Решение № 9472 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2025 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Б. - директор на Софийска професионална гимназия по туризъм против част от решение 6187/21.02.2025 г., постановено по адм. д. 8758/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, кореспондиращи с отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Касационната жалбоподателка претендира разноски само за пред първата инстанция. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), взема становище за основателност на касационната жалба и иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от другите страни за адвокатско възнаграждение. Ответната страна Е. Г. Ж. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната част от решение 6187/21.02.2025 г., постановено по адм. д. 8758/2024 г. по описа на АССГ по жалбата на Е. Г. Ж. е отменена част от Решение 218/23.07.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав, с която е установено, че А. Д. Б. - директор на Софийска професионална гимназия по туризъм не е извършила нарушение на права по Глава втора, Раздел I Защита при упражняване правото на труд по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) спрямо Е. Г. Ж.. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон в частта, която е отменена. Не е предмет на касационен контрол останалата част от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на Е. Г. против другата част от решението на КЗД и са присъдени разноски. Така постановеното съдебно решение в атакуваната му част е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваната част от съдебния акт е валидна и допустима като постановена в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба, подадена от лице с правен интерес против неблагоприятен за него подлежащ на съдебен контрол акт. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. В съдебното производство страните по спора не са ангажирали допълнителни доказателства освен събраните в производството пред КЗД, но въз основа на тях административният съд е формирал различни изводи по отношение на правното значение на установените факти. АССГ е обосновал извод, че Комисията не е определила правилно лицата, чието положение да бъде използвано за сравнение с положението, в което е поставена Е. Ж.. Решаващият съд също се е позовал на справка изх. 577/14.03.2024 г. относно прекратени трудови договори с лица придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 2019 г. 2022 г. и заповеди за прекратяване на трудови договори, които са обсъждани и от независимият държавен орган. При анализа на това писмено доказателство КЗД е акцентирала върху данните за лица, чийто трудови правоотношения са запазени продължително време след навършване на осигурителен стаж и възраст за придобиване право на пенсия, но първата инстанция намира този подход за ограничителен спрямо групата лица, между която да се извърши сравнението. Действително единствено трудовото правоотношение с Е. Ж. е прекратено в момента, в който по отношение на нея са изпълнени условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) и КЗД не е обсъждал констативния протокол на РУО-София относно положителната оценка за работата й. АССГ е констатирал, че на другите учители поименно изброени като лица за сравнение, трудовите договори са прекратени в продължителен период от време след като те са придобили право на пенсия, а по отношение на трима от тях това е извършено едва 5 месеца преди прекратяване на договора на Е. Ж.. Като е установил правилно тези факти решаващият съд не е обърнал достатъчно внимание на обстоятелството, че прекратяването на трудовите договори на почти всички лица (с изключение на 70 годишен старши учител), които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст всички лица, е извършено със заповеди на А. Д. през 2022 г. През останалите три предходни години от изследвания период 2019 2022 г. прекратяването на трудовите правоотношение е поради предизвестие на работника или по взаимно съгласие. На 19.07.2022 г. са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ по инициатива на работодателя трудовите договори на 5 старши учителя, а на 26.07.2022 г. на още три лица, които не са от учителския персонал. Няма твърдения, че към този момент на работа е останало лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което при настъпване на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ по отношение на Е. Ж. в края на 2022 г. спрямо нея е процедирано, както към останалите й колеги няколко месеца по-рано. Обстоятелството, че учителите, чийто трудови договори са прекратени през юли 2022 г. са продължили да работят различни периоди от време след като по отношение на тях работодателя е имал право да прекрати трудовите им договори на основание чл. 329, ал. 1, т. 10 от КТ не е достатъчно основание да се приеме, че като не е предоставил подобна възможност и на Е. Ж. работодателят й е нарушил задължението си по чл. 21 от ЗЗДискр да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. От съществено значение за този извод е видимата проява на активно упражняване на правомощията по чл. 329, ал. 1, т. 10 от КТ от страна на работодателя през 2022 г. след продължително време (три години), през което не са предприемани подобни действия спрямо почти никой от учителите и служителите на гимназията (с изключение на 70 -годишния старши учител през 2020 г.). В този период различни лица са придобивали право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и са продължили да работят след това в различни периоди от време, които са обективно обусловени от тяхната възраст и стаж, поради което не е възможно да се приеме, че те формират една обща група от лица, спрямо които да се извърши сравнение на отношението към тях с това, проявено към Е. Ж.. Оставането им на работа не е резултат от приложени различни критерии спрямо тези лица и Е. Ж., а последица от продължителното време преди 2022 г. през което работодателят въобще не е прекратявал трудови договори на основание чл. 329, ал. 1, т. 10 от КТ. В изключително кратък период (юли 2022 г.) трудовите договори на всички тези лица са прекратени, а на Е. Ж. пред декември същата година, когато тя е навършила възраст и е имала необходимия стаж за пенсия. В допълнение към подадената жалба пред КЗД Е. Ж. е уточнила, че жалбата касае дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр и е посочила шест имена на преподаватели - С. Д.; Ю. П., Е. Д., Д. Х., В. И. и Т. М., които според нея са продължили да работят като преподаватели въпреки достигната пенсионна възраст. От събраните в хода на производството пред административния орган доказателства е установено, че посочените от жалбоподателката лица - без двама от които единия не е придобил право на пенсия, а другия няма изискуемия трудов стаж; са с прекратени трудови правоотношения като впоследствие при обявяване на свободно позиция и кандидатура от тяхна страна, с тях са подписани нови трудови договори. Следователно правилни са изводите на КЗД, че А. Д. Б. не е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр спрямо Е. Ж., напротив приложил е през 2022 г. еднакъв подход с всички учители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст достигане на пенсионна възраст, които да могат да се използват за сравнение. Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил необосновано и незаконосъобразно съдебно решение. В касационната жалба няма оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради които настоящата инстанция не дължи произнасяне по това касационно основание. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но поради констатираните основания по чл. 209, т. 3 от АПК трябва да бъде отменено в обжалваната му част. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което вместо отменената част на съдебното решение трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Е. Г. Ж. против Решение 218/23.07.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка 111/2023 г., в частта, в която законосъобразно е установено, че А. Д. Б. - директор на Софийска професионална гимназия по туризъм не е извършила нарушение на права по Глава втора, Раздел I Защита при упражняване правото на труд по чл. 21 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателката. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има само касационната жалбоподателка, но тя не претендира разноски за касационната инстанция, а само тези, направени пред първата инстанция. От представените пред АССГ доказателства за разноски не се установява А. Д. Б. да е направила разноски. Процесуално представителство от адв. Петрова е въз основа на адвокатско пълномощно (л. 184 от адм.д. 8758/2024 г. по описа на АССГ), по което упълномощител е А. Д. Б., но заплащането на предоставената правна помощ и съдействие е въз основа на договор (л. 185 от същото дело), по който страна е юридическото лице Софийска професионална гимназия по туризъм. При така установените обстоятелства разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение