е крайно формалното отношение към разследването от органите на досъдебното производство в първия му етап. Следователят дори не е назначил автотехническа експертиза за установяване на механизма на катастрофата, а само чисто техническа за повредите по автомобила. Всъщност, само изключителните усилия от с. на частния обвинител И. са довели до продължаване хода на разследването. Дори държавното обвинение, в лицето на прокурора, (след едно от многобройните заключения на следователя за прекратяване на делото) е предприел спирането на наказателното производство, въпреки липсата на основание за това. В резултат на липса на инициатива от с. на следствието се е породил и доказателственият проблем - липсата на освидетелстване след катастрофата именно на подсъдимия О. Тази констатация се прави от всички експерти в многобройните и различни експертни заключения.

От изложеното до тук се налага изводът, че последната по делото допълнителна комплексна експертиза е дала отговор на всички въпроси от значение за правилно решаване на спора между прокурора и защитата, включително и по основния - кой е бил водач на процесното МПС - подсъдимият или загиналият М. Правният извод на въззивния съд, че автор на транспортното престъпление е подсъдимият О, е законосъобразен.

1. По основанието за явна несправедливост на наказанието в жалбата на частния обвинител Д. И.

С оглед преди всичко на продължилия повече от дванадесет години наказателен процес, в разрез с изискването на чл. 22 НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, искането на частния обвинител за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед отмяна на условното осъждане, е неоснователно.

Ето защо, новата присъда на Великотърновския апелативен съд, цитирана в началото на настоящето решение, следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение