Решение № 3343 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2011 г.

Решение № 3343 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кооперация "Воин груп" - гр. Шумен, чрез процесуалния й представител - адв. Стоянова, против Решение № 614/11.05.2011 г. по адм. дело № 1710/2009 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се прeдставлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното решение от касационната инстанция, Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на кооперация "Воин груп" - Бургас против РА № 02-1702/11.01.2008 г. на ТД - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-88/12.03.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на кооперацията по фактури № 6160/20.07.2006 г. и № 6174/07.08.2006 г., и двете с издател - "Павел и синове" ООД, гр. Шумен. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразен - издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон. От анализа на доказателствата е установил, че изводите на приходната администрация за отсъствие на условието за приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) са законосъобразни. Това е така, тъй като са налице данни, че фактурираната доставка и по двете данъчни фактури, с предмет аванс и изграждане на трафопост - тип БКТП /бетонна комплексна трансформаторна подстанция/, не е използвана, не се използва и няма да бъде използвана за извършване на други облагаеми доставки, което прави подадената жалба неоснователна. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е прието, че по делото няма спор относно реалността на процесната доставка, предмет на издадените от доставчика "Павел и синове" ООД два бр. фактури № 6160/20.07.2006 г. и № I6174/07.08.2006 г., както и спор за наличието на останалите, с изключение на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на касатора. По спорния въпрос, относно наличието и на предпоставката по т. 5 от цитираната разпоредба, за признаване на това право, съдът е изложил подробни мотиви за отсъствието й, които настоящата инстанция споделя, като правилни. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) визира едно от условията за признаване правото на данъчен кредит от получателя на доставката, а именно получената по облагаемата доставка стока /услуга/ да е използвана, да се използва или да бъде използвана за извършване на облагаема доставка. За настоящия случай изпълнението на това условие се свързва с наличието на доказателства за предаване на веща /в случая изградения трафопост/ в собственост и реално владение на друго лице - "Варкесо ко" ООД, на основание договора за строителство от 24.02.2006 г. между него и кооперацията-касатор, или на доказателства за предстоящо или бъдещо такова предаване. От данните по делото, в резултат на изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение, е установено, че липсват доказателства за предаване на веща от кооперацията - получател по облагаемата доставка, на възложителя по договора за строителство от 24.02.2006 г. Не е извършено и плащане на изградения трафопост от страна на този възложител към доставчика-кооперация "Воин груп", както и няма издаден акт обр. 16 за него. Законосъобразно съдът е игнорирал като годни доказателства, установяващи предаването на веща, протоколи № 1 и № 2, както и анализи от № 1 до № 7, поради това, че не носят подписите на възложителя /инвеститора/, нито пък на упълномощено от него лице. От показанията на св. Динолова, е установено, че не е представител на инвеститора, нито на изпълнителя, поради което името й изписано в/у част от тези документи не ги ангажира. От показанията на другата св. Милчева, без представяне на пълномощно от "Варкесо ко" ООД на нейно име, не би могло да се направи извод за наличие на валидна представителна власт у това лице, което да ангажира дружеството за подписите върху тези документи /при първоначално представени такива без подписи/. От друга страна законосъобразно е прието от съда, че при оспорване на тези документи по реда на чл. 193 от ГПК, в тежест на касатора е било да докаже истинността им, т. е. че е налице приемане на извършените СМР и чрез други доказателства, каквито не са представени. Пред касационната инстанция касаторът е представил копие от пълномощното на Димитричка Кирилова Милчева да представлява "Варкес ко" ООД, за времето от 9.12.2005 г. до 9.12.2006 г., но същото не може да бъде преценявано при преценката за правилното приложение на материалния закон, с оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК. Същото е следвало да бъде представено пред първоинстанционния съд, за което касаторът е имал възможност предвид повторното разглеждане на делото от този съд. Останалите писмени доказателства, представени пред касационният съд, също не следва да бъдат обсъждани, тъй като не установяват наличието на облагаеми доставки или бъдещи такива към момента на издаване на оспорения РА, по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК. По изложените съображения следва, че констатацията на решаващия съд за липса на предпоставката по т. 5 на ал. 1 на чл. 64 от ЗДДС (отм.) не е опровергана, а с това и изводите за законосъобразност на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение