Решение № 9178 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2016 г.

Решение № 9178 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С. и Е. С. С. и двамата от град Я., подадена чрез техния процесуален представител, срещу Решение № 92/21.07.2016 г, постановено по адм. д. № 107/2016 г, по описа на Административен съд Я., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ТУ/02-00021/13.04.2016 г, на кмета на О. Я., в частта й, касаеща недвижимия имот на касаторите. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на О. Я. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - О. Я., в писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Я. П. Я., К. М. И., В. М. В., П. П. Е. и Я. К. И. не изразяват становището си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд Я. е образувано по жалба на С. С. С. и Е. С. С. срещу Заповед № ТУ/02-00021/13.04.2016 г, на кмета на О. Я., с която е наложена строителна забрана за територията на урегулирани поземлени имоти (УПИ) V-1399, 1396, кв. 30 по плана на град Я. - А., представляващ ПИ с идентификатори 87374.543.482, 87374.543.483 и 87374.543.485 по кадастралната карта на гр. Я. с административни адреси съответно ул. "К." ..№... и № 6 и ул. "Гали поле" № 18, като забраната е наложена за времето до приключване на процедурите по одобряване и влизането в сила на изменението на ПУП-ПРЗ за посочените поземлени имоти по плана на град Я. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви относно наличието на материалноправните предпоставки на чл. 198, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), необходими за издаване на заповед за налагане на строителна забрана, а именно започналата с одобряването на задание процедура за изменение на действащия ПУП-ПРЗ на кмета на община Я. и произтичащата от проекта разлика в режима на застрояване за имота на оспорващите. Решението е неправилно. Принципно правилни са направени от административния съд изводи относно наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповед със съдържание на процесната към момента на провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Със заповед № ТУ/02-00047/16.08.2016 г. на кмета на община Я. е одобрен проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ V - 1399, 1396 и УПИ IV - 1400, кв. 30 по плана на град Я. - А., като с нея е променено отреждането "за жилищно строителство" като е обособен един общ УПИ V, с отреждане "за паркинг и благоустрояване". В последствие тази заповед е обжалвана и е обявена за нищожна с Решение № 166/21.12.2016 г, постановено по адм. дело № 203/2016 г, по описа на Административен съд Я. Заверен препис от това съдебно решение е представен по настоящето делото, с отбелязване, че същото е влязло в законна сила на 20.12.2016 г. Ето защо настоящият касационен състав приема, че макар и обявена в последствие за нищожна, то към настоящия момент, заповедта за налагане на строителната забрана е издадена при липса на правно основание за това. За да бъде наложена строителна забрана, с която да се спре прилагането на действащите планове, което по принцип не се спира от процедурата по създаване на устройствените планове, освен наличието на започнала процедура по създаването на новия план, е необходимо да е налице и произтичаща от заданието по чл. 125 от ЗУТ или от проектите по чл. 126 от ЗУТ разлика в режима на застрояване за съответната територия. Целта на налагането на строителна забрана е да осигури осъществяването на бъдещите предвиждания за предназначението и устройството на съответната територия. В случая, след като към настоящия момент с влязъл в сила позитивен акт не е налице изменение на плана, то липсва и основание за налагане на предхождащата изменението строителна забрана. В правната теория и практика се различават два основни вида недействителност на индивидуалните административни актове - нищожност и унищожаемост. Всяко нарушение на законовия статут води до недействителност на акта. Затова недействителни са тези административни актове, чийто законов статут е нарушен и поради това от тези актове или въобще не възникват правни последици, или тези последици могат да бъдат заличени с обратна сила. Порочните актове, които въобще не пораждат правни последици, са нищожни. В настоящия случай по отношение на Заповед № ТУ/02-00047/16.08.2016 г, на кмета на О. Я., с която е одобрен проекта за изменение на действащия ПУП-ПРЗ сме изправени именно пред такъв вид недействителност на административния акт - непораждащ изобщо никакви правни последици. С оглед на това, Заповед № ТУ/02-00021/13.04.2016 г, на кмета на О. Я., с която е наложена строителната забрана като издадена без правно основание, с оглед нищожността на заповедта, основание за издаване на строителната забрана, следва да бъде отменена като незаконосъобразна и издадена при липса на визираните в закона материалноправни предпоставки. Съдебното решение, с което жалбата срещу заповедта е отхвърлена ще следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон, като вместо него се постанови друго, с което заповедта за налагане на строителната забрана да бъде отменена. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касаторите за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски, то ответникът община Я. ще следва да бъде осъден да заплати на С. С. и Е. С. сумата в размер на 1115.00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,