Решение № 5341 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2015 г.

Решение № 5341 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ахмед Реджебов Ахмедов от гр. Цар Калоян, обл. Разград, против Решение № 2133/30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11327/2014 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение № РС-166-14-081/24.10.2014 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който оспореното решение на Комисията бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ахмед Реджебов Ахмедов срещу Решение № РС-166-14-081/24.10.2014 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което на основание чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ, Комисията:

1. Установява конфликт на интереси по отношение на Ахмед Реджебов Ахмедов, за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 ЗПУКИ - кмет на община Цар Калоян, е осъществил правомощия по служба в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ, като на 04.06.2014 г., е внесъл за разглеждане в Общински съвет в гр. Цар Калоян предложение с вх. № 34/04.06.2014 г., за одобряване на задание за изработване на подробен устройствен план (ПУП) - план за засдтрояване (ПЗ) на поземлен имот (ПИ) пл. № 254004 в землището на гр. Цар Калоян, ЕКАТТЕ 770308 и разрешаване изработването на ПЗ за същия имот, собственост на неговата майка Гюлтен Хюсеинова Авджиалиева, по нейно заявление с вх. рег. № 464/04.06.2014 г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 8, изр. 1 - во, първа хипотеза от ЗПУКИ и

2.Установява, че в нарушение на чл. 16 ЗПУКИ, Ахмед Реджебов Ахмедов, като лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 ЗПУКИ - кмет на община Цар Калоян, не е подал декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за наличие на частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ, по конкретен повод при внасяне на предложение с вх. № 34/04.06.2014 г., за одобряване на задание за изработване на ПУП - ПЗ за ПИ пл. № 254004 в землището на гр. Цар Калоян, ЕКАТТЕ 770308 и разрешаване изработването на ПЗ за същия имот, собственост на неговата майка Гюлтен Хюсеинова Авджиалиева, по нейно заявление с вх. рег. № 464/04.06.2014 г.

За да постанови този резултат съдът е приел, че с действията си Ахмедов е нарушил императивната забрана на чл. 8 ЗПУКИ, като е взел участие в подготовката и приемането на решение за разрешаване изработването на ПУП - ПЗ за имот пл. № 254004 в землището на гр. Цар Калоян, собственост на свързано с него лице. Съдът е приел, че с оглед установения по отношение на Ахмед А хмедов конфликт на интереси, правилен е изводът на Комисията, че на основание чл. 12, т. 4 ЗПУКИ, жалбоподателят е следвало преди да внесе в Общинския съвет предложението за одобряване на задание за изработване на ПУП - ПЗ за ПИ пл. № 254004 в землището на гр. Цар Калоян, да подаде декларация за частен интерес по конкретен повод и да се отстрани от изпълнението на правомощията си по ЗУТ във връзка с одобряването на ПУП за ПИ пл. № 254004 в землището на гр. Цар Калоян.

Решението е правилно.

Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за преценката за законосъобразността на оспорения акт, съобразно основанията по чл. 146 от АПК. Доколкото основният спорен въпрос е наличието на частен интерес и участието на жалбоподателя в подготовката, обсъждането и приемането на акта, правилно съдът е анализирал разпоредбите на чл. 2, във вр. с чл. 8 от ЗПУКИ, както и чл. 12, т. 4 от с. з. Легалното понятие за конфликт на интереси, съгласно чл. 2 от ЗПУКИ, съдържа сложен фактически състав, изискващ кумулативно трето юридическо или физическо лице, което заема публична длъжност, наличие на частен интерес и този интерес да може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му по служба. В случая законовите предпоставки по специалния закон са налице, в какъвто аспект са аргументите на съда, мотивиращи правния извод за законосъобразност на акта. Съгласно чл. 2 от ЗПУКИ частен е всеки интерес, който води до облага от материален/нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност или за свързано с него лице. В настоящия случай публичната длъжност не е спорен факт, както и свързаността по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗПУКИ. Внасянето на предложението за одобряване на задание за ПУП се включва в правомощията във връзка с чл. 124-а, ал. 1 от ЗУТ, което е изготвено във връзка със заявление на свързаното лице. Във връзка с втория елемент на състава-частен интерес, също е направен обоснован извод за проявлението му. Съгласно чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ частният интерес е целта и мотива на действията на лицето, а облагата е следствие, като не се изисква да е постигната или реализирана. Интересът е субективна предпоставка, поради което конфликтът на интереси е деяние в противоречие с публичния интерес. Поради това е достатъчно частният интерес да съществува като възможност, тъй като при тази ситуация би могъл да повлияе върху упражняването на правомощията на лицето. От друга страна не е предвидено в закона изискване облагата да е незаконна или в резултат на неправомерно упражняване на правомощията на лицето, заемащо публична длъжност. Правно релевантната предпоставка за съставомерност на поведението е частният интерес да може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба. Съгласно редакцията на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ изрично е посочено, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженият води до състояние, което е правно укоримо и като такова не следва да се допуска. Тълкуването на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ сочи, че се изисква наличие на съответните правомощия, но не и доказване на факта дали в действителност и как упражнените правомощия са повлияни от установения частен интерес. Внасянето на предложение до Общинския съвет е действие, което предхожда разглеждането на последващ въпрос, свързан с него и по този начин обосновано е прието, че жалбоподателят е участвал в подготовка на акт, който е в частен интерес на свързаното лице. Това следва от разпоредбата на чл. 124 и следващите от ЗУТ, свързано с уредбата на реда и условията за създаване и одобряване на планове. При така установените факти, обосновано е прието формиране на конфликт на интереси. По силата на чл. 8 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането на актове в частен интерес. С действията, извършени в настоящия случай, жалбоподателят е нарушил тази забрана. Предвид установеният конфликт не е изпълнено и изискването на чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Комисията следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение