Решение № 1598 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2017 г.

Решение № 1598 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. К. Ч. от гр. В., против решение № 389/1.11.2017 г., постановено по адм. д. № 713/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е потвърдено Решение № 227/06.10.2017 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/- гр. Б. С. за предсрочно прекратяване на пълномощията на касатора като кмет на кметство Г., общ. Б. С. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че съдът неправилно и "безрезервно"приел, че въпросът за неоснователното неизпълнение на кметските пълномощия е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 189/05.06.2017 г. по адм. д. № 302/2017 г. на Административен съд В., оставено в сила с решение № 11695/04.10.2017 г. по адм. д. 6993/2017 г. на Върховен административен съд, без да съобрази и анализира всички обстоятелства и доказателства по делото, включително факта, че не упражнява кметските си пълномощия не по своя воля, а поради задържането му под стража по образувано против него наказателно производство, а за времето на отсъствието си е ползвал полагаем платен и неплатен годишен отпуск съгласно чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна- Общинска избирателна комисия гр. Б. С., в представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА, предвиждащ предсрочно прекратяване на пълномощията на съответния кмет, ако той за повече от месец отсъства неоснователно от работа. Сочи и че въпросът за неоснователното неизпълнение на кметските правомощия на касатора е окончателно решен със съдебно решение по адм. дело № 302/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В., потвърдено с решение от 04.10.2017 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 6993/2017 г. и според чл. 297 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Намира за обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че в случая Общинска избирателна комисия - гр. Б. С. е изпълнила дадените й със съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като е постановила правилен административен акт- решение № 227/06.10.2017 г. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага то да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд - В., за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 459, ал. 8 от ИК, вр. с чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против решение № 227/06.10.2017 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/- гр. Б. С., с което са прекратени предсрочно пълномощията му като кмет на кметство Г., общ. Б. С., на основание разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА, и в изпълнение на решение № 189/05.06.2017 г. на Административен съд В., постановено по адм. д. № 302/2017 г., оставено в сила с решение № 11695/04.10.2017 г. по адм. д. 6993/2017 г. на Върховен административен съд. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че оспорващият е бил избран за кмет на кметство Г., общ. Б. С. с решение № 182/27.10.2015 г. на ОИК Б. С., и че от 28.05.2016 г. по отношение на него от Специализиран наказателен съд, е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", потвърдена на 07.06.2016 г. от Апелативен специализиран наказателен съд. Установил и че, във връзка с отсъствието на Ц. Ч., ЦИК е дала указание на ОИК Б. С. да прекрати предсрочно пълномощията му, но с предходно решение последната отказала прекратяването на пълномощията на жалбодателя като кмет, приемайки, че той е ползвал платен и неплатен отпуск съобразно предвидената в Кодекса на труда възможност, респ., че той не е отсъствал неоснователно от работа. Констатирал и че това решение, след протест на Районна прокуратура Б. С., е отменено с решение № 189/05.06.2017 г. по по адм. д. № 302/2017 г. на АС- В., оставено в сила с решение № 11695/04.10.2017 г. по адм. д. 6993/2017 г. на ВАС, и преписката е върната на ОИК за ново произнасяне с изрични указания пълномощията на жалбодателя като кмет да бъдат прекратени, защото неявяването му на работа за срок повече от един месец е неоснователно- същият не може да се ползва от правото на неплатен отпуск на работещо по трудово правоотношение лице, тъй като това право попада в случаите по чл. 38, ал. 7 от КТ, несъвместими с упражняването на пълномощията му като кмет. Приел, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, ОИК Б. С. е провела заседание на 06.10.2017 г., на което са присъствали десет членове на комисията, от които девет са гласували за предсрочното прекратяване на пълномощията на жалбодателя като кмет на кметство, а един - против, видно от изготвения от заседанието протокол, като решението е в писмена форма, с изложени в него мотиви. В него ОИК посочила като фактическо основание изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, а като правно - чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. При тези данни съдът приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената форма, при наличие на кворум и при спазване на административно-производствените правила. Отхвърлил възражението на жалбодателя, че административният орган неправилно е приложил материалния закон като посочил, че нормата на чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА предвижда предсрочно прекратяване на пълномощията на кметовете в хипотезата, в която те не изпълняват неоснователно пълномощията си за срок повече от един месец и в случая е налице такова, като преценил за неоснователно твърдението, че за времето в ареста е ползвал полагащите му се платен и неплатен отпуск по Кодекса на труда. Този въпрос приел за вече разрешен с влязло в сила решение по адм. д. № 302/2017 г. на АС- В., без да може да бъде пререшен . Допълнил съображенията като посочил, че в случая следва да провери само дали при вземане на оспореното решение ответната общинска избирателна комисия е изпълнила точно и пълно дадените й в отменителното решение указания за тълкуване и прилагане на закона, и приел, че тя е изпълнила указанията, приемайки, че пълномощията на жалбодателя като кмет следва да бъдат предсрочно прекратени. На това основание съдът приел, че административният орган е спазил материалния закон. По тези съображения отхвърлил жалбата. Решението е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон. Понастоящем под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон се релевират същите възражения, които са разгледани и отхвърлени от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението, че съдът "безрезервно"приел, че въпросът за неоснователното неизпълнение на кметските пълномощия е разрешен с влязло в сила съдебно решение на Административен съд В., оставено в сила с решение на ВАС- без да съобрази и анализира всички обстоятелства по делото и неправилно и немотивирано приел, че е налице, а всъщност липсва основанието по чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Този извод се налага по аргумент от чл. 297 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б., поради което спорът, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон поради факта, че Ц. Ч. не упражнявал кметските си пълномощия в процесния/по- дълъг от 1 месец / период не по своя воля, а поради задържането му под стража по образувано против него наказателно производство, а за времето на отсъствието си е ползвал полагаем платен и неплатен годишен отпуск съгласно чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Основанието по чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА ( в сила от 26.05.2016 г.), т. е. неоснователно отсъствие от работа за повече от един месец в случая е безспорно установено с влязлото в сила решение на административния съд, оставено в сила с решение на ВАС. В. в последното тези въпроси са подробно обсъдени, като е посочена и практика на ВКС - решение № 2 от 20.01.2011 г. по по гр. д. № 478/2010 г. на III г. о., ГК.. Съдебното решение е задължително както за административния орган, така и за съда. Следващото инвокирано възражение, че на касатора "може да бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека" и това "би му дало възможност отново да изпълнява задълженията си като кмет" почива на хипотеза, неотносима към спора, а това, основано на съображения, изведени от чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, е извън неговия предмет, предвид посоченото в административния акт основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,