Решение № 11940 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Спасов от Пазарджик, подадена чрез процесуалния представител адв. Т.Василев, против решение 282/02.04.2021 г. ,постановено по адм. дело 1136/2020 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена неговата искова молба против Държавен фонд "Земеделие, за присъждане на сумата 24 446 лева - представляваща второ плащане по Договор 13/112/01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. 2013г., подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, както и 5450.13 лева лихва за периода от 12.02.2014 г. до 20.04.2016, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в решението съдът неправилно приел,че доказателствата по делото сочат, че към датата на подаденото заявление той,като ползвател на помощта, не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т.5.1 от посочения по-горе договор, както и в чл.24, ал.2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка"Създаване на стопанства на млади фермери",съобразно чл. 24, ал. 1 от Наредба 9 от 2008 г. ,при кандидатстването му за второто плащане. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което напълно да се уважи исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. С писмена молба поддържа жалбата. Ответникът - Държавен фонд Земеделие, в писмен отговор чрез юрк. К. Недялкова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е основан на обективна преценка на доказателствата по делото изводът на съда за неоснователност на предявения иск .Намира, че са налице фактическите основания за отхвърляне на исковите претенции,т.к. към датата на подаденото заявление ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т.5.1 от посочения по-горе договор, както и в чл.24, ал.2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната мярка,според чл. 24, ал. 1 от която при кандидатстване за второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец и прилага документи съгласно приложение 4,а точка 13 от Приложение 4 изисква към заявката да се приложи банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя. Намира,освен това,че към направеното възражение от оспорващия отново е нямало приложено банково извлечение,каквото не е представено и в хода на съдебното производство. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба , предявена пред Пазарджишкия районен съд на 13.10.2016 от настоящия касатор, против Държавен фонд "Земеделие за присъждане на сумата 24446 лева - представляваща второ плащане по Договор 13/112/01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" и 5450.13 лева лихва за периода от 12.02.2014 г. до 20.04.2016 г. По повдигнатия с Административен съд - Пазарджик спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК ,смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен и Върховния административен съд постановил определение 6 от 24.01.2018 г., с което административният съд е определен като компетентен да се произнесе по подадената искова молба. С оглед задължителните указания в определение 12294 от 06.10.2020 г. по адм. д. 10377/2020 г.на ІV отд. на ВАС,съдът приел, че предявеният пред него иск е допустим, но неоснователен. Този извод формирал на основата на приетия за безспорно установен факт, че във формуляр Кандидатстване за второ плащане, оспорващият не е представил към заявката банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя,който удостоверителен документ се изисква съобразно т. 13 от Приложение 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери", Приел,че с оглед нормативно установената необходимост от доказване на извършено плащане по банков път в деня ,когато това е сторено, трябва да се съобрази чл. 14, ал. 2 от Наредба 9 от 2008г., че бизнес -планът трябва да показва, че най-малко левовата равностойност на 5000 евро от полученото по чл. 6, т. 1 плащане ще бъдат инвестирани към избрания период за проверка на изпълнението му за една или повече от описаните в него дейности за нуждите на земеделското стопанство: закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства); закупуване, строителство, модернизиране на недвижими дълготрайни материални активи; закупуване на селскостопански животни; закупуване на земя за земеделска дейност; създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения включително: многогодишни етеричномаслени и/или лечебни растения; многогодишни цветя; ягодоплодни; лозя (вкл. винени); медоносни дървесни видове за производство на мед; други бързо растящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на биоенергия.Съобразил,че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 9 от 2008г., ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: по-малко от левовата равностойност на 5000 евро са инвестирани за дейностите по чл. 14, ал. 2,а съгласно чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба 9 от 2008г., при изчисляване на стойността на инвестициите по ал. 1, т. 4 се приспадат: разходи за плащания, които не са извършени по банков път.Формирал решаващ извод,че този нормативен ред изисква към заявката за второ плащане по договора да бъде приложено банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо фактическото плащане от страна на ползвателя на финансовата помощ,като в случая, според чл. 2 от Договора за покупко продажба на колесен трактор от 20.08.2009г., оспорващият изрично е заявил, че е заплатил продажната цена от 5000лв. изцяло в брой на продавачите,но нито по настоящото, нито по кое да е от приложените към него административни и граждански дела се съдържа банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо фактическото плащане от страна на ползвателя на финансовата помощ. По тези съображения съдът приел, че исковата молба е неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административен съд - Пазарджик е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съдът,противно на твърдяното в настоящата жалба, е съобразил правните претенции, обективирани в подадената искова молба с искане публичният орган/ДФЗ/ да бъде осъден да заплати сумата, представляваща второ плащане по договор 13/112/01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Взел предвид т. I от Тълкувателно решение 8/11.12.2015 г. по тълк. дело 1/2015 г. на Общо събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, както и на постановената в съответствие с тълкувателното решение съдебна практика от 5-членни състави на ВКС и ВАС, че договорът, сключен на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери", е източник на административноправни отношения . Съобразявайки определение 6 от 24.01.2018 г. по адм. д. 75/2017 г.на смесен 5 чл. с-в на ВАС,постановено по настоящия спор,приел,че договорът е сключен при условията на Наредба 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 9/2008 г.), издадена от министъра на земеделието и продоволствието на основание § 35, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г.; изм. бр. 16 от 2008 г.) - арг. в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба 9/2008 г.,и че в чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба 9/2008 г. е предвидено правомощие за Разплащателната агенция - ДФЗ, чрез изпълнителния директор, да одобри или мотивирано да откаже изплащането на договорена финансова помощ,а съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба 9/2008 г., ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция - ДФЗ може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Правилно отчел,че в Тълкувателно решение 8/11.12.2015 г. по тълк. д. 1/2015 г. на Общо събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, в т. I е прието, че актовете, издавани от органите на Разплащателна агенция - ДФЗ по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба 9/2008 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК и че актовете от посочената категория предизвикват промени в правната сфера на другата страна не вследствие на реализацията на субективно потестативно право, а като акт на властническо разпореждане, издаден по специално определени в Наредба 9/2008 г. ред и правила. Пак там е прието,че тези актове предизвикват едностранна промяна в правната сфера на ползвателя независимо от неговата воля, издават се от административен орган въз основа на регламентирани в нормативен акт правомощия, поради което страните по сключения договор не могат да се определят като равнопоставени-не се касае за съгласие между свободно договарящи правни субекти, което определя съдържанието на правоотношението между тях, а се касае за договор, чрез който се извършва индивидуализация на правата и задълженията на конкретното лице и административния орган, разрешаващ отпускане на безвъзмездната финансова помощ,като тези права и задължения императивно следват от самия нормативен акт, а не от волята на страните по договора,поради което договорът не е източник на граждански правоотношения, а на административноправни такива. С оглед посоченото в определение 6 от 24.01.2018 г. по адм. д. 75/2017 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС,съдът е отчел,че предвид така мотивирания административноправен характер на материалното правоотношение между административния орган и подпомаганото лице съгласно Наредба 9/2008 г., както и с оглед систематичното тълкуване на разпоредбите на същата, следва да се приеме, че административният елемент присъства не само при възникване на правоотношението за подпомагане, но и при всички последващи действия, свързани с контрола по изпълнението на задълженията, съставляващи съдържание на това правоотношение,в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 135, ал. 4 АПК определение 9 от 30.03.2016 г. на ВКС по гр. д. 7/2016 г., Гражданска колегия, 5-членен състав, в мотивите на което решаващият състав е приел, че административна е дейността не само във фазата по одобрение на кандидата за подпомагане по Наредба 9/2008 г., а също и във фазата по контрол на изпълнението на задълженията на ползвателя на помощта и свързаното с това изплащане на безвъзмездната финансова помощ, в случая свързано с отказа за извършване на второ плащане по сключения между страните по Наредба 9/2008 г. договор. Неоснователно е оплакването в настоящата жалба за нарушение на закона. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е установил правнорелевантните факти и въз основа на тях е формирал правилни правни изводи, че искът е неоснователен. Обоснован е изводът на съда, че по делото не са ангажирани доказателства за установяване на твърдените в иска факти. Съдът правилно е приел, че с оглед предмета на спора в производството по иска са били налице фактическите основания за отхвърлянето му. Този извод следва от подробно обсъдените доказателства по делото,а и по приложените към него адм. д. 104/2018 г. на Административен съд Пазарджик и гр.д.1420/2017г.на РС- Пазарджик доказателства,обуславящи несъмнен извод, че към датата на подаденото заявление ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т.5.1 от посочения по-горе договор, както и в чл.24, ал.2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната мярка.Според чл. 24, ал. 1 от Наредба 9 от 2008 г. при кандидатстване за второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец и прилага документи съгласно приложение 4,т. 13 от което изисква към заявката да се приложи банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя. Противно на твърдяното,към възражението на А. Спасов също няма приложено банково извлечение, такова не е представено и в хода на съдебното производство, а нормата на чл.24, ал.2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. и договорната клауза по чл. 4.4, б. "а" и б. "е" от Договора предвиждат, че фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите, когато не са представени изискуемите документи. Обосноват е изводът на административния съд,че този нормативен ред изисква към заявката за второ плащане по договора да бъде приложено банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо фактическото плащане от страна на ползвателя на финансовата помощ-в случая, според чл. 2 от Договора за покупко продажба на колесен трактор от 20.08.2009г., оспорващият изрично е посочил, че е заплатил продажната цена от 5000,00лв. изцяло в брой на продавачите,но,както бе посочено по-горе,нито по това, нито някое от приложените към него административно и гражданско дела съдържа банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо фактическото плащане от страна на ползвателя на финансовата помощ. Впрочем, от страна на ищеца в първоинстанционното производство не се твърди такъв документ да е бил въобще съставян и представян със заявката за извършване на второ плащане по договора или пък по-късно в срока по чл. 24, ал. 2 от Наредба 9 от 2008г.Това твърдение,релевирано за пръв път в касационната жалба, остана недоказано и с оглед писмените доказателства, приложени към нея,а именно операционна бележка от 02.2.2010 г. и фактура от 26.02.2010 г.Освен горното,тези документи не само не доказват,а опровергават посоченото в чл. 2 от Договора за покупко продажба на колесен трактор от 20.08.2009г., приложен по делото и обсъден от съда,че купувачът-каастор в настоящото производство е заплатил продажната цена от 5000 лв. изцяло и в брой на продавачите Комсалови. Иначе е вярно посоченото от касатора,че надлежно и своевременно е приложил отчет за приходите и разходите за последната финансова година и справка от НАП- Пазарджик за задължения към държавата,но това,противно на твърдяното, не изпълва нормативните изисквания на точка 13 от Приложение 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредба 9 от 03.04.2008г. Горното налага несъмнения извод за липса на възникнало конкретно определено по основание и размер задължение за плащане от страна на ответника и изключва възможността да се формира обоснован извод, че исковата претенция за присъждане на сумата на главницата от 24 446лв., представляваща второ плащане по Договор 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между Държавен фонд Земеделие и касатора по настоящото производство, и лихви върху нея до заплащането й,е дължима като доказана по основание и размер.