Решение № 2322 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Топлофикация Разград АД, чрез пълномощник адв. Даскалова, против Решение 281 от 10.01.2024г., постановено по адм. дело 7416/ 2022г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилни изводите на съда по отношение на разходите за природен газ и нормата за възвръщаемост на привлечения капитал и излага доводи в тази насока. Оспорват се изводите на съда за липсата на процесуални нарушения, като се счита, че са налице нарушения на процесуалните правила, които обосновават незаконосъобразност на административния акт. Иска се отмяна на оспореното решение, решаване на спора по същество, като се уважи жалбата и делото се върне, като преписка, на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Велчева, счита касационната жалба за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, с които аргументира становище, че първоинстанционното решение, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. По делото е подадена и частна жалба от Топлофикация Разград АД срещу Определение 2105 от 27.02.2024г., постановено по адм. дело 7416/ 2022г., с което е изменено Решение 281 от 10.01.2024г. по делото, в частта за разноските и Топлофикация Разград АД е осъдена да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице. В писмен отговор Комисията за енергийно и водно регулиране излага становище за неоснователност на частна жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Топлофикация Разград АД срещу Решение Ц-18 от 01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т. 8, с която се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2022г. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Топлофикация Разград АД срещу точка 8 от Решение Ц-18 от 01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Освен това е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски в размер на 200 лева. С определение за изменение на решението в частта на разноските е осъдил дружеството да заплати и 350 лева разноски за вещо лице. Административният съд е приел, че жалбата е подадена в преклузивния срок и при наличие на правен интерес от оспорването срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Съдът установил, че Топлофикация - Разград АД е подала Заявление с вх. Е-14-16-5 от 01.04.2022г. до КЕВР за утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, което Комисията за енергийно и водно регулиране разгледала по реда на чл. 24-37 от Наредба 5 от 23 януари 2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия и чл. 41- 56 от Наредба 1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът подробно изяснил проведената административна процедура, в резултат на която било издадено и Решение Ц 18/ 01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия. Намерил е, че решението е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на закона, подписано от председателя, главния секретар на КЕВР и членовете и ръководителите на работната група, поради което не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК. Сметнал е, че в процедурата по издаването на акта не са допуснати съществени нарушения, не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища и обективират твърдения, включително и да представят допустимите, необходими и относими към спора доказателства. На следващо място решаващият съд е приел, че решението на адм. орган е законосъобразно, като е издадено при спазване на установената форма и е произнесено в съответствие с изискването за мотивираност на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По делото пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебна икономическа експертиза (СИЕ) изготвена от вещо лице икономист, както и допълнителна експертиза. Поставена е и допълнителна задача с оглед изясняване на спорния въпрос относно размера на нормата на възвръщаемост на капитала, във връзка с формирания спор относно стойността на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал. Съдът е приел, че утвърдените от КЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие, след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, поради което са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 2 и т. 4 от ЗЕ, както и всички общи регулаторни принципи, съгласно чл. 23 от ЗЕ. В тази връзка първостепенния съд е счел, че КЕВР правилно е приложила действащото законодателство, включително съществуващата правна уредба в раздела ценообразуващи елементи на двете приложими наредби за регулиране на цените на електрическата и на топлинната енергия. По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е установил, че КЕВР е намалила заявената от Топлофикация Разград АД норма на 4,48%. С оглед на доказателствата по делото е счел, че по безспорен начин се потвърждава правилността на извършените от КЕВР изчисления за определяне на ценообразуващия елемент норма на възвръщаемост на капитала, в т.ч. целева норма на възвръщаемост на собствения капитал и целева норма на възвръщаемост на привлечения капитал. Съдът е кредитирал изложеното от вещото лице, че утвърдената от КЕВР среднопретеглена норма на възвръщаемост е определена в съответствие с изискванията на НРЦЕЕ и НРЦТЕ и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с протоколно решение на КЕВР 116 от 26.06.2018 г. по т. 1, при прието индивидуално съотношение на собствения и на привлечения капитал на дружеството. На следващо място съдът е споделил извода от допълнителното заключение на съдебно- икономическата експертиза относно средните пазарни стойности на лихвени проценти и обеми по нов бизнес по кредити, различни от овърдрафт, за сектор нефинансови предприятия по период на първоначално фиксиране на лихвения процент и е приел, че лихвите по сключените договори за кредитиране на жалбоподателя са по- високи от пазарните. Направил е извод, че няма пряка връзка между утвърдената от КЕВР сума на годишни разходи за заплати и възнаграждения и реалните заплати и възнаграждения, които се определят от ръководството на съответното дружество. Приел е, че увеличаване на разходите с процента на годишна инфлация приложен от КЕВР по отношение на всички енергийни предприятия е в съответствие с принципа на равнопоставеност, закрепен в чл. 23, т.5 от ЗЕ. С оглед на изложеното първостепенният съд е приел, че утвърдените от КЕВР цени са образувани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на КЕВР и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с топлинна и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и клиенти, и създаване на стимули за ефективна дейност. Преценил, че атакуваното Решение Ц-18/01.07.2022 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за необходимите кворум и мнозинство, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, включително специалните такива, уредени в ЗЕ, НРЦТЕ и НРЦЕЕ, както и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона По изложените съображение първостепенният съд счел оспорването за неоснователно и го отхвърлил изцяло. Решението е ПРАВИЛНО. Съдебният акт е постановен при точно изяснена фактическа обстановка, и след всеобхватен анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК. Настоящата инстанция намира за неоснователни наведените с касационната жалба твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение във връзка с претендираната нищожност на обжалвания административен акт. Обоснован е изводът на съда за приложимост на посоченото Тълкувателно решение 3 от 28 април 2020г. по конституционно дело 5 от 2019г. на Конституционния съд. Обявяването за противоконституционно на Решението на Народното събрание от 09.02.2022г. за избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране не води до нищожност на постановените актове на Комисията при участието на председателя на КЕВР, тъй като не се засягат изискванията за кворум и мнозинство.Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват не по малко от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав (чл. 13, ал. 1 ЗЕ). Правилно съдът е преценил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно овластяване по закон с правомощията по регулиране на цените в енергетиката и в рамките на неговите правомощия. Спазени са изискванията за кворум и мнозинство за вземане на решения- чл. 13, ал. 1 ЗЕ.Решението на регулаторния орган е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на закона, поради което не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК. Правилен е извода на съда, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт. Не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища, включително и да представят необходими доказателства, което право е надлежно упражнено от жалбоподателя в административното производство. Докладът е приет на заседание на комисията и въз основа на него е изготвен проект на решение, който е подложен на обществено обсъждане със заинтересованите страни и разглеждане на постъпилите становища преди приемане на процесното решение. Правилни са и изводите на съда за съответствие на адм. акт с материалния закон и целта на закона. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се е ръководела от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. Обосновано съдът е приел, че Решение Ц-18/01.07.2022 г. е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Комисията не следва да се съобразява с прекомерно високи лихвени проценти по сключени преди съответния ценови период договори. Правомощието на КЕВР да регулира цените в сектора включва в себе си и проверка за икономическа обоснованост на разходите на дружеството, включително по повод съществуващите към момента на утвърждаване на цените договорни отношения на това дружество. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че се касае за договори сключени с договорени завишени лихвени проценти, отклоняващи се съществено от пазарните лихвени проценти. Правилно съдът е приел, че адм. акт е издаден при спазване на принципа на чл. 24 от Закона за енергетиката за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Комисията с цел осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите е извършила дължимия анализ и преценка относно икономически обоснованата цена на енергията, която е производна на действителните разходи на дружеството, които подлежат на възстановяване- чл.23, т.4 , т.13 ЗЕ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното пред него решение на КЕВР е взето в съответствие с разпоредбите на ЗЕ, Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) и Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с решение по протокол 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР. Обосновано и правно издържано съдът е преценил спорният въпрос относно размера на определената с решението на КЕВР, норма на възвръщаемост на капитала и по- конкретно, относно един от формиращите я елементи, а именно норма на възвръщаемост на привлечения капитал. Правилно в тази връзка съдът е обсъдил и се е позовал на назначената по делото съдебна експертиза. Експертът е стигнал до стойност от 4,66 % на нормата на възвръщаемост на собствения капитал, която съвпада с изчислената от КЕВР, и е посочил, че на база извършения анализ. Същият счита, че утвърдената от КЕВР среднопретеглена норма на възвръщаемост е определена в съответствие с изискванията на НРЦЕЕ и НРЦТЕ и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с протоколно решение на КЕВР 116 от 26.06.2018 г. по т. 1, при прието индивидуално съотношение на собствения и на привлечения капитал на дружеството. От регулаторния орган е преценено изискването в чл.15, ал.2 НРЦЕЕ нормата на възвращаемост на привлечения капитал да е в съответствие с пазарната норма. В условията на регулиран пазар, разпоредбата на чл. 31, т. 4 ЗЕ, изискваща цените на енергийните предприятия да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, не означава, че всички разходи на тези предприятия следва да бъдат одобрени и включени при определяне цената на топлинната и електрическата енергия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите /чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЕ/, т.е. Комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. Правилно съдът е намерил определената от КЕВР норма на възвръщаемост на капитала за формирана при спазване на закона и издадените указания. Съобразно изискванията за мотивираност на акта КЕВР изрично е посочила правните и фактически основания за определения размер на нормата на възвращаемост. Правилно административния съд е приложил материалния закон по отношение на разходите за заплати и възнаграждения за осигуровки, приети в решението на КЕВР. Обсъдени са доводите на дружеството, относно средната работна заплата в дружеството, като е анализирана тази част на експертното заключение. По отношение на размера на трудовите възнаграждения обосновано съдът е преценил, че с процесното решение КЕВР утвърждава разходи за заплати, които надвишават реално извършваните от дружеството до момента и са по- високи от тези за предходния регулаторен период с близо 15 %, с което увеличение, биха могли да се актуализират заплатите на персонала. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, поради приетото за разходите за амортизации. Не са налице възражения в тази насока в административното производство. Установено е, че заявените такива от жалбоподателя са приети от Комисията като обща сума, според приложения от нея метод на определяне на средния полезен живот на активите. В тази връзка твърденията на жалбоподателя за тяхното намаляване не намират опора в доказателствата по делото, включително заключението на СИЕ, което не е оспорено от страните. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, относно предвидените разходи за ремонти. Дружеството не е правило изразило конкретни, аргументирани възражения относно разходите за ремонти в административното производство. Съдебната експертиза не установява извършени корекции на заявените от дружеството размери. Законосъобразен е изводът на съда, че Решение Ц-18/ 01.07.2022 г. на КЕВР е обосновано от икономическа гледна точка, издадено в съответствие с материалния закон и горните принципи, които следва да съблюдава Комисията при упражняване на правомощията си по регулация на дейностите в енергетиката. След съпоставка на предложеното и приетото от регулаторния орган се достига до извода, че определената от КЕВР по- висока цена на топлинна и електрическа енергия за жалбоподателя е по- благоприятна, въпреки извършеното намаляване на част от прогнозните разходи за периода. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на Топлофикация Разград АД е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Топлофикация Разград АД оспорва Определение 2105 от 27.02.2024г., постановено по адм. дело 7416/ 2022г., с което е изменено постановеното решение в частта за разноските. Видно е, че съдът е присъдил в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, което е акцесорно и преценката за дължимостта на разноските е в зависимост от резултата в главното производство. В случая, жалбата срещу Решение Ц-18 от 01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т. 8 е отхвърлена и разноските следва да се възложат на жалбоподателя по правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК. Претендираните разноски са доказани с представените по делото документи, с оглед на което правилно са били присъдени от първостепенния съд. Обжалваното определение, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,