Решение № 12140 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б., търсеща закрила от Сирия, чрез адвокат Г. Георгиева против решение 5274/21.05.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 1003/2025 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 2772/27.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. В касационната жалба са посочени основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касационната жалбоподателка счита, че при постановяване на решението съдът е игнорирал факта, че причините за напускане страната по произход са свързани с обоснован страх от преследване, репресия и дори заплахи за живота, поради военните действия там. Твърди, че е нарушен и принципът "забрана за връщане". Искането е за отмяна на решението, отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е било решение 2772/27.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на Р. Б., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. За да отхвърли жалбата, Административен съд - Хасково е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила за провеждане на интервю, в присъствието на преводач. Твърденията на Р. Б., че е преследвана и заплашвана от демократичната армия "Касад" не са кредитирани от съда поради противоречието им с изложените в съдебното производство причини за напускане на страната по произход. По тези съображения и след преценка на актуалната обществено политическа обстановка в Сирия съгласно представените по делото справки от 14.03.2025 г., 03.02.2025 г. и 08.04.2025 г., съдът е обосновал краен извод, че оспореният административен акт не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърден. Решението е неправилно постановено. Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, но неправилно е преценил, че административният орган е изследвал всички твърдени и относими факти от бежанската история на Р. Б.. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Тази норма предвижда, че при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. В конкретния случай по делото е установено, че Р. Б. е родена на [дата]. в гр. Камишли, Сирия, от женски пол, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание - [заличен текст], семейно положение - неомъжена. Самоличността й е установена по представен документ за самоличност. При проведеното интервю тя е посочила като основна причина за напускане страната на произход заплахи от демократичната армия "Касад" да воюва на тяхна страна. Тези факти и обстоятелства от бежанската история не са изследвани в административното производство в съответствие с чл. 75, ал. 2 ЗУБ. По отношение на заявените опасения от преследване и заплахи от демократичната армия "Касад" в оспорения административен акт е посочено единствено, че според справката от 14.03.2025 г., на 18 февруари 2025 г. е постигнато споразумение със Сирийските демократични сили (SDF), ръководени от кюрдите, да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Не са изложени други мотиви във връзка с тези обстоятелства. Не е изследвано постигнатото споразумение със SDF обхваща ли и т.нар. отряди "Касад". Според данни, общодостъпни в интернет, за разлика от SDF, които са официално признати от САЩ и ЕС и получават от тях техника, въоръжение, специални средства и съответната подготовка, отрядите "Касад" са чисто криминални формирования, които обаче контролират ключови зони с петролни полета и южните преходи към Ирак. (Н. Стефанов, "Омагьосаният кръг на Сирийската криза", списание Геополитика , бр. 6/2023, публикувана на 01.02.2024 г. - https://geopolitica.eu/2023). Справката от 14.03.2025 г. не съдържа каквато и да било информация за т.нар. отряди "Касад", тяхната активност, контролирани райони, отношенията им със SDF по време на войната в Сирия, нито информация за актуалното положение на "Касад" след падане режима на Башар Асад на 8 декември 2024 г. Такива данни не се съдържат и в справки вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и вх. МД-02-77/03.02.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, представени в първоинстанционното съдебно производство. Актуална информация за "Касад", както и за положението на кюрдите в Сирия липсва и в справка вх. МД-02-528/30.09.2025 г., представена в касационното производство. Липсата на мотиви в оспореното решение на председателя на ДАБ по конкретни факти относно личното положение на търсещата закрила и страната й по произход, както и липсата на актуална информация в представените по делото справки относно положението на т.нар. отряди "Касад", положението на кюрдското население и жените - кюрди в Сирия и в частност в района, от който идва жалбоподателката, препятстват преценката на касационната инстанция относно материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут в съответствие с изискването на чл. 4, параграф 3, буква а) от Директива 2011/95/ЕС. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие между твърденията на Р. Б. за заплахи от "Касад" и твърденията й в съдебното производство за насилствено мобилизиране на жени и деца от кюрдската работническа партия и не следва да обсъжда тези обстоятелства. Жалбоподателката не се е отрекла от изложените в интервюто факти и обстоятелства от бежанската си история и първоначално заявените причини за напускане на Сирия. В с.з. на 20.05.2025 г. изрично е посочила пред първоинстанционния съд, че мобилизирането на жени и деца до 14 години от [заличен текст] за участие във войната, е една от причините за напускане страната на произход. В тази връзка основателни са доводите в касационната жалба, че съдът е игнорирал заявените причини за напускане на страната по произход. Изложеното обосновава извод за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, отмяна на обжалвания административен акт и връщане на преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата за закрила на Р. Б., при което да се обсъдят твърденията й за заплахи от страна на демократична армия "Касад" (т.нар. отряди "Касад"), като се изясни положението на "Касад" в Сирия, тяхната активност, контролирани райони, отношенията им със SDF по време на войната в Сирия, актуалното им положение след падане режима на Башар Асад на 8 декември 2024 г., както и положението на кюрдското население и жените - кюрди в Сирия и в частност в района гр.Камишли, от който идва молителката. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,