Решение № 2876 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2010 г.

Решение № 2876 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2010 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Аксис Холд" ООД, гр. София, против решение № 789 от 6.04.2010 г. по адм. дело № 7223 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е изменен ревизионен акт № 20002659 от 14.11.2007 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден с решение № 611 от 17.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП в частта на установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, НЗОК, ДЗПО - УПФ, ДЗПО - ППФ, фонд ГВРС. Посочените пороци се състоят в необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град (АССГ) е изменил ревизионен акт № 20002659 от 14.11.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториалната дирекция на НАП - София, потвърден с решение № 611 от 17.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), за здравно осигуряване (НЗОК), за допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд (ДЗПО - УПФ), за ДЗПО - Професионален пенсионен фонд (ППФ), за фонд Гарантирани вземания на работници и служители (ГВРС), като е определил нов размер на задълженията общо от 73 251.30 лв. (главници и лихви) за периодите от 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г. Решението е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение № 11/9.02.2009 г. по адм. дело № 3377/2008 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение № 11657 от 8.10.2009 г. по адм. дело № 7026/2009 г. и делото е било върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. В отменителното касационно решение е прието, че жалбоподателят е оспорил ревизионния акт с твърдение за грешки в Таблица № 1 при пресмятане на размера на задълженията (главници и лихви). Поради това първоинстанционният съд е следвало да възложи на вещото лице да провери дали правилно и точно е определен размерът на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ, ДЗПО - ППФ и фонд "ГВРС" - главниците и лихвите за просрочие за 2005 и 2006 г. Обжалваното в настоящето касационно производство съдебно решение е постановено при точно спазване на правилото по чл. 224 от АПК, съгласно което указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. С определение от 1.12.2009 г. съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза "със задачи, подробно посочени в Решение от 8.10.2009 г. на стр. 4, на ВАС, VI отделение". При изпълнение на поставената задача вещото лице е констатирало, че дължимите осигурителни вноски за м. 01 и м. 02.2005 г. са внесени своевременно и поради това не се дължат лихви за просрочие. Съгласно заключението задълженията за ДОО са в размер на 60 313.37 лв. при установен с РА размер от 61 415.66 лв.; задълженията за НЗОК са в размер на 7606.03 лв. при установен с РА размер от 9562.08 лв.; задълженията за ДЗПО - УПФ са в размер 5283.05 лв. при установен с РА размер 5662.51 лв.; за ДЗПО - ППФ няма задължения при установени с РА в размер на 14.78 лв.; за фонд ГВРС се дължи сумата 800.21 лв. С обжалваното съдебно решение съдът е изменил оспорения ревизионен акт в обжалваната му част, като е намалил задълженията за осигурителни вноски за 2005 г. и 2006 г. съобразно размерите, установени със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно които осигурителните вноски за сметка на осигурителите и за сметка на осигурените лица се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Спорът относно момента, в който е настъпила изискуемостта на осигурителните вноски за 2005 г. и 2006 г., е разрешен с решение № 11657 от 8.10.2009 г. по адм. дело № 7026/2009 г. на Върховния административен съд. Като изцяло погрешна е възприета тезата на касатора, че щом трудовите възнаграждения не са изплатени, а само начислени, осигурителни вноски не се дължат. Прието е, че неизпълнението на задължението на работодателя да плати възнагражденията на наетите от него работници и служители не означава, че с оглед на правилата по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО, действащи през 2005 г. и 2006 г., работодателят-осигурител не дължи на ДОО осигурителни вноски за тези лица. От обстоятелството, че законодателят е свързал плащането на осигурителните вноски с плащането на трудовото възнаграждение, следва изводът, че стане ли изискуемо трудовото възнаграждение, става изискуемо и задължението за внасяне на осигурителните вноски. Като е възприел така даденото тълкуване, първоинстанционният административен съд се е произнесъл по размерите на задълженията за осигурителни вноски за 2005 г. и 2006 г. и лихвите за просрочие в съответствие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е приложил правилно и разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от КСО, която задължава осигурителите да внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че решението на Административен съд София - град е обосновано, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,