Решение № 4200 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2017 г.

Решение № 4200 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 8353 от 27.12.2016 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК по административно дело № 10624/2016 г., Административен съд - С. - град е отхвърлил жалбата на Д. Н. Р. от гр. С. против заповед № ДСМ-253117а/19.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, потвърдена с решение № 22-РД06-0028/4.10.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С. - град. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Д. Н. Р. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ от АПК - нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се иска отмяна на решението на Административен съд - С. - град. Ответникът по касация - директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Й. П. С.-Георгиева и заявява искане за отхвърлянето й като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. - град е заповед № ДСМ-253117а/19.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, с която на Д. Н. Р. е наредено да възстанови сумата от 1 700 лв., представляващи недобросъвестно и неправомерно получени месечна помощ и месечна добавка за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 8 и чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ за периода 1.02.2016 г. - 30.06.2016 г. Административният орган се е позовал на правното основание на чл. 14, ал. 3 ЗСПД. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 22-РД06-0028/4.10.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град. В него е допълнено и правното основание на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, постановено по допустима жалба, подадена в срок след осъществено обжалване по административен ред. Правилно е приел първоинстанционният съд, че заповед № ДСМ-253117а/19.08.2016 г. е издадена от компетентен орган в изпълнение изискването на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, че същата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 АПК, както и че в административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли оспорването, съдът е изложил мотиви за материалната законосъобразност на административния акт. Приел е за безспорно установена следната фактическа обстановка: Със заповеди № 3138/25.08.2015 г. и № 3139/27.08.2015 г. на основание чл. 8д, ал. 1 и чл. 7, ал. 8 от ЗСПД е отпусната на жалбоподателката месечна добавка в размер на 240 лв. и месечна помощ в размер на 100 лв. за детето Е. Н., нейна внучка, настанена в семейството й с решение № III-82-40 от 24.02.2011 г. по гр. д. № 60/2011 г. на Софийски районен съд. Семейните помощи са отпуснати във връзка с ЕР на ТЕЛК № 1667 от заседание № 130/17.07.2015 г., с което на детето е определена 50% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. На 30.08.2016 г. Д. Р. е подала заявление-декларация, заведено с вх. № ЗСПД-ДСМ-4310, към което е приложила ЕР на ТЕЛК № 55 от заседание № 6/12.01.2016 г. Със същото е определен различен процент трайно намалена работоспособност на Е. Н., а именно - 20%. Позовавайки се § 1, т. 6 от ДР на ЗСПД в приложимата редакция /ДВ, бр. 57/2015 г./, според който "дете с трайно увреждане" е дете на възраст до 16 години с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или дете/лице на възраст от 16 до 20 години с определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост издава заповед № D_C_M/246544/08.08.2016 г. и заповед № D_C_M/253117/8.08.2016 г., с които е прекратено изплащането на месечните помощи и месечните добавки, считано от 01.07.2016 г., с мотиви за това, че не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 8 и чл. 8д, ал. 1, т. 2 ЗСПД. При така установените факти съдът е приел, че лицето, на което е отпусната семейна помощ за дете, не е изпълнило задължението си по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД да уведоми писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за промяната на условията, при които са отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването й. ЕР на ТЕЛК № 55 от заседание № 6/12.01.2016 г. е получено от Ракова на 19.01.2016 г. /влязло в сила на 16.02.2016 г./, а писменото уведомяване е направено на 30.08.2016 г. Същата е продължила да получава семейната помощ за детето Е. Н., след като е отпаднало основанието за това. С оглед изложеното според него заповедта за възстановяване на недължимо получената сума за периода 1.02.2016 г. - 30.06.2016 г. е законосъобразно издадена на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПД при спазване на реда, регламентиран в чл. 6 ППЗСПД. Обсъдено е в мотивите на оспореното решение твърдението на жалбоподателката, че своевременно е подала новото ЕР на ТЕЛК в отдел "ХУСУ", и същото е преценено като недоказано. Така постановеното решение е правилно. Изводът на първостепенния съд за законосъобразност на оспорената заповед е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗСПД заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва се издава при установена недобросъвестност. В същия смисъл е и чл. 6, ал. 4 ППЗСП, според който в случаите на неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 от закона, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед по реда на чл. 8 за възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи. От цитираните нормативни текстове е видно, че за недобросъвестно получена се счита тази помощ за дете, на която семейството е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. В хипотезата на чл. 14, ал. 3 ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че е довело до неправомерно получаване на семейните помощи /виж решение № 5489 от 14.05.2015 г. адм. д. № 14572/2014 г., VI ОТД. на ВАС/. В случая е налице неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 ЗСПД, в резултат на което лицето е получавало семейни помощи за дете след като е отпаднало законовото основание за тяхното получаване, поради което е законосъобразен изводът на съда за наличие на недобросъвестно поведение по смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД и чл. 6, ал. 4 от Правилника за прилагането му. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че той не е задължил ответника да представи документ от отдел "ХУСУ", от който е могло да бъде установено, че ЕР на ТЕЛК № 5/12.01.2016 г. е подадено своевременно. Органът по приходите не твърди, че жалбоподателката е получавала неправомерно и без правно основание месечна добавка по чл. 42в от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ и семейни помощи по ЗСПД, с оглед на което в издадената от него заповед липсват мотиви в тази връзка, съответно липсват мотиви за това да е извършвана проверка за подаване на заявление по реда на ЗИХУ и няма как в административната преписка да се съдържат такива документи. След като не са налице данни за извършвана проверка в посочения смисъл съдът не е имал задължението по чл. 152, ал. 4 АПК да задължава ответника да представи сочените доказателства. В тежест на жалбоподателката в процеса е да докаже твърденията си с оглед общото правило за разпределяне на доказателствената тежест между страните в съдебния процес, регламентирано в чл. 154, ал. 1 АПК, приложимо на основание чл. 144 АПК. Не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението, и необсъждането на довода в жалбата, че Дирекция "Социално подпомагане" получава служебно информация от РЗИ-РКМЕ - Младост за новоиздадените ЕР, защото то не освобождава лицето, получаващо семейни помощи за деца, от изпълнението на задължението му по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД и не изключва недобросъвестното им получаване след като са отпаднали законово регламентираните условия за това. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съображенията на първостепенният съд за законосъобразност на оспорената заповед са изцяло в унисон с приложимата правна уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил правилно материалния закон, поради което съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,