Решение № 963 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2009 г.

Решение № 963 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Димитров Команов срещу Решение № 7 от 17.02.2009 г., постановено по дам. дело № 40/2008 г. от Административен съд - Силистра. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания, изразява се недоволство от съдебното решение, което било неправилно и необосновано. Иска се неговата отмяната и решаване на спора по същество. Ответникът - Държавната агенция по горите при МС на РБ не взема становище. Ответникът - Министерството на земеделието и храните, в писмени бележки депозирани от процесуалния му представител застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът, в производство по реда на глава ХI от АПК, чл. 203 - 207, е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иска на Димитър Команов против ДАГ към МС на РБ, с който е претендирал да му бъде заплатено обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лв. за понесени в следствие отнемането в полза на държавата на товарен автомобил - негова собственост в периода от 21.10.2006 г. до 21.01.2008 г., разпоредено от административния орган - ДАГ. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че в случая не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за реализиране на отговорността на държавата. Отнемането на товарния автомобил на касатора е принудителна административна мярка, целяща да преустанови нарушението и да предотврати бъдещо такова. Отделно от това е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е представил убедителни доказателства за наличието както на неимуществени, така и на имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление. Решението е правилно и законосъобразно. Не са налице законови основания за неговата отмяна. В случая се налага подробно излагане на фактическата обстановка по делото. На 21.10.2006 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0062979 (л. 41 на АД № 40/2008 г. на АС - Силистра) срещу Димитър Димитров Команов от с. Калипетрово, обл. Силистра на осн. чл. 34, ал. 9 и чл. 113 от Закона за горите (ЗГ) за това, че на посочената дата е придобил и натоварил на собствения си товарен автомобил марка ЗИЛ с ДКН - Сс 6820 СС - син на цвят 5 куб. м немаркирана дървесина, с което е нарушил разпоредбите на чл. 80, ал. 13 и ал. 14 от ЗГ. Това е извършено след предварителна уговорка с горския стражар Васил Иванов Василев. С акта на административния орган - Държавно лесничейство (ДЛ) гр. Силистра е разпоредено задържането както на предмета на нарушението - 5 куб. м дърва за огрев, така и на средството за извършване на нарушението - товарния автомобил, които са останали на отговорно пазене в ДЛ съгласно разписка за конфискувани материали и вещи (л. 6 от НАХД № 825/2007 г. по описа на РС - Силистра). След съставянето на акта, който нарушителят е подписал без възражения, и с оглед измененията на НК на РБ от м. септември 2006 г., с писмо изх. № 725 от 03.11.2006 г.(л. 7 от НАХД № 825/2007 г.), подписано от директора на ДЛ - гр. Силистра, АУАН № 0062979 и преписката са изпратени на Районна прокуратура Силистра "съгласно чл. 235 - 236 от НК с цел образуване на наказателно производство срещу Димитър Димитров Команов" (л. 33 от АД № 40/2008 г.). В районната прокуратура е образувана прокурорска преписка (пр. пр.) № 2214/2006 г., материалите от предварителната проверка по която са изпратени на 08.01.2007 г. на НСП - ОДП Силистра с указание да бъде образувано полицейско производство (л. 2 от дознание № 169/2006 г. по описа на ) срещу Васил Иванов Василев - горски стражар за длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК и срещу съучастника му Димитър Команов - за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК. В постановлението е цитирана проверка по преписка № 169/2006 г. по описа на ОДП - Силистра по повод съставен АУАН от ДЛ - Силистра за незаконна сеч на дърва. С постановление от 09.03.2007 г. на дознател при ОДП - Силистра наказателното производство по дозн. № 169/2006 г. е било прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл. 199 от НПК поради това, че срещу същите лица - Васил Василев и Димитър Команов има образувано друго дознание, а именно № 820/2006 г. по описа на РПУ - Силистра, пр. пр. № 2141/2006 г. на РП - Силистра (л. 55 от дозн. № 169). С постановление на прокурор от РП - Силистра от 16.03.2007 г. наказателното производство по дознание № 169/2006 г. е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В прекратителното постановление липсва произнасяне по веществените доказателства задържани с АУАН, както и разпореждане това постановление да се връчи на ДЛ - Силистра. По повод молбата на Димитър Команов от 14.06.2007 г. (л. 8 от НАХД № 825/2007 г.), адресирана до ДЛ - гр. Силистра, да му бъде върнат товарния автомобил, иззет с АУАН и запитване на Окръжната прокуратура изх. № 338 от 28.06.2007 г. (л. 9 от НАХД № 825/2007 г. на РС - Силистра) материалите от дознание № 169/2006 г. са били изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура Силистра. Зам. окръжният прокурор, след като се е запознал с дознанието е констатирал, че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу Команов на РП - Силистра от 16.03.2007 г. е незаконосъобразно и го е отменил, като е разпоредил РП да се произнесе Дс мотивирано постановление относно наказателната отговорност на Команов по чл. 235, ал. 3, т. 2 от НК, както и по молбата на същия за връщане на иззетия товарен автомобил ДЗИЛ" с рег. № Сс 6820 СС (л. 32 от НАХД № 825/2007 г. на РС - Силистра). С постановление от 19.07.2007 г. на РП - Силистра наказателното производство по дознание № 169 по описа на РПУ - Силистра е било прекратено, отново на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В мотивите на постановлението е посочено, че тъй като товарния автомобил не е бил изземван като веществено доказателство за нуждите на наказателното производство, прокуратурата не може да се произнесе по молбата на собственика за неговото връщане. По делата отсъстват доказателства ДЛ - Силистра да е било уведомявано за хода на наказателните производства, образувани както срещу служителя на ДЛ - Васил Иванов, така и срещу нарушителя Димитър Команов, които са действали при условията на съучастие. Междувременно, на 03.07.2007 г. директорът на ДЛ - Силистра разбира за факта, че наказателната отговорност на Команов не е била ангажирана, че за извършеното в съучастие престъпление е постановено осъдително съдебно решение само срещу Васил Иванов и издава наказателно постановление № 154 от същата дата, с което налага административни наказания на Команов - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 80, ал. 13 от ЗГ и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 80, ал. 14 от същия закон, както и отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението и послужили за извършването му, т. е. 5 куб. м дърва за огрев и товарния автомобил на Команов (чиято стойност не е установена), като е разпоредил същият да заплати и обезщетение в размер на 125 лв. в полза на ДЛ - Силистра. Това наказателно постановление е било обжалвано от Команов пред РС - Силистра, където е образувано НАХД № 825/2007 г. Съгласно текста на чл. 113, ал. 4 от ЗГ, в действащата към 2007 г. редакция, не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително, или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност. Въпреки тези разпоредби на закона обаче Силистренският районен съд е приел за процесуално допустима жалбата на Команов срещу НП № 154 от 03.07.2007 г., разгледал я е по същество и е постановил Решение № 799 от 01.11.2007 г., с което го е отменил като неправилно и незаконосъобразно. В мотивите е посочено, че актът е издаден след изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 на ЗАНН и без административният орган да е спазил изискването на чл. 33, ал. 2 от същия закон - да прекрати висящото административно-наказателно производство след като е изпратил преписката на РП - Силистра за образуване на досъдебно производство. Това решение е било оставено в сила с Решение № 149 от 14.01.2008 г., постановено по КАНД № 143/2007 г. от АС - Силистра. При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: За да бъде реализирана отговорността на държавата по чл. 1 от специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) следва да са налице всички изисквания на текста - 1. да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавата (общината или на техни длъжностни лица; 2. този акт, действие или бездействие да е издаден при или по повод на административната дейност на държавата (общината; 3. този акт да е отменен по съответния ред; 4. да е настъпила вреда от акта, действието или бездействието и 5. да е налице пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. При отсъствието на който и да е от посочените елементи искът, предявен с това правно основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Действително в случая НП № 154 от 03.07.2007 г. на директора на ДЛ - Силистра е било отменено, като незаконосъобразно с влезли в сила съдебни актове, които са задължителни за всички съдилища в страната, вкл. и за настоящия. Този въпрос не подлежи на коментар към настоящия момент въпреки казаното по-горе в мотивите. Задържането на товарния автомобил е разпоредено от административния орган с АУАН, в изпълнение на законовите му правомощия по чл. 112, ал. 1 от ЗГ. С него е извършено административното нарушение по смисъла на чл. 80, ал. 13 и ал. 14 от ЗГ и съгласно чл. 112, ал. 1 от същия закон подлежи на отнемане в полза на държавата. Отнемането обаче следва да бъде разпоредено именно с наказателното постановление, като до издаването му автомобилът следва да остане на отговорно пазене у административния орган. В случая са възникнали два проблема: 1. с измененията на НК публ. В ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г. лицето, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал вече носи не административно-наказателна, а наказателна отговорност. При това положение административният орган е бил длъжен да уведоми органите на прокуратурата за извършеното от Команов деяние, което от административно нарушение се превръща в престъпление от общ характер по смисъл на чл. 235, ал. 3, т. 2 от НК, за което се предвижда наказание от 1 до 8 години "лишаване от свобода" и глоба от 5 000 до 15 000 лв., тъй като е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение - горския стражар Васил Иванов Василев. В изпълнение на тези си задължения на 03.11.2006 г. с писмо изх. № 725 (л. 7 от НАХД № 825) ДЛ - Силистра изпраща актове за констатирани административни нарушения под опис и преписките към тях на РС - Силистра, сред които и АУАН № 0062979 съставен срещу Команов. В същото време ДЛ - Силистра не изпълнява задълженията си по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН да прекрати висящото пред него административно-наказателно производство срещу Димитър Команов. 2. Съгласно чл. 110, ал. 3 и 4 на НПК, в действащата към 2006 г. редакция на текста: "Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него. Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган". В случая тези изисквания на процедурата са били спазени, тъй като съгласно приложената по делото разписка товарния автомобил е останал на отговорно пазене у административния орган. Следователно, от 3.11.2006 г. нататък - до прекратяване на наказателното производство срещу Команов (т. е. до 19.07.2007 г.) задържаният автомобил представлява веществено доказателство и е бил извън разпоредителната власт на държавното лесничейство макар да е останал на отговорно пазене при него. Това е така пред вид определението на чл. 109 от НПК ("Като веществени доказателства да се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото"), от една страна. От друга - специалната разпоредба на чл. 235, ал. 7 от НК, в редакцията на текста по Дв, бр. 75/2006 г., разпорежда предметът на престъплението да се отнема в полза на държавата и от трета - съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Видно от доказателствата по делото административният орган - ДЛ - гр. Силистра не е бил уведомен за нито едно от действията на Районна и Окръжна прокуратура Силистра до 28.06.2007 г., когато ОкПр е изпратила писмо - запитване изх. № 338/2007 г. за мотивите за отказ да се върне на г-н Команов товарният му автомобил. Действията на Прокуратурата са продължили до 19.07.2007 г., когато с постановление на РП - Силистра дознание № 169/2006 г., образувано срещу Васил Иванов Василев и Димитър Димитров Команов е било прекратено. Прокуратурата е отказала да се произнесе по въпроса за задържания товарен автомобил с аргумента, че същият не е бил изземван като веществено доказателство за нуждите на наказателното производство в нарушение на разпоредбите на чл. 112 вр. чл. 53, ал. 1 от НПК. Препис от постановлението е връчено и на ДЛ - Силистра на 23.07.2007 г. и е заведено с вх. № 1122 от същата дата, но няма данни за обжалване. Междувременно, при все още висящо наказателно производство е било издадено отмененото НП № 154 от 03.07.2007 г., жалбата срещу това наказателно постановление е заведена с вх. № 1138 и дата 25.07.2007 г., а решението на съда е влязло в сила на 14.01.2008 г. С разписка изх. № 45 от 21.01.2008 г. (л. 29 от адм. дело № 40/2008 г.) товарният автомобил е бил върнат на собственика му. Следователно периодът, през който товарният автомобил на Команов е бил в разпоредителната власт на ДЛ - Силистра е от 01.08.2007 г до 21.01.2008 г., през което време обаче е бил налице висящ съдебен процес за проверка на законосъобразността на НП № 154. Пред вид казаното до тук, след извършването на поредица неправилни действия на административния орган, прокуратурата и съда, в крайна сметка, наказателното постановление № 154, което е било издадено по повод административна дейност на държавата е било признато за незаконосъобразен акт и отменено от съда, т. е. налице са първите три условия за реализиране на отговорността й по чл. 1 от ЗОДОВ. Останалите условия обаче не са налице. Наличието на вреди не е установено от ищеца. Искът по глава ХI от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностни лица. С оглед на това отговорността следва да бъде характеризирана като обективна, без виновна отговорност. Освен незаконосъобразен административен акт е необходимо да е налице и реално причинена вреда (имуществена, неимуществена), която от своя страна да е в причинна връзка с действие, респективно бездействие на административен орган. Доказателствената тежест е на ищеца. Изводите на съда, че липсват каквито и да е доказателства за реално извършвана дейност на ЕТ "Орион - Димитър Команов" са правилни и законосъобразни и се споделят напълно от настоящата инстанция. Фирмата не е декларирала годишен доход и няма доказателства да е извършвала каквато и да е търговска или транспортна дейност. При това положение правилно съдът е отхвърлил претенцията за имуществени вреди и пропуснати ползи. Искът за неимуществени вреди също правилно е преценен за недоказан. Ищецът твърди, че е преживял "срам и неудобство", когато бил призоваван да дава неколкократно обяснения по дознанията; че при съставянето на акта са присъствали "доста хора", пред които е бил набеден в извършван на престъпление от горския стражар, "който в последствие бе признат за виновен", т. е. Васил Иванов, а не актосъставителя. Правилно съдът е приел, че в случая липсват, а и не се твърдят, търпени неимуществени вреди, произтекли от действията на административния орган, които да подлежат на обезвреда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение