Решение № 7073 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 712/2015. г.

Решение № 7073 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 712/2015. г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 390 от 14 януари 2015 г., постановено по адм. дело № 8516/2014 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия, постановено по реда на чл. 237 от АПК, е отменено влязло в сила съдебно решение № 7232 от 28 май 2013 г., постановено по адм. дело № 3833/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от началото на касационното производство. След постановяване на съдебния акт по отмяна, Върховният административен съд, второ отделение е образувал настоящото административно дело въз основа на касационната жалба, подадена от Държавата чрез областния управител на област Добрич срещу решение № 26 от 4 февруари 2013 г., постановено по адм. дело № 760/2011 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му, обективираща искане за прогласяване на нищожност на заповед № 1552 от 30 август 2007 г. на кмета на община Каварна за одобряване на ПУП за изменение на ПУП-ПРЗ за поземлени имоти (ПИ) № 000307, ПИ № 000308 и ПИ № 000219, предвиждащ обединяване на ПИ № 000307 и ПИ № 000308 в един поземлен имот и нискоетажно свързвано застрояване с ПИ № 000219, съгласно графичната част на плана и е осъдил областна управа на област с административен център гр. Добрич да заплати в полза на община Каварна сумата в размер на 650, 00 (шестотин и петдесет) лева разноски по делото. В касационната жалба се поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му като вместо него съдът се произнесе със съдебен акт, с който да обяви заповедта на кмета на община Каварна за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ за нищожна. От ответниците - "СК Комплекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Красимира Попова и от кмета на Община Каварна, чрез пълномощника му адв. Величков са представили писмени бележки, с които изразяват становища за неоснователността на касационната жалба и молят същата да бъде отхвърлена. В представени по делото писмени бележки от управителя на ответника "СК Комплекс" ЕООД се доразвиват доводите в подкрепа на неоснователността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него съдът постанови решение, с което да обяви нищожността на атакувания административен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд - Добрич държавата, чрез областния управител на област Добрич е обжалвала заповед № 1552 от 30 август 2007 г. на кмета на община Каварна, с която е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване досежно ПИ № 000307, ПИ № 000308 и ПИ № 000219 и предвиждаща обединяване на ПИ № 000307 и ПИ № 000308 в един поземлен имот, предвиждащо нискоетажно свързано застрояване с ПИ № 000219 като са посочени показателите - височина, ненадвишаваща 9 м. кота стреха, 12 м. кота било, а етажността - 3 етажа, съгласно графичната част на плана. За да отхвърли жалбата му, обективираща искане за обявяване нищожност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че административният акт не е материално незаконосъобразен до степен, обуславяща най-тежкия порок, нищожност. Посочил е, че дори да се приеме, че е налице частична липса на приложимите материалноправни разпоредби, актът би могъл да се приеме за унищожаем, но не и за нищожен. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. По отношение на оплакванията за нарушение на материалния закон не е установил такива, водещи до нищожност на акта, поради факта, че за ПИ № 219, одобрения ПУП е първоначален и за одобряването му не е необходимо съгласието на собственика на имота, в лицето на държавата. Съдът е приел, че оспорената заповед е валидна, поради което е отхвърлил подадената жалба за прогласяване на нищожността му. Решението е неправилно. От приобщения доказателствен материал по делото, включително и тези приети при новото разглеждане на делото писмени доказателства - текстова част на проект за изменение на ТУП (ОУП) на община Каварна, графична част на проект за изменение на ТУП (ОУП) на община Каварна, предходния преди 2005 г. действащ ТУП (ОУП) на община Каварна, решение № 194 от 06 октомври 2005 г. на общински съвет - Каварна за одобряване на проект за изменение на ОУП Каварна, решение № 86 от 24 юни 2014 г. на общински съвет - Каварна отразен в протокол № 34 от 24 юни 2014 г. на общински съвет Каварна и брой 62 от 29 юли 2014 г. на "Държавен вестник", всички относими за ПИ 307, 308, 309, 310, 311 и част от 219, настоящият касационен състав счита, че одобреният ПУП - ПРЗ противоречи с предвижданията на ОУП за територията на община Каварна. С ОУП (чл. 103, ал. 2 от ЗУТ) се определят преобладаващото предназначение и начинът на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана и са основа на цялостното устройство на териториите, предмет на същия. Въведено е с нормата на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ изискването ПУП да съответства на заложените в ОУП задължителни изисквания. Налице е нарушение на посочената разпоредба, тъй като с ПУП имотите в землището на Каварна може да бъде преотреден за различно от предвиденото по общия устройствен план мероприятие като първо се измени общия устройствен план и след това или заедно с него се промени подробния устройствен план. От данните по делото се установява, че е постъпило искане за изменение на общия и подробния устройствен план, но по-нататъшни действия по изменението не са предприети. За това и процесният ПУП-ПРЗ отрежда имотите за друго благоустройствено мероприятие, различно от предвижданията в ОУП, което е недопустимо. В разглеждания случай, в заповедта за одобреното изменение на ПУП - ПРЗ по отношение на трите поземлени имоти е посочено правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. С тази разпоредба, в относимата й редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ (имотите-предмет на самия план), както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. За имотите, чието предназначение се изменя и са предмет на плана, е необходимо съгласието на собствениците и носителите на вещни права върху тях, какъвто в случая е и собственикът на ПИ № 219 - държавата. Липсата на неговото съгласие е пречка за изменение на плана на възприетото правно основание. Нормотворческата воля в цитираната новела е формулирана ясно и не изисква друго тълкуване извън буквалното такова. Липсва съгласие от страна на държавата, поради което не са изпълнени предвидените в хипотезиса на посочената правна норма предпоставки, поради което не може да настъпи законосъобразно правната последица изменение на ПУП - в случая на ПРЗ. В текстовата част на заповедта, както и в обяснителната записка не е посочена придаваемата площ от ПИ № 219 към другите два имота - ПИ № 307 и ПИ № 308. Предвиденото би било възможно при съвместяване на правилата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ или на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. С първото предложение с ПУП за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни имоти съвпадат с имотните граници, а при съседни неурегулирани поземлени имоти - за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти. Като с последващата ал. 3 и ал. 4 от същата норма законодателят е регламентирал при какви допълнителни предпоставки може да се приложи хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, а именно: заинтересуваните собственици да подадат заявление до общината - ал. 3 и да представят предварителен договор за прехвърляне на собствеността с нотариална заверка на подписите - ал. 4. Нито една от двете предпоставки за осъществяване на фактическия състав на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ не са налице. По делото не е представен предварителен договор, предхождащ издаването на заповедта за приемането на ПУП - ПРЗ, а само окончателен договор за покупко-продажба на правото на собственост върху земя с площ от 75 890 кв. м., представляваща част от ПИ № 219, с посочени граници. в землището на гр. Каварна (л. 173 от първоинстанционното дело) и сключен на 7 януари 2008 г., т. е след датата на издаване на заповедта за одобряване на ПУП - 30 август 2007 г. Не са налице предпоставките, водещи до приложението на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и съответно до предвиденото одобрение в процесната заповед. В тази връзка административният акт не е мотивиран по каква причина се налага приемането на плана и обединяването на трите имота в един. На следващо място следва да се отбележи, че ПИ № 219, представлява публична държавна собственост и на осн. чл. 7, ал. 1 от ЗДС е налице законова забрана за разпоредителни действия с имоти публична собственост. В предвид на изложеното, се установява, че предвиденото изменение на ПУП - ПРЗ е прието в противоречие с материалния закон, на всичките правни основания, изброени по-горе, което води до основание за унищожаемост на акта, но в случая нито една от законово предвидените разпоредби не съответстват на посочените и разгледани по-горе нормативни разпоредби, поради което противоречието е така тежко, че обуславя най-тежкия порок - нищожност на обжалваната пред първата инстанция, заповед. Това прави последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред, поради което първоинстанционният съд като не е достигнал до този правен извод е постановил неправилно решение. Настоящият касационен състав намира, че актът страда от особено съществено нарушение, опорочаващо го до степен на нищожност, което налага неправилното съдебно решение на Административен съд - Добрич да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество, с което жалбата да бъде уважена, с обявена нищожността на оспорената заповед, на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,