Решение № 7906 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13265/2013 г.

Решение № 7906 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13265/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 4656/09.07.2013 г. по адм. дело № 3304/2012 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на ЕТ "АТ Атанас Христов" е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-040-2600/2960 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане по СЕПП в размер на 3600.36 лева и по СНДП 1522.19 лева. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административния акт не са посочени коректно фактическите обстоятелства и като цяло липсват мотиви, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "АТ Атанас Христов" срещу отказа за изплащане на субсидии. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - ЕТ "АТ Атанас Христов" моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и съответно да се остави в сила атакуваното с нея решение на съда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на първоинстанционният съд за правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 02-040-2600/2960 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С това писмо адресатът ЕТ "АТ Атанас Христов" се уведомява, че му се отказва част от исканото финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г в размер на 3216.18 лева по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и 1522.19 лева по схемата за национални доплащания на площ /СНДП/. С решение № 4656/09.07.2013 г. по адм. дело № 3304/2012 г. на Административен съд София - град, в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ съдът отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-040-2600/2960 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане по СЕПП в размер на 3600.36 лева и по СНДП 1522.19 лева. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. На следващо място според съда административният орган неправилно е изчислил недопустимата за подпомагане площ, като по този начин е ощетил неправомерно жалбоподателя. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/2960 от 02.10.2011 г., в частта с която е оторизирана сумата от 20383.79 лв. по СЕПП и 11132.71 лв. по СНДП на бенефициента "АТ Атанас Христов", по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само останалата част на Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2960 от 02.10.2011 г., с която е отказано на бенефициента плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 3216.18 лв. (която представлява разликата между поисканата сума от 23599.97 лв. и оторизираната сума в размер на 20383.79 лв.) и по Схемата за национални доплащания за площ (СНДП) - 1522.19 лв. (която представлява разликата между поисканата сума от 12654.9 лв. и оторизираната сума в размер на 11132.71). Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. При така очертания предмет на касационна проверка настоящата инстанция намира решението за валидно и допустим, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и цитираните вече по горе Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място правилно административният орган е приложил материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2010 г. с УИН 04/260510/34588. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и СНДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.